Циганското лято на живота ни

Има едни малко на брой дни в края на жаркото лято и малко преди благата есен. Един последен изблик, когато сме между двата сезона и усещаме прехода помежду им. Има и една такава възраст на жената - между лятото на нейната младост и спокойната прелест на нейната есен. Един миг на осъзнаване, на изчистване на умората, на намиране на себе си. Период от живота, който трябва да прегърнем и оценим:

Коя съм аз? След една определена възраст (или събитие) – 35-40 години, жените спираме да си правим илюзии кои сме и какви искаме да бъдем. Всичко става ясно и се уморяваме да се залъгваме. Амбиции и илюзии се успокояват, за да дадат път на истинската ни същност. Постепенно се освобождаваме от чуждите очаквания и желанието да се доказваме на всяка цена пред всеки. Вместо това избираме себе си и е крайно време за това.

Личният стил. Това веднага се забелязва в дрехите, в начина, по който изглеждаме, в отношението, което демонстрираме. Или в това, че спираме да демонстрираме. Вече знаем кое ни стои добре и кое - не. Кое ни изразява като личности и кое - е да накараме някой да завижда, някой да ни желае. Който иска да се приближи, ще го направи от тук нататък към неподправеното ни Аз, а не към някой измислен образ.

Времето. Преди 30-те рядко определяме времето си сами – учим, работим, отдаваме енергията на връзките си, на купони и приятели. Не че това изчезва с напредването на възрастта, но отношението към времето, което отделяме за всичко това, се променя. Сега определяме ние. Избираме да не отидем на ваканция с хора, които не харесваме, да не отидем на онова събиране или да не даваме шанс за втора среща. Времето ни принадлежи и честно казано, често предпочитаме да сме в пълна тишина с книга, чаша чай или вино, с някой хубав филм.

Любовта. Независимо от любовния ни статут, жената след 35-40 години е по-осъзната в любовта, отколкото е била в младостта си. Нерядко на тази възраст тя предприема кардинални промени, които да й донесат онази любов, която заслужава. Дори това да значи да остане сама. Време за компромиси няма, или ме харесваш каквато съм, или си иди. В тези години връзката с партньора или се споява, или се проваля. Силните жени не търпят нещо по средата, уморени сме от фалшиви отношения за параван на страховете ни да останем сами. По-добре да сме сами.

Приятелите. С напредването на възрастта всички ние оставаме с по-малко, но проверени от житейски драми, битки, премествания, разводи – всякакви сътресения, приятели. Чудесно е да не трябва да впечатляваш някого, да не заемаш пози, само и само да се харесаш на някого. Не са останали много, но тези, които са наоколо са истински – приемат ни и ние ги приемаме, каквито са. Ценим миговете с приятелките си повече от всичко, защото тези момичета винаги са били до нас - при всичките любови, безпаричие и униние. И когато искаме да се забавляваме, отлично знаем как.

Кариерата. Жената в младостта си е тревожна по отношение на работата си. Липсва й опит, иска да има деца, времето не стига, всичко се променя толкова бързо. Постоянно жертваме нещо в името на работата. Свободно време срещу пари, време за децата срещу време за кариера. Когато обаче децата пораснат, ние придобием опит и стаж, самочувствие и овладяност – жената на работно си място започва да цъфти.

Децата. Тези от нас, които имат деца, се радват и ужасяват от тяхното порастване, в превръщането им в тинейджъри. Това може би означава, че остаряваме? Не, това може да означава, че искаме второ или трето дете. Защото искаме, защото можем, защото другото дете заслужава компания в живота си, защото вече знаем как става и не се паникьосваме за всяка дреболия. Тези от нас, които нямат деца, нерядко избират вече да не се тормозят за това. Човек може да е родител на ученици, студенти, на младите стажанти в офиса. Да прегърне кауза или еко идея със същия плам, с който майките се карат за захранването в парка.

Родителите ни. В тази възраст родителите малко по малко започват да намаляват оборотите, да боледуват. Някои от тях се пенсионират, отиват на село или започват нови хобита. Това е нашата възраст, в която сякаш спираме да сме безгрижните им деца. Сблъскваме се с тревогите им тогава, защото ги изпитваме сега самите ние. Тази невероятна връзка и припознаване в големия кръговрат на поколенията носи невероятен мир, но и ново безпокойство. Че те може скоро да си отидат. И отново ставаме деца.

Жената в нейното циганско лято цъфти, ако избере това. Ако е смела и осъзнае, че го дължи първо на себе си. После едва щастлива жена е щастлива майка и партньор. Циганското лято между 30-те и 40-те години е изблик на живот, осъзната сила и воля. Това даже не е възраст, а състояние на духа и всички ние заслужаваме да стигнем до него.