Ние определяме от какво да се тревожим, нека пестим силите си

Умеете ли да реагирате правилно на нещата, които ви се случват? Водят ли ви неприятностите за носа или вие сте тези, които ги контролирате? От нашата собствена интерпретация на събитията в живота ни, зависи това как ще се чувстваме и дали ще продължим напред без излишно напрежение и стрес. Невъзможността ни да реагираме малко по-равнодушно и спокойно на случващото се около нас, е основната причина да сме стресирани, изнервени и вечно недоволни. Има обаче начини, с които да си помогнем, за да това се промени. Можем да се научим да забравяме по-бързо лошото и да превърнем тази „наука“ в своя философия, за да живеем по-добре.

Ето и някои много лесни „правила“:

Свалете част от напрежението - поговорете с партньора си за създалата се ситуация или пък с близка приятелка. Изберете човек, който ще ви изслуша, но няма да реагира по вашия начин. Аз лично знам, че споделя ли с партньора си подобна неволя, ще получа (в по-голямата част от случаите) много смях в замяна. Ако имате до себе си човек, който не взима толкова навътре случващото се и умее от всяка трагедия да създаде малко комедия, бъдете сигурни, че това е първата стъпка към „излекуването“. Затова е хубаво да избирате приятели, които умеят да ви изслушват, но не желаят да задълбават в лошото и много бързо ви показват, че сте непоносимо негативни и драматизирате прекалено. В никакъв случай не избирайте някой, който да се вайка редом с вас. Така само удвоявате „агонията“.

Не споделяйте отново и отново едно и също - наскоро приятелка дори не пожела да изслуша докрай професионалните ми неволи, което се оказа перфектният начин да приключа по-бързо с тях. Често, колкото повече разказваме за проблема, толкова по-голям го правим. Научете се да не споделяте твърде много за лошите ви преживявания. Или ги споделете на един-двама близки, но не и на цял вагон хора. Повярвайте, по-голямата част от тях със сигурност не се вълнуват „от сърце“, а останалите просто ще ви помислят за царица на драмата.

Дайте си сметка, че можеше да е далеч по-лошо - „Всяко зло за добро“ не е просто изречение, „замазващо“ ситуацията. По-често си повтаряйте тези думи. Ако сега се питате отчаяно защо точно на вас, почти сигурно е, че след време ще разберете причините да ви се случат точно тези неща. Понякога наистина са за добро. Друг път са уроци, които са ни дадени да научим в този живот. Просто ги приемете и знайте, че наистина винаги може да бъде и по-лошо.

Научете се да се отпускате с приятни спомени и да планувате - това е един от най-успешните начини да забравите. Спомнете си къде сте пътували или с кого сте се видели. Сбъднете отново едно такова пътуване, което ви носи наслада. Имам приятелка, която не спира да планува и то в доста далечно бъдеще. Казва, че това е единственият и „метод“ да се разсейва от неприятностите на ежедневието и в интерес на истината при нея действа доста безотказно. Научавайки се да планувате, вие започвате по-смело да гледате в бъдещето, а това може да ви носи само положителна емоция. Помислете само. За да се решите на едно по-далечно пътуване, вие трябва отсега да започнете да събирате пари, да обмислите кога ще ви е най-удобно да го осъществите, с кого. Знаете, че евтините самолетни билети се купуват отрано, нали? Затова…не робувайте на черногледи мисли от сорта на „Аз не знам дали утре ще съм жив, камо ли да мисля след три месеца какво ще правя“. Плануването е признак на решителност и мисъл за бъдещето, а бъдещето е това, към което вървим, нали? Не оставайте затрупани в сегашните ви неволи, а планувайте бъдещите радости.

Осигурете си работа, хоби, физическо натоварване - лично при мен това е най-ефективният начин да спра да мисля за случващите ми се негативни преживявания. Когато ангажирате мозъка си с куп отговорности и задължения или пък просто се отдадете на хобито си, със сигурност поне наполовина ще забравите за онова, което ви тормози. Обикновено, когато се чувствам потисната или изнервена от дадена ситуация, започвам да върша всичко, което има да се свърши. От пазаруването и привеждането на кухнята в идеален вид, през зашиването на онзи клин на детето, който от седмици ме чака на един стол, до почистването на лаптопа ми от ненужни файлове и програми. Винаги има какво да намерите да свършите, дори да нямате хоби. А защо да не излезете да потичате навън или пък да повървите повече? Почти винаги, когато не се чувствам добре психически, ходя пеша на работа и това определено ме „лекува“.

Медитация, дихателни техники, слушане на любима музика, хапване на вкусна храна - все радости, които биха ни отпуснали и накарали да се почувстваме поне една идея по-добре. Истински обаче можем да се освободим от стреса само тогава, когато си дадем сметка, че той ни унищожава особено бързо. Унищожава не само вътрешната ни хармония и желание да бъдем щастливи, а и външната ни красота. Не си докарвайте още повече бръчки, „гарнирани“ с лошо настроение, мислейки колко е тежък животът ви.
Само вие сте тези, които може да го направите по-лек и само с ваша помощ щастието може да дойде наяве. Повикайте го със собствената си положителна настройка! И накрая ще кажа нещо, което всеки би ви казал, колкото и неприятно да звучи. Ако днес ви уволнят от работа, сетете се за това, че нечия майка е умряла точно в днешния ден. Ако днес вашата майка си е отишла, сетете се за това, че някой е изгубил дете, което е много по-страшно. Защото с възрастта идва и краят…И защото несправедливото за нас, често е два пъти по-несправедливо за друг. Винаги може да бъде и по-лошо, но и по-хубаво! От вас зависи.