"Човек живее с две и двеста..."

Безпаричие, оскъдица, бедност. Този, който не е стигнал финансовото дъно, той не знае за какво става въпрос. Това не е само нулева точка в портмонето, а и емоционална и психическа бездна, която се разтваря неумолимо пред краката ти и те кани сякаш да скочиш и да се предадеш на отчаянието. Колко много хора днес живеят така...дори и да осъзнаваш, че положението не е толкова зле, бездната сякаш ни поглъща и в стремежа си да изплуваме вършим какви ли не безобразия. Но отношението към парите е всичко, над което можем да поработим и едва, когато осъзнаем каква роля те имат в живота ни, може да започнем да изплуваме от тази бездна, наречена безпаричие.



Колко пари са ни достатъчни да преживяваме, да живеем, покривайки минимума, да сме спокойни в ежедневието си и да чувстваме, че всъщност можем да си позволим, каквото искаме – това е крайно индивидуално. Има хора, които и малкото им е достатъчно, има и такива, които приемат липсата на задгранична почивка за истинско бедствие. Човек може да живее доволно и с малко, и с много.

Сития на гладния вяра няма.

Парите са много относително нещо – малко хора осъзнават, че имат толкова, колкото им трябва точно за техния си начин на живот и нужди. Смятаме, че ги нямаме, но като сравним с друг – се оказваме сякаш неочаквано богати. Ако някой се оплаква, че е в безпарична дупка, но хладилникът е пълен и пазарува от мола, а не секънд хенд, той не би разбрал, какво е да нямаш да дадеш джобни на тинейджъра за училище. И дали тези, които имат повече, не се сравняват и те на свой ред и сравнението ги кара да са нещастни, колкото сме и ние. Белезите на благополучие са също относителни - определен модел кола, петзвездни курорти, имоти. И всъщност, когато казваме, че нямаме пари с кого се сравняваме - с тези, които имат повече или с тези, които наистина нямат нищо.



Колко беден трябва да си, за да си беден

Когато лятото загубих портмонето си, моята дъщеря се разплака, защото в яда си казах: „Това ни бяха последните пари”. Имах предвид, че нямаме да се приберем у дома и на прибиране да купя хляб за вечеря. Тя ме попита обаче през сълзи: „Мамо, ние бедни ли сме”. Тогава си дадох сметка, че беден е състояние, с което малко се злоупотребява. Беден не е този, който има пари за хляб, да плати сметките си и да има някакво разнообразие на трапезата. Който няма дългове и животът му все пак има някаква финансова перспектива – очаква заплата, детски надбавки или има близък, от когото да вземе заем. Който има дрехи според сезона, здрави обувки и дори да се разболее, то би могъл да си купи лекарствата. Беден не е този, който с труд обработва земя за храната на трапезата си.

Парите и всичко онова, което не можем да си купим.

Ясно е, че живеем в общество, в което се стимулира всячески консумеризма на хората. Обикновеният човек бива атакуван от реклами, промоции и обикновени дразнители от медиите и истински се фрустрира, ако не може да си позволи нещо. Раздразва се, започва да пазарува неразумно, да тегли кредити, да забавя вноските по картите и лизингите си. Реално обаче може би няма нужда от всички тези неща и е редно трезво да си даде сметка – от какво има наистина нужда и от какво не.



Парите и качеството на живот.

Скоро имах разговор пред зеленчуковия щанд с една дама, която ми обясняваше, колко е полезно годжи бери- то и как всеки човек, който иска да води здравословен живот, трябва да консумира поне 100 гр на ден. До нея имаше друга дама, който ровеше из преоценените зеленчуци. Чу я и каза: „Госпожа, и аз искам да храня здравословно децата си, но не мога да си го позволя. Затова избирам по-запазените моркови, барем една супа да им направя, постна ще е. А вие не знаете какво е да нямаш пари” Тя отмина, а засегнатата госпожа започна да обяснява, че няма да се чувства виновна, че има пари за здравословно хранене, а че друг – нямал. И двете са прави. Здравословното хранене е някакъв лукс за повечето хора. Мит, за който са чували, но никога не са срещали в живота си. Когато нямаш пари да хляб, едва ли ще четеш всички Е-та и ще следиш колко са транс мазнините. А този, който разполага със средства, не бива да се чувства виновен за това. Но здравословно значи и проста, сезонна храна от производители, която е достъпна и за хората без много средства, а не непременно екзотични и скъпи продукти.

Пестенето е началото на имането

Накарай мързеливия да работи и ще те научи на акъл. Същото е и с парите. Всъщност всеки проблем има решение. Една моя съседка оборудва кухнята си с нови електроуреди, като извади старата си шевна машина и започна да развива шивашки дейности – поправки, смяна на цип и други такива, за една година разви клиентела в целия квартал. Започна да шие и по-смело, сега помага на друга шивачка с ателие в центъра. Примери много за изобретателност. Всеки носи някакво умение или талант и може да го развие. С повече пестеливост и финансов усет – на всичко се намира решението.

Не е важно колко печелиш, а колко не харчиш. Това е един консервативен метод за пестене, който работи отлично в моменти на криза. Ако не можем да печелим повече, е време да се замислим, как можем да спестим. Дали от месечните си сметки, дали детето само да си изкарва джобните, дали да готвим по-икономично, как да пестим от храната. Ако отделим време да разгледаме и осмислим месечните си разходи по суми, със сигурност ще намерим някоя дупка, от която да извадим някой спестен лев.

И накрая да теглим чертата – да се фокусираме върху това, което имаме, а не върху онова, което нямаме (и не ни е нужно). Ако сме здрави, сити, имаме покрив над главата - нима това не е повод за благодарност? Нагласата ни към нещата е в основата на нашето щастие. Парите са средство, а не цел. А средствата за постигане на целите могат да са толкова много.