Крадци на щастие - I

Има неща, от които усмивките се скриват, настроението помътнява, а мислите стават мрачни. Колкото и да притъмнее обаче трябва да знаем, че има решение за такива ситуации. Да умеем да ги разпознаваме и да се предпазваме от тях не е толкова сложно, колкото си мислим.

Като начало се налага съвсем отговорно да сведем причините за лошото настроение до една единствена: Опитите ни постоянно да се вместим в нечии чужди представи за нас самите и да отговорим на разни външни изисквания към това, което някой е предположил, че трябва да сме.
Успеем ли да се освободим от горните две тежички изисквания на другите спрямо нас, крадците на щастие със сигурност ще намалеят.
Щастието може да бъде заличено от усещанията ни по много начини, но когато успеем бързо да се вземем в ръце и да продължим напред, моментите, в които се чувстваме зле ще стават все по-кратки и все по-полезни.

Ето няколко класически примера за обир на щастие посред бял ден:

Сроковете
Надпреварата със срокове и изисквания е най-изпеченият крадец. Разбира се зад поставените срокове стоят реални хора, които съзнателно или не ни слагат бариери и рамки. Справянето с тях става само по два начина - спазванe или отказване. Тогава и ние и хората, които са ни възложили нищо, излизаме спокойни от ситуацията. В тези ситуации умението да преценяваме с колко неща наведнъж можем да се натоварим е важно. Неспособността да казваме „не“ може да ни изиграе лоша шега, защото това е най-честата причина да не успеем да се справим в всички поети ангажименти. Неспазените срокове са съществена част от онова пропълзяващо чувство на безпокойство, което ни пречи да се чувстваме уверени.

Работа, която не харесвам
Най-големите обири в историята са резултат от това да вършиш нещо, което не ти допада. Така работното време върви бавно, умората настъпва лесно, а крайният резултат е постоянно неспокойство и отпадналост. Хубавата работа идва с хубавите мисли. Когато бъдете откровени със себе си и честно си кажете какво искате, работното място ще започне да изглежда по съвсем друг начин. Поставянето на малки цели и изпълнението им дава чувство за пълнота и удовлетвореност. Позволете си вие да сте крадецът и отмъквайте време за приятни задачки в ежедневната си работа. Така рано или късно балансът сам ще ви намери.

Автокрадци
Автокрадците не са непременно хората, които крадат коли, а темата защо авто е откраднало значението на кола ще оставя за друг път.
Синдромът на загубилите щастието в преследване на щастието много добре илюстрира как лесно губим нещо, от което никога не сме имали нужда. Понякога толкова се оплитаме в чужди идеи и стереотипи, че не можем да различим кои сме и какво точно искаме.
Много често се случва да пренебрегваме сигналите на тялото и емоциите си, за да продължим напред вярвайки в някаква натрапена по различни канали представа за щастие. Възможно ли е обаче да сме "щастливи" против себе си.
Не.
Със сигурност пътят към едно балансирано и хармонично съществуване не минава през отричане на вътрешния ни глас. Винаги във всеки един ден трябва да отговаряме на потребността си да спрем, да се огледаме и да усетим вътрешния си ритъм.