Прасковата - мъхестият отличник

Прасковата е сред едни най-разпространените овощни видове у нас. Дръвчето принадлежи към семейство Розоцветни (Rosaceae) и е роднина на кайсията, черешата и сливата. Тъй наречената Prunus Persiaca (Персийска слива) е изключително богат източник на разнообразие от полезни вещества, сред които така важния за човешкия организъм калий. Липсата на този минерал води до физическа отпадналост и усещане за психическа умора. В 100 гр. праскови има 197 мг. калий, който се справя отлично с умората и е една от тайните на дълголетието.

Не случайно в родината на прасковата - Китай, където плодът се култивира от хилядолетия, прасковеното дръвче е смятано за дървото на живота, а плодовете му за символ на безсмъртие. Ботаническото си име полезният плод печели поради факта, че пристига до границите на Римската империя през Персия по пътя на коприната. И досега в някои езици в наименованието на прасковата персийската следа остава: pesca (италиански), persika (шведски), персик (руски).

Освен като чудесен източник на калий, прасковата се слави и с богато съдържание на витамин С - 6.6 мг. на 100 грама. Това й придава отлично антиоксидантно действие и я превръща в помощник в строежа на здрава съединителна тъкан в тялото, както и в съюзник в борбата срещу инфекциите и вредните свободни радикали.

Праскови за безсмъртие Известно е, че будистките монаси са приготвяли от прасковеното дърво магически печати и амулети, а клонките му са използвали за лечение на страдащи от треска, както и за прогонване на нечисти сили. Освен това прасковите са били и основната съставка на елексира на безсмъртието на старците даоси.

Антиоксидантите в прасковата освен че предпазват от онкологични заболявания, служат и като средство за прочистване от паразити и имат слабително действие. На прасковите може да се гледа и като на лесно достъпен източник на витамин А, заради бета-каротинът, който се съдържа в тях. Освен за подобряване на зрението, витамин А служи и за поддържане на здрава и красива кожа.

Плодовете на безсмъртието съдържат комплекс от минерални и пектинови вещества, които влияят много добре на бъбречната и чернодробната функция. В тях има и много соли на желязото, които нормализират обмяната на веществата и помагат при анемия. Съединенията на фосфора в прасковите пък подобряват паметта и работоспособността ни, като активизират дейността на главния мозък.

Интересен факт е, че при преработването на прасковата организма изисква повече калории, отколкото самата тя съдържа. Когато изядем една праскова, която има 60 калории, за да я усвоим ще изразходим цели 75 калории.

Подобно на кайсията ядката на прасковата съдържа витамин B 17 както и бадемово масло. Яденето й не се препоръчва, защото в нея се съдържа, макар и в малки количества, циановодородна киселина.

От костилките на прасковата обаче се получава много полезно масло, което съдържа палмитинова и линолеева киселини, както и витамините Р, А, Е, С, плюс много други ценни компоненти. Маслото се използва за подобряване на еластичността на кожата, както и за възвръщане на свежестта й. То има противовъзпалително действие и също се употребява при изгаряния, дерматити и целулит.

Гликемичният индекс на прасковите е между 30-40, а енергийната й стойност за 100 гр. е 39 калории. Въглехидратите в 100 гр. праскови са 10 г.