Вредни награди

Понякога вярата в собствените ни сили и убеждения се замъглява. Kакто през прашно, напетнено стъкло виждаме трудно, така и със заседнал, обременен дух вероятността да се насладим на нещо и да вървим уверени напред е твърде малка. Едно от ключетата към емоционален комфорт, което винаги стои на разположение в джоба ни, но понякога забравяме да изваждаме, е балансирането на вътрешния ни свят по положителен и градивен начин. И макар възможностите да се върнем към емоционалната си чистота да са толкова много, често ние прибягваме до съвсем друго – до добре познатите ни „награди“.

Когато загубим опорната си точка и се чувстваме слаби, търсим баланса в шопинг „терапия“, зарязване на грижата за себе си, връщане към неподходящи за нас модели на поведение или други неща, за които знаем, че не са ни полезни, но понеже сме свикнали с тях, се оправдаваме пред себе си, че те са необходимото зло. С две думи „награждаваме“ се с неща, които при други обстоятелства съзнателно и с основание избягваме.

Анатомия на вредните „награди“ и техните антидоти

Отдаването на вредни храни, купуването на безсмислени вещи или връщането към изоставените цигари в дългосрочен план не са нито решения, нито дори малка помощ. Те по-скоро взимат допълнително от хармонията ни, отколкото да допринасят към нея.
Балансирането лесно подминава по пътя си вредните практики ако се сведе до малко по-различни избори, които правим за себе си и за съществуването си и в средата, която осигуряваме за духа и тялото си. Просто трябва да заменим наградите с истински.
Вместо да правим нещата, за които после съжаляваме и се чувстваме гузни, което още повече влошава ситуацията, можем да си избираме позитивни алтернативи за преодоляване на неразположенията ни.

Преяждане
Един от добрите стари познати, които възвръщат загубения баланс само привидно е отдаването на храна, на която обикновено устояваме. Понякога се „награждаваме“ с нея и си затваряме очите пред това, че в последствие тя няма да ни помогне, а само може да ни навреди.
Вярно, най-лесният начин да устоиш на изкушението е да не се приближаваш до него. Чуденето как да избегнем изкушението обаче фиксира мислите ни точно върху него. Затова по-добре просто да го подминем по пътя си към нещо много по-добро за тялото ни. Вместо да измъчваме тялото си с вредна храна, да го подхраним с отпускаща терапия или един час физически упражнения.

Пазаруване
Впускането в „релаксираща“ разходка, с цел повдигане на духа, погледнато с буден разум е излишно харчене на пари с бонус блъсканица в магазин.
Вместо тези две неща можем да тръгнем в обратната посока – да прегледаме гардероба си, да се освободим от някои вещи като ги дарим. А ако ни се дават пари, защо да не го направим за благотворителност или пък да си открием сметка, в която да спестяваме за пътешествия.


Преиграване

Когато се загубим, често търсим ориентири чрез приемливи модели на поведение. Най-лесно ги откриваме в социални роли и действия, които знаем че не са ни присъщи, но искаме да се скрием в тях, защото са удобни. Те всъщност ни повече ни уморяват, отколкото да ни връщат към равновесието ни.
Вместо конформизъм, по-добре да се заемем с нещата, които обичаме, независимо от това, че в момент на дисбаланс има опасност да ги смятаме за безсмислени. Те постепенно ще ни увлекат и неусетно ще ни върнат към позитивната ни нагласа и вярата в нас и в това, което правим.


Съзнателността -  приятел и лекарство

Всяко вредно за нас поведение е всъщност стъпка назад по отношение на съзнателното живеене. А съзнателността ни е нещото, на което можем да разчитаме да ни пази и лекува, понякога дори от самите нас. Причините, които ни карат да замърсяваме съществуването си или да допускаме външно замърсяване, под формата на награда, са често липсата на контрол, усещането за вина, загубването на смисъл, неувереността в избрания път.

Точно в тези моменти трябва да си спомним, че винаги има позитивен начин да се освободим от натрупаното емоционално натоварване, което ни пречи да съществуваме в естественото си състояние - пълни с енергия и сила. Защото ние, а не някой друг или нещо друго определяме състоянието си. От нашите всекидневни съзнателни избор зависи хармонията ни и нейната чистота от вредни „награди“.