Любовта, която разрушава всичко по пътя си
 Запитвали ли сте се дали има любов, която руши? Обикновено, когато се съберем с някого, ние градим, стараем се да създадем наш общ свят, а не да унищожим отделните си светове. И няма как да е иначе. Истинската любов е съзидателна, тя строи мостове и кули, а не събаря покриви. Съществува, обаче и една друга любов, която не съм убедена, че трябва изобщо да наричаме любов и тя е онази, от която твърде често искаме да избягаме и въпреки това и много често се завръщаме....пак и отново, докато не ни „разруши” напълно. Как да познаем кога става дума за такава, меко казано неразбираема обич и дали има смисъл да продължим да я държим близо до себе си?
Как се държим, когато сме в плен на деструктивната любов?
Имаме нужда да се убеждаваме за нея по някакъв начин. Често ставаме жертви на клишета - че истинската любов е сляпа, луда и на ръба. В други случаи отчаяно искаме да избягаме от себе си, за да не си признаем, че сме всъщност съвсем обикновени и искаме банални неща. За тези представи вина имат и филми, книги, в които любовта е представена за "готина" единствено, ако е разрушителна.
Държим се като абсолютно забравили себе си Нерядко пренебрегваме собствените си нужди и интереси в опит да удовлетворим на чуждите. Част от деструктивната любов е разпадът на нашата личност. Разпад, който ние позволяваме и дори искаме. Любовта била себеотрицание, отказ от егото. Не на всяка цена и не изцяло.
Проявяваме тотално пренебрежение към независимостта на партньора Опитваме се да го направим част от себе си някак насила, не му даваме да диша от постоянното ни присъствие, задаваме въпроси, които са напълно излишни и целящи единствено да се усъмнят в другия и дори да го унижат. Понякога открито следим всяко действие на партньора си с идеята, че така го пазим и се грижим за нашата връзка. Под наш контрол сме само ние самите, но в този случай изобщо не го осъзнаваме.
Непрестанно се опитваме да променяме и манипулираме. Неизменна грешка в любовта е опитът да промениш другия, независимо, дали става дума за избора му на ризи или за избора на кариера. Но ние пък държим да ни приемат такива, каквито сме. Е, справедливо ли е? Деструктивността се изразява в точно това неприемане на другия в пълната му цялост.
Носим се по течението и губим интерес, без това да ни тревожи особено. Безразличието убива същността на любовта, която е грижата. Течението ни засипва с битовизъм, иска от нас да говорим на банални теми за вечерята, роднините, почивката на море. Течението ни отдалечава, заставя ни да се съобразяваме с външни хора и обстоятелства. Разсейва ни.
“Понякога можем да сгрешим този вид любов с истинската. Понякога напълно и съзнателно го искаме. За момент адреналинът и бурята ни кара да се чувстваме живи, но и те изпиват цялата ни енергия. И после съжаляваме, че не сме тръгнали навреме.”
Кои са грешните мотиви да започнем връзка? Искаме да забравим предишен партньор, от скука или самота. Когато сме твърде емоционални и рядко се доверяваме на разума си. Не малко хора описват любовта като същински ураган, като изпепеляващ всичко до основи пожар, като нещо по-силно от теб, което не можеш да владееш по никакъв начин. Дали, обаче си даваме сметка, че всички тези усещания, водят най-вече до разрушителни последствия? Дали изобщо знаем какво е истинска любов, за да се доверяваме на тази толкова унищожаваща нас самите? По-вероятно е да не познаваме онази истинската- създаващата. Възможно е просто да се чувстваме сами и затова да се хвърляме презглава в подобен пожар, който освен да ни изгори, нищо добро не би ни сторил. Моментът на осъзнаване идва рано или късно, но ние просто не искаме да излезем от деструктивната любов.
Можем ли да превърнем една истинска любов в деструктивна?
Възможно е отношения, които започват обещаващо, в последствие да бъдат нарушени от изпитанията, през които минават. Възможно е единият партньор да се окаже твърде слаб или обсебен от другия и нещата да тръгнат в неправилната посока. Възможно е и т.нар. разрушителна връзка да започне да се променя към добро, но това обикновено става с външна помощ от психотерапевт или с „порастването” на партньорите, с общи усилия. Истинската любов е съзидателна, а не разрушителна. В нея растем заедно и приемаме промените един с друг. Търпим се и се харесваме, смеем се заедно и искаме да радваме другия. Осъзнаваме къде сме във връзката си и кой е до нас.
Затова, нека бъдем разумни, дори в любовта. Не, няма противоречие. Когато знаем какво искаме и кое ни убива, вместо да ни усмихва и да бъде силата ни, по-добре да го оставим да си отиде. Наясно сме, че една раздяла е далеч по-добрият вариант от някакъв вид съвместно самоунищожение под предлог „ама ние се обичаме”. Да заявиш отговорно, че обичаш, е да го доказваш с действията и думите си ежедневно. Ако с тях рушиш, с две красиви думи, казани като по навик след поредния „взрив”, не можеш нищо дълготрайно да съградиш. |
Коментари
2016-08-10 #1  simply_Maia Много точно казано. Преминала съм през силна, себераздаваща се любов като не можех или не исках да си призная, че съм обезличена, използвана и денонощно манипулирана с години. Колкото съм аналитична и разумна в другите аспекти на ежедневието си, толкова безразсъдно се хвърлих в любовта и подчиних живота си на нея, въпреки много от изброените в статията симптоми на разрушение. Спасих личността и емоционалната си свобода, но цената им е убийствено висока. Благодаря за качествения обзор!
|
|
Събота 19 Юли 2025 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
|
Абонирай се за новости
 Водите ли си календарче за "онези дни"?
Преди години майка ми ме учеше да си водя календарче за "онзи" период от месеца. Тя имаше едно в портмонето...
 14 истини за нашите невидими връзки с другите
Хората сме оплетени в множество невидими нишки и колкото по-рано го разберем, толкова по-ясни и пълноценни...
 Пачули - аромат и здраве
Известно е, че първото впечатление, което правим на хората зависи от дрехите, обувките, цялостната ни...
  Семейна киновечер представя...
Прекарваме ли достатъчно време със семейството си? Познаваме ли се? Можем ли да общуваме, да се смеем...
 Моята първа домашна гранола
Добро утро с първата ми домашна гранола. Имах един изостанал пакет мюсли, с които реших да опитам. Какво...
  Даването и получаването като големи житейски уроци
Една от най-важните ни мисии в този живот е тази да даваме. Да даваме внимание, обич, разбиране, помощ,...
  Амарантът – събуден за нов живот
Макар и да ви звучи екзотично амарантът всъщност е познат и по нашите земи. Може би сте чували или дори...
 Изгони "идеалната майка" от живота си и приеми себе си изцяло
Няма начин да бъдеш перфектна майка, но има милион начини да бъдеш просто добра майка. – Джил Чърчил
Когато...
  Когато ученикът е готов, Учителят сам се появява
Няма по-добър учител от живота и неговата реалност. Така бързо и своенравно ни завърта в брилянтния...
  За какво спря да ми пука, когато пораснах
Не ми пука за чуждото мнение. Не, наистина. Хората винаги говорят, хората винаги недоволстват. Не можеш...
 Маслата, които са най-близки до човешката кожа
Нима има нещо по-хубаво от това да се чувстваме здрави, красиви, работоспособни и същевременно заредени...
 Сауната през времето
Днес повечето от нас свързват сауната с козметични салони, СПА комплекси и лъскаво удоволствие. Много...
 Зелените подправки - шедьовър на лятото
Лятото е щедър сезон. Гали ни с топлите си лъчи, изсипва в краката ни изобилие от плодове и зеленчуци...
 Спрете да угаждате на всички в тези 7 стъпки
Ако четете това, вероятно сте един от тези хора - които искат да се харесат на всички и се стремят да...
 Мазнините: добри, полезни, вредни - I
Често възхвалата или анатемосването на дадена мазнина има за цел просто да ни продаде рекламиран продукт....
 Защо ни изоставят?
Когато ни изоставят, независимо, дали заради друг човек, или защото любовта просто си е отишла, сме убедени,...
  Лошият дъх – една неудобна тема
Без преувеличение лошият дъх може да разруши приятелство, любовна връзка, служебни отношения. И то без...
  Сиренето или кашкавалът? И двете
Чели ли сте нещо за разграждането на лактозата? А за казеина? Новите теории, че млечните продукти за...
 Масло от борови иглички – за какво помага и как да го използваме?
Етеричното масло от борови иглички е целогодишен източник на добро здраве. То се извлича чрез процес...
 Шампионите на суровите ядки - I
"Ние сме това, което ядем. Колкото повече жива храна приемате, толкова по-живи ще бъдете“. Такъв беше...
 Да спрем рака на гърдата навреме
Статистиките сочат, че ракът на гърдата е на първо място по честота на диагностициране сред жените, което...
 Зимно меню за здрави хора
Зимата е такъв сезон, в който хем хапваме повече, хем трябва да пазим имунитет и да не качваме много...
 Черна ряпа като лекарство и полезна сезонна храна
Черната (испанска) ряпа често е пренебрегвана заради лютия си вкус и ограничените начини да се консумира...
 Кивито е с повече витамин С от цитрусите
Кивито е сред плодовете, които имат най-голямо количество витамин С, a съдържанието на полезните фитонутриенти...
 Да пазим зрението
Безспорно зрението е едно от най-важните сетива и трябва да го пазим още от най-ранна детска възраст....
|