Дребните неща

„Животът скрит е в дребните неща…”

Животът е поредица от цели, проблеми, задачи и препятствия. За всички тях са ни необходими много усилия, енергия, време и смелост. Понякога, улисани и съсредоточени към поредното стъпало, като че забравяме колко красиви и приятни мигове изпускаме по пътя. Правим всичко възможно да сме перфектни в работата си, да се докажем пред шефа, пред колегите, да преминем към следващото ниво в йерархията.

Случва се да полагаме огромни усилия да изглеждаме добре, да бъдем в крак с модата, много често не толкова заради себе си, колкото заради околните и очакванията, които те имат към нас, защото знаем, че сме обект на коментари и обсъждане. Трудим се да научим децата ни да бъдат добри ученици, да се представят отлично в училище.

Във този вечен стремеж към догонване на голямото, не губим ли много повече, като изпускаме и отдаваме малко внимание на „дребните” неща покрай нас. Тези, които могат да ни донесат радост, усмивка и онова топло чувство, което ни пълни душата:

Среща с любими и позитивни хора. Ние всички имаме приятели, познати и хора, с които се срещаме ежедневно. Някои от тях виждаме по задължение, служебно, или защото етикетът го изисква. Но всеки от нас има приятели и познати, които му носят само положителни емоции, без взаимно натоварване и напрежение..

Отделете 2 часа през седмицата да се срещнете с приятен за вас човек, с когото просто да си „побъбрите” Среща на чаша кафе или питие с приятел, който ви носи само позитивна енергия и не ви натоварва, може да промени целия ви ден, да ви зареди с много нови сили и за следващите дни дори.

Безцелна разходка - Излезте сами в парка или в града без някаква цел, просто ей така и ще видите колко различен е светът през погледа на „не забързания” човек. Може всеки ден да минавате по един и същ маршрут, но, когато бързате за работа, изнервяте се, че закъснявате, не забелязвате какво се случва край вас. А светът е пъстър и разноцветен. Погледайте хората. Някои са забързани и съсредоточени, други безцелно се разхождат, прегърнали любим човек. Вижре лицата им и си помислете, че зад всяко се крие различна съдба, всеки си има своя история, неосъществени мечти, болка, радости. И всеки човек е по своему различен, уникален и неповторим.

Погледайте малките деца в парка. Ако нямате деца или вашите вече са пораснали, със сигурност седенето на някоя пейка и наблюдаването на игрите на малчуганите, ще ви се стори приятно и отпускащо. Колкото и шум и врява да вдигат, децата носят само положителна енергия и ни зареждат нас самите с такава.

Малките „лудости” Макар да сте възрастен, стабилен, улегнал човек, не ви ли се иска понякога да се върнете в детството, да направите нещо щуро, което, разбира се, не ви подронва авторитета. Излезте смело на дъжда, забравете за прическата и мокрите дрехи, отпуснете си и оставете суетата назад. Събуйте се боси в тревата и се върнете назад към детските години. Качете се на първия спрял влак на гарата и попътувайте до някоя близка гара заради самото пътуване, без да бързате и гоните задачи.

Нека по-често се сещаме, че животът си тече със своя бесен и забързан ритъм. Не трябва да се оставяме да ни завладее изцяло някой проблем, да ни погълне ежедневието. Защото красивите малки неща и поводи да се усмихваме са край нас, трябва само лекичко да намалим темпото, да се обърнем встрани и да ги видим.

И нека по-често си спомняме да думите на гениалния български поет Дамян Дамянов:

„ Животът скрит е в дребните неща
жест най-обикновен, ала човешки
любима песен, слушана в нощта
с човек, умеещ да прощава-грешки…

… най-истински са дребните неща,
но те оставят спомени след време”