Простичката наслада от мига

Само от времето не можем да избягаме. То е онова, което постоянно ни напомня за себе си. Имаме го, нямаме го, в излишък, прекаран в чакане или в трескаво цепене на секундите...Дали, обаче ние самите в действителност го забелязваме? Не, не онова изминало време, което с годините виждаме все по-често в огледалото, а това, което е тук и сега.

Живеем така, сякаш постоянно бързаме да свършим това и онова, без да си даваме сметка какво в действителност правим, с какво са заети умът и сърцето ни? Вършим ей така механично толкова задължения ежедневно, че в даден момент дори празниците започваме да свеждаме до израза „да минава по-бързо и това”. А дали е минало през сърцето ни? Дали сме го усетили и сме успели да му се насладим?

Време е да поспрем малко и да започнем да се вглеждаме в онова, което правим, в онези мигове, които никога няма да се повторят. Защото те наистина няма да се повторят. Абсурден е фактът, че с годините телата ни стават все по-уморени и по-бавни, а ние бързаме все повече. Ангажиментите безспорно се увеличават. Грижите и отговорностите са постоянна величина, особено когато вече имаш не едно, а две деца. И все пак - за къде бързаме? Защо опитваме да преминем и през днешния ден възможно най-бързо, за да се „докопаме” до следващия? Понякога е наистина прекрасно да успееш да си свършиш задълженията и да седнеш с чаша вино и книжка в ръце, но нима заради този миг живееш целия ден? Ами удовлетворението от работата, малките мигове, прокрадващи се постоянно, случайните жестове, милите думи? Къде останаха те? Да поспрем малко и за тях.

Бързането убива насладата от сега, а това „сега” е неповторимо. Чуваме все по-често изрази като „оф, да свършва и това по-бързо” или пък „рожденият ден на детето/Коледа/Великден е най-натоварващият и стресиращ ден за мен в годината”. Защо ли е така? Защото сме забравили за някои от най-важните ни умения- да съзерцаваме, да се радваме, да се вглеждаме, да бъдем благодарни.


Как да си ги припомним простичката наслада от мига?

- Началото на деня. Нима не сте забелязали, че колкото повече бързате сутрин, толкова по-бързо минава и времето ви? Защото онези 10 минутки, които си откраднахте след алармата, сега са в състояние да направят целия ви ден черен. Ставате и със събуждането сте вече закъснели. Започва се едно бързане, което води до обичайното изнервяне, което пък ви създава неповторим стрес за целия ден. На мен лично не ми се е случвало в сутрини, в които съм се успала и минавам на бегом през баня, кухня, дамска чанта, раница на детето и мръсни обувки, да изляза от вкъщи в настроение и със самочувствие. Напротив- изнервено ми е и от там насетне започват да ми се случват само неприятни неща. Помислете за омагьосания кръг, който сами си създавате посредством емоциите, които изпитвате. И просто...намерете време. Намерете време да се наспите, без да удължавате сутрешния си сън. Да закусите, наслаждавайки се на храната. Да си направите прическата, която искате. Да гушнете детето преди училище и да му пожелаете приятен ден. Да изпиете кафето си на фона на хубава музика или поне 10 минути спокойствие, което би ви заредило с положителна енергия за целия ден.

- Работен ден - не препускайте от задача на задача. Оставете време, за да съберете мислите си. Да преразгледате отново ангажиментите. И не забравяйте, че ако точно в този момент виждате, че няма да ви стигне времето да свършите и още нещо запланувано, просто не го правете. Отложете го за утре. Кажете си, че днес ще свършите каквото можете, а утре каквото още ви е останало. Това, разбира се, не означава, че трябва да отлагате постоянно. Просто забавете темпото за малко и пристъпвайте към задачите си по-бавно и уверено. Знаете, че бързата работа е срам за майстора и че удовлетворението също има нужда от време. Оставете си време и за него- за минутите, в които просто ще се похвалите мислено за добре свършената работа. Не претупвайте и се научете да чакате- търпението може да ви донесе много повече, отколкото сте си мислили, че ще получите. Често за всяко нещо си има точно определено време. И колкото и да бързате сега, вие няма да стигнете по-бързо до онзи мечтан миг.

- Съвършената вечер - ако сте спазили по-горните съвети, бъдете сигурни, че вечерта няма да сте сърдити, неудовлетворени и безкрайно уморени. Сега е моментът да се насладите на чаканата почивка. Отделете време за семейството си- време, в което не просто да хапвате на една маса, а да дарите повече любов, за да и получите такава. Намерете време да говорите за чувствата и емоциите си, да бъдете разбрани и съответно да разберете хората до вас. Заредете душите си с най-хубавото от деня. И ако тази вечер не ви остане време да пуснете пералнята или да изгладите ризата на съпруга си, не си лягайте с тези мисли. И утре е ден, а онова, от което се нуждаете, за да успеете да свършите всичките си задачи и то както трябва, е спокойствието. Когато си спокоен, имаш време за всичко- изпитана „рецепта”.

Не бързаме ли всъщност към финала? Сякаш искаме да изживеем живота си по-бързо, защото ни тежи, създава ни твърде много дискомфорт. Бързайки, не даваме право на нищо около нас да се случи по правилния начин. Често дори любовта, която получаваме, не е любовта, за която мечтаем, защото не и даваме време да се развие. Искаме я готова веднага, не и даваме шанс да види нас в пълна светлина, за да блесне и тя докрай. Същото е и с болката. Когато си отиде някой от живота ни, ние не можем да се сбогуваме с него истински, защото не си оставяме време, в което да страдаме. Ако нямаме такова време, ако не можем да излеем сълзите си, тази болка ще остане вътре в нас и ще ни трови дълго време.

Не рядко, точно след 30 годишна възраст си даваме сметка, че в бързината сме пропуснали доста приятни моменти от живота си и дори смятаме, че им е минало времето. Не, не е така. Лошо е, че сме ги подминали, без да им посветим част от времето си, но...нима нямаме още време? За нищо не ти е минало времето, освен ако самият ти не се чувстваш изхабен от това време. А трябва да си удовлетворен. Във всеки един миг. И можеш да го постигнеш. Никак не е трудно. Най-важното е никога да не потискаме радостта и щастието си от страх да не ги изгубим. Или пък с мисълта, че им придаваме твърде голямо значение. Защото, ако те нямат значение, кое друго в действителност има?

Времето лети. Но ние хората не можем. Затова умеем да вървим. Понякога няма как да не подтичваме, но това не означава, че трябва да превръщаме живота си в маратон. И още нещо- ако искаме промяна в живота си, задължително трябва да се поспрем. Защото тя не може да дойде, когато си се засилил и прескачаш препятствие след препятствие. Когато намалиш темпото, внезапно можеш да осъзнаеш, че препятствията не са толкова високи и че животът не те кара да бързаш за никъде. Той рано или късно свършва и каквото ти е писано да свършиш, ще успееш и без да бързаш. Затова...наслади се на мига, защото е неповторим!