Защо нараняваме близките си най-силно и как да спрем да го правим?

Труден ден на работа, проблеми с прекия началник, после трафика, съседката от долния етаж, която продължава да пуши в асансьора. Има такива дни, за някои хора те са ежедневие. През цялото това стресирано минно поле, за да оцелеем ни крепи единствено мисълта за вкъщи.

Как ще се приберем, само да стигнем веднъж, децата, мъжът, обичайните разговори, с които да снемем напрежението и да се усетим семейство. Но не! И там ядовете продължават. Вместо спокойствие и уют, недоволство, крясъци, или мълчание. Сякаш не можем да се отпуснем, както ни се иска и точно най-близките ни отнасят всички негативи на деня.



С тях сме себе си. С любимите ни хора, ние изоставяме всички табута и обществени порядки и можем да сме себе си. Понякога не толкова идеални, за каквито се представяме, избухливи и нервни – но това сме самите ние.

На тях можем всичко да кажем. Свободата, която изпитваме с близките си, се изразява в една на моменти болезнена откровеност, която иначе пестим за по-непознатите ни.

Защото не ни е страх, че ще ни напуснат за думите ни. Може би това е най-коварната причина – да приемеш някой за даденост означава, че каквото и да сториш, ще вярваш, че той няма да се обиди или да си тръгне. Което пък може един ден да се случи.

Как да опазим семейният си живот от негативните ни изблици

Канализирайте емоциите си през времето, когато не сте у дома. Ако сте ядосани на шефа – намерете начин да разбере това и да вземе отношение. Вбесява ви съседката и цигарата й в асансьора – направете забележка, ако трябва публично на събранието на входа. Така емоциите ще отиват по предназначение, а няма да остават излишъци за края на деня у дома.

Използвайте времето към вкъщи да се отървавате от мислите за работния си натоварен ден. Отмятайте мислено свършеното, набелязвайте следващото за утре и оставете емоциите, които са съпъствали деня да минат през вас отново. Важно е да се освободите от тях и да се настроите на "домашна" вълна.

Прибирайте се усмихнати и се старайте да имате поне нещо дребно, но полжително в ума или на устата. Прегърнете детето, което тича да ви посрещне, целунете мъжа си, погалете домашния любимец. Влизайки в едно помещение, вие влизате с цялата си енергия и го зареждате. Каква атмосфера ще заварте до голяма степен зависи от вас.

Бъдете благодарни. Ключът към щастието е благодарността изобщо. Влизайки у дома, благодарете за покрива над главата си, за топлината и светлината, за придобвките в него, за малките уютни детайли. Благодарете за хората, че сте здрави и можете да се обичате свободно. Ще усетите как всички тревоги изчезват и се отпускате.

Когато усетите, че прелива емоцията, че искате да уязвите, прехапете за две минути езика и се попитайте: "Защо го правя?" Факт е, че когато познаваш един човек толкова добре, знаеш всичките му слаби места и можеш да го нараниш наистина жестоко. Но защо да го правим? Тези хора са ни най-скъпи, дължим на тях всеки миг радост, защо искаме да нараним, не е ли достатъчно лошото настроение, което внасяме?

Отдайте се с радост на семейния живот, което не означава да игнорирате проблемите или да не изпитвате нужда от изглаждане на конфликтите. Просто намирайте подходящото време и публика за това – не на вечеря и не пред децата. Нека общите хранения да останат обединителен миг за семейството, а да не товарим децата си с нашите проблеми, те и без това отразяват емоциите ни.

Нашето семейство не пада ей-така, готово от небето. То е плод на любов, време и търпение. Не е даденост, с която свикваме, като някоя вещ, и като свикнем - да спрем да я забелязваме. Семейството е това тихо пристанище, за което трябва да сме благодарни и в което не да не спираме да инвестиране любов. Защото точно тя е такъв материал, че колкото повече даваме, толкова повече имаме.