Нещата, които правим след раздяла и за които после съжаляваме

Ние жените сме царе на промяната, когато всъщност искаме бягство от реалността. Случи ли ни се нещо по-разтърсващо, като раздяла, почти веднага хукваме по магазини или към първия фризьорски салон. Ставаме безразсъдно смели за неща, за които никога не си бихме помисляли. И в това няма нищо лошо, стига в 50% от случаите да не правехме най-големите си грешки точно по този начин. Не, че новият цвят на косата не подлежи на повторна корекция. Само, че има и неща, които след това не можем да променим отново.



Да напазарувате много и излишно
Честно казано, съдейки по себе си, нямам дреха или обувки, купени в период на умопомрачение, (когато просто съм искала нещо да си купя, без да имам конкретна идея), които да харесвам. Когато се прибера вкъщи с пликовете с покупки, обикновено се оказва, че нито ми харесва, нито я искам, нито ще я нося. И съм си давала сметка, че вместо това безумно харчене на пари, можех да прочета книга или да пия кафе с приятелка. може нещо материално, но да е смислено.

Прическата, за която не сте се осмелявали? Сега е идеално.
Представяли ли сте си много пъти как изведнъж от тъмнокоса сладурана се превръщате в руса ледена кралица? Но не се осмелявате и не се осмелявате, докато не дойде онзи момент, в който разбирате, че Той ви е изневерил с блондинка. Наскоро се сблъсках точно с такъв случай, в който не само аз, ами и въпросното момиче установи, че русото в никакъв случай не е нейният цвят. Ситуацията наистина не беше приятна, особено за косата и, която на следващия ден беше пребоядисана. А защо трябва да причинявате това на косата си? Дори промяната да не е толкова набиваща се на очи, дали точно сега е подходящо да я правите? Обикновено, когато сме много разочаровани, ние сме и много заблудени в представите си за нещата, не мислим трезво, а това не е добре нито за косите, нито за сърцата ни. Защо просто не си подстрижете малко косата, вместо да правите тотални трансформации? Или си направете някоя хубава маска за коса. Ефектът със сигурност ще е положителен.

Татуировка, пиърсинг, а вие никак не сте този тип
За жалост не са малко и онези дами, които в такива моменти се татуират. Няма лошо в татуирането, в пиърсинга, стига да е осмислено решение. Татуировката е за цял живот и премахването и с лазер е скъпа и продължителна процедура, след която отново остава белег. Затова – не правете подобни неща, освен ако не пасва това на личността, начина на живот и си е част от вас. Нима ще се чувствате добре, ако една, дори да е красива, рисунка на глезена ви, всеки път ви напомня за един ужасен период от живота ви?

Да се напиете, за да забравите и да му се обадите.
Това вероятно сте го изпробвали, когато сте били на 20. И ако тогава не сте осъзнавали, че е напълно погрешна постъпка, на 30 едва ли се съмнявате в това. И все пак - дори да не става дума за прекаляване с алкохола, прекаляването с удоволствията като цяло, много би ви навредило в такъв момент. Да излезете с приятели и просто да си поговорите в приятна атмосфера, да споделите и да изслушате съветите им е далеч по-здравословно от това да обикаляте нощните заведения и да давите една болка в друга - в главоболие на сутринта. Няма нищо лошо в това да срещаме нови хора, но помнете следното - когато сте разочаровани от някого, всяка „глътка” внимание и всяка добра дума от устата на друг, ви изглеждат като нещо незаменимо. Не се самозалъгвайте.



Нито новите приятели, нито бързите и драстични промени, нито изведнъж появилият се от нищото готин Тип, ще ви бъдат от полза, ако вие самите не преразгледате себе си и желанията си, преди да скочите в „купона” и необмислените връзки. Те няма да ви донесат нищо. По-вероятно е да се сдобиете с нови разочарования, отколкото с нещо истинско. Има време. Бъдете малко по-търпеливи. И в никакъв случай не се обаждайте на бившите си партньори - връщането към миналото е стъпка назад. Вървете само напред.



За какво не бихме съжалявали?

Една приятелка наскоро ми каза: „Значи да не пазарувам, да не си боядисвам косата, да не ходя по заведения, а какво да правя тогава?” Абсурден въпрос и все пак не чак толкова неестествен за човек, който буквално е останал в нищото и не знае на къде да поеме. Отговорът е само един - не бихте съжалявали за нищо, което ще сторите за себе си. За вътрешното си Аз, за лечението си и превръщането на болката в опит.

Заделете достатъчно време за собствената си компания - четете книги, гответе си вкусни и нови неща, освежете дома си с някои дребни вещи. Наслаждавайте се на комфорта да си бъдете вкъщи и да можете да използвате изцяло времето за себе си. Оставете ума си да почива. Не мислете за минали неща, за това защо са се случили. Ако се върнете към тях, помнете, че са се развили така за ваше добро. От тук насетне ви чака нов път, който само вие постилате. Постелете го с цветя, за да видите лъчите. Само от вас зависи да преобърнете живота си на 100% към по-добро.

Направете нещо за себе си, но само, когато се уверите, че наистина го искате и че ще ви отива - сега интернет ни предлага да се видим във всякаква светлина, затова пробвайте онлайн, преди да пристъпите към реални действия. Купете си каквото си искате, но помислете дали наистина го желаете и какво удоволствие би ви донесло в действителност. Излезте с някой нов познат, но не за да си запълните времето и да не сте сами, а защото наистина желаете да бъдете там с този човек.

Знаете, че истината винаги е някъде по средата. Не бъдете човек на крайностите, когато сте наранени. Да скочиш от леда върху горещия пясък - ефектът е нулев и пак ще боли. Най-добрият съвет в случая е да извървиш един по-дълъг и заобиколен път, в който ще намериш отново себе си...И идеята е да не се намериш външно променен, а вътрешно съхранен и същевременно обновен. Как става това? С мисълта, че сте щастлив човек само, защото имате покрив над главата си и любов в сърцето си. С тази нагласа сте готови да привлечете всичко най- хубаво- най-вече любовта в нечие друго сърце.