Самочувствието – въпрос на избор

Случвало ли ви се е да се питате как така непривлекателната ви колежка има толкова богат и красив мъж. Как е успяла да се издигне в професията, въпреки посредствените си умения и интелект, докато вие си оставате в сянката и в личен, и в професионален план, въпреки старанието си? Колко пъти сте стояли пред огледалото, питайки се с какво тя е по-добра от вас и защо късметът й се е усмихнал? Колко още такива хора познавате, които някак успяват да пробият и да изглеждат толкова самоуверени... Чудили ли сте се какво ви има, че не можете да сте на тяхно място? Чувствали ли сте се малки на фона на тях?

Замислете се кое е общото помежду им – Самочувствието. Те просто вярват, че заслужават да постигнат онова, към което се стремят, не се подценяват, не стоят в ъгъла от страх, че ще се провалят и ще им се присмеят, не се самокритикуват, не се съмняват, а... действат. Искат и получават. Докато вие се обвинявате, че не сте достойни, че не сте достатъчно умни, красиви, способни, и излъчвате своята несигурност, а околните я долавят и без колебания използват всяка възможност да ви смачкат. А това само затвърждава негативната представа, която имате за себе си и в крайна сметка вие започвате да вярвате, че точно това заслужавате и че дори не сте способни да се откъснете от тяхното влияние. Вашата ниска самооценка се превръща в тяхна оценка, след което вие сами си пишете „Слаб 2” и никога не се опитвате да бъдете отличници. Ами ако се провалите? Не поемате рискове, не напускате старата си работа, нямате смелост да поискате увеличение на заплатата си, въпреки че имате основания, вършите услуги на приятелите си от страх да не би да ви изоставят, ако нямате с какво да ги задържите, приемате да бъдете послушни и не се борите за правата си, дори ако несправедливо сте отнесли някоя глоба, или са ви се скарали заради нечия чужда грешка... Не смеете да проявите гняв, да кажете мнението си на глас, да изразите позиция. Да излезете отвъд границите на собствената си несигурност. И все още продължавате да се питате как успяват тези, които вярват, че могат? Как не изпитват вашите страхове и притеснения, как преодоляват бариерите си и постигат резултати? Как се сдобиват с мечтаната работа, кола, стил и начин на живот, докато вие се чувствате онеправдани?

Истината е, че железни хора няма. Дори да си придават този вид, вероятно и те самите прикриват своите комплекси, но ако го правят така успешно, че да ви заблудят, това е достатъчно. Може би и тях някой ги е смачквал някога и ги е амбицирал да бъдат силни, справящи се и можещи. Може би са разбрали, че от тях зависи как ще бъдат възприемани от другите. Затова, ако имате ниско мнение за себе си и искате да го промените, е настъпил моментът да спрете да се самосъжалявате, самообвинявате и да си причинявате ненужни страдания, и да започнете да се цените. Сигурна съм, че много пъти сте го чували и сте се опитвали, но не се е получавало. И сте решавали, че просто сте такива (от „отбора на губещите”). Обаче, докато вярвате в това, наистина няма да напуснете „отбора” и да станете от „готините”. Разбира се, че за да повишите самооценката си, ще трябва в нещо да се докажете. Ще трябва да свършите доста работа и да направите промени в живота си. За да не се отказвате по пътя, който е нов и непознат за вас, си напомняйте към какво се стремите.

Напишете на един лист целите си. Постарайте се те да са конкретни и реалистични. Съставете си план как можете да ги постигнете. Поставете си срок докога това да се случи и действайте. След като срокът изтече, извадете листа и вижте колко от тях сте успели да реализирате. Всяка успешна крачка ще засилва вярата ви, че можете да се справите и с останалото.

Визуализирайте. Създайте си представа за това какви искате да бъдете и отново бъдете конкретни. Важното тук е да се концентрирате не върху недостатъците си, а върху положителните качества, които мечтаете да притежавате, независимо какви са те и колко невъзможно ви се струва да се случи. Просто го направете. Затворете очи и си представете за миг, че сте точно такива, каквито желаете да бъдете. Намирайте време, за да затвърждавате тази визуализация и така постепенно ще свикнете с идеята за новото си, по-добро и по-успешно „аз”. Всеки път то ще ви се струва все по-възможно.

Правете промени. Ако не обичате промените и те ви плашат, започнете с нещо по-дребно, което винаги сте искали да направите, но не сте добивали достатъчно смелост или дълго сте отлагали за други, по-добри времена. Направете го сега и не се страхувайте от провала. Не мислете за него, фокусирайте се върху успеха си. Поне веднъж се гмурнете в живота на риск с очакването за нещо по-добро от досегашното. Ако ви се отвори възможност, използвайте я. Ако ви се случи нещо хубаво, повярвайте, че не е случайност, а го заслужавате.

Погледнете се през очите на другите. Наистина ли вярвате, че всички са вторачени във вас и дебнат да не сгрешите? Хората са толкова самовглъбени, че едва ли изобщо ви забелязват, но не е там въпросът. Важното е вие да се виждате. Тогава и те ще ви виждат, ще ценят способностите ви, ще търсят мнението ви, ще уважават авторитета ви. Представете си как изглеждате в очите на човек, който ви обича. Вижте се през неговия поглед, почувствайте се значими. Излезте от негативната представа за себе си и си създайте нова, по-положителна. Не се притеснявайте, че ще се надцените. Спомнете си за всички други, които са успели. Защо вие да не сте добри колкото тях или дори по-добри? Ако давате най-доброто от себе си, защо да не получите най-доброто? Защо да се примирявате с неуспехите си, ако можете да успеете? Това не означава да имате болни амбиции, а да сте уверени във възможностите си. Всеки е добър в нещо, специален в нещо и за някого... вие не сте изключение. Стига, разбира се, да го повярвате.