Как идентичността ни определя нашето поведение?

В основата на нашата идентичност е това как сами виждаме себе си или как вярваме, че другите ни виждат. Нашето его или „чувство за себе си“ се състои от различните ни идентичности. Обикновено имаме много идентичности, които придобиваме от нещата, които правим, от културата, към която принадлежим, от самите етикети, които си поставяме, ценностите, в които вярваме, и дори от нещата, които притежаваме.



Това са нашите основни идентичности. Например, ако ви попитат: „Кой/коя сте вие?“, тогава вероятно ще отговорите като посочите основната си идентичност. Може да кажете: „Аз съм лекар" или „Аз съм преподавател“ - в този случай вие се идентифицирате с работата си. Това е вашата основна идентичност и начина, по който виждате себе. Други често срещани отговори се отнасят до националност, собствено име, предпочитание към футболен отбор или хоби, изявен талант.

Всичките ни идентичности се натрупват една върху друга от структурата на нашето его и ние сме склонни да се държим по начин, който допълва нашата концепция за самите нас или идентичността ни. Например, ако мислите за себе си като за „математически гений", тогава ще се държите по начин, който се стреми да поддържа тази идентичност. Всъщност самоличността е една от най-мощните сили, оформени от човешкото поведение.

Ако можете да промените концепцията или идентичността на някого, можете успешно да промените и поведението им. Неслучайно е казано, че ако искате да подобрите човек в определен смисъл, трябва да действате така, сякаш тази особена черта вече е една от неговите изключителни характеристики.

Какво определя какви типове идентичности придобиваме?

Склонни сме да се идентифицираме с това, което ни кара да се чувстваме достойни. Една от основните цели на всички човешки същества е да се чувстват достойни и обичайният начин, по който тази цел се постига, е чрез приписване на определени идентичности на себе си. Не е изненадващо, че хората смятат, че тяхната раса, тяхната страна, работа, религия, култура и дори любимият спортен отбор са най-добрите. Те са прави за себе си, обичащи собствените си разширени идентичности, повишавайки собствената си стойност, защото са се идентифицирали с всички тези неща. Така че, когато говорят добре за техните разширени идентичности, те всъщност говорят добре за себе си. Специалистите често дават за пример футболните фенове: ако попитате „Спечелихте ли мача?“, отговорът, когато техният любим клуб печели, винаги ще е "Да! Спечелихме!" Самото използване на формата „ние“ показва изрично, че нещо, с което те идентифицират себе си е постигнало победа, т.е. те са победили.

Важно е да се отбележи, че освен положителни идентичности, които се стремят да повишат нашата самооценка, има и отрицателни, които, до голяма степен, са склонни да намаляват собствената ни стойност. Например, човек, който постоянно е определян като "глупав" или "губещ" през детството, е вероятно да има тези етикети като част от неговата концепция за себе си в зряла възраст. Начинът, по който той възприема тези етикети, определя до голяма степен неговите емоции и поведение.

Самоличност и емоции
След като придобием определени идентичности, ние се движим в посока на идентичността, която харесваме и далеч от онези, които не харесваме. С други думи, ние предприемаме действия, които засилват нашите положителни идентичности и избягваме такива, които подсилват отрицателните. Ето къде идват емоциите, защото действията, които предприемаме, се регулират от нашите емоции. Ако се движите в посока на позитивните си идентичности, ще изпитате положителни емоции. Ако се движите в посока на негативните си идентичности, тогава ще изпитате „негативни“ емоции като тревожност, гняв и депресия.

Да кажем, че виждате себе си като забавна, но и малко странна личност: обичате „смешната“ си страна и не харесвате особено „странната“ си идентичност. Когато споделяте шеги и карате хората около себе си да се смеят, това укрепва „забавната“ идентичност и ви кара да се чувствате щастливи. Но когато някой ви види в нетипична среда, свързана с тази част от вас, която смятате за странна, може да се почувствате неловко или тревожно, защото не ви допада да бъдете възприемани като „странни“.

Самоличност и крайно поведение
Можем да продължим да поддържаме идентичността, която харесваме и да бягаме от тази, която ненавиждаме. Ако не сте в състояние да разберете крайното поведение на даден човек, опитайте да видите как концепцията за самоличност може да играе роля. Специалистите дават един прост пример: „Да кажем, че имате приятел, който се смята за интелигентен. Вие решавате да се позабавлявате малко за негова сметка и да му дадете загадка, която е невъзможно да се реши. Вероятно той ще прекара часове и дори дни, опитвайки се да реши този пъзел. Това е така, защото невъзможността да се реши тази загадка застрашава неговата „интелигентна" идентичност. Той мисли: „Аз съм интелигентен човек, трябва да мога да го направя."

Трябва да сте достатъчно любезни, за да го освободите от неговата мъка, като разкриете истината за невъзможността за решение на пъзела, освен ако не е достатъчно интелигентен, за да стигне до това заключение сам.