Кориандър - обичана от световната кулинария подправка и добре позната билка

Казват, че той е една от най-старите лечебни подправки - на повече от 5000 години. В нашата кухня кориандърът не е толкова употребяван, а за онези, които харесват несравнимия му с никоя друга подправка аромат, той е много повече от „вкус” в яденето. Още Хипократ го е предписвал като лекарство. В Древна Гърция пък е бил особено популярен афродизиак. Споменаван в египетски папируси и в Стария завет, а на домакините от по-стари времена е известен като надежден консервант за месо. Малцина знаят за изключително полезните му свойства, които го правят едно от растенията със силен лечебен ефект, особено при някои видове заболявания.

Кориандърът (Coriandrum sativum) е едногодишна билка от семейството Apiaceae. Височината и е около 50 сантиметра, а листата и са с много различни форма, широки в основата и перушинести. Цветчетата се намират в малки бели или бледорозови сенници с листенца. Плодът е кълбовиден, с диаметър от 3 до 5 мм.

Произход и употреба в кулинарията по света

Твърди се, че наименованието на тази билка идва от гръцкото „корианос”, което в превод означава "вонещица" - една от онези непоносимо миришещи при смачкване буболечки. Досещате за защо, нали? Точно поради силната му натрапчива миризма, която е сравнявана още с тази на дървениците. Тази пък е причината у нас да го наричат още и "дървеничи копър".

За негова родина се смятат Югозападна Азия и Западна Африка, но това изобщо не означава, че към днешна дата на е много разпространен както в Европа, така и в Северна и Южна Америка. В Европа ползват повече зърната му, отколкото листата. Причината се корени в напълно различния вкус на сушените семена от този на листата. Пресните листа имат толкова силен цитрусово-лютив аромат, че за не малка част от хората той е меко казано непоносим. Няма как да го отречем, обаче, когато говорим за добре приготвена риба - миниатюрна щипка от него винаги е добро решение. Кориандърът е особено използван в тайландската, виетнамската и мексиканската кухня, в небезизвестното суши и неустоимия сос гуакамоле. В Португалия тази подправка се употребява в множество национални ястия, а в Русия тя е задължителна съставка при овкусяване на ръжен хляб. Кориандър ще срещнете дори в някои видове белгийска бира, а в Германия ще похапнете най-вкусните немски наденички с негово „присъствие”. Коледните базари задължително предлагат греяно вино (Глювайн) с кориандър, канела и черен пипер.

Състав на кориандъра
Установено е, че и листата, и семената съдържат антиоксиданти, но листата определено имат по-силен ефект. Плодовете на растението съдържат до 3% етерично масло, в чийто състав влиза алкохолът линалол, на който и се дължи специфичния аромат на кориандъра. В състава му намират място още около 17% белтъчини и малки количества алкалоиди и флавоноиди. В подправката са открити и известни количества кумарини, калий и калций, натрий, желязо, фосфор и магнезий.

Полезно действие

Кориандърът се слави с не едно полезно действие, което осъществява върху организма ни. Петте му основни лечебни свойства са следните: той действа тонизиращо, антибактериално, отхрачващо, спазмолитично и диуретично. При всички тези състояния се използват плодовете на кориандъра, които се запарват. Добре е да ги съчетаем с друга билка, защото са доста неприятни на вкус. Най-често е в комбинация с други билки, защото вкусът му е твърде силен за самостоятелна употреба. Кориандърър се препоръчва при лечение на:

Умора и чувство на нервност

Безсъние

Занижен апетит

Намалена лактация при кърмачки

Болки в стомаха и червата, газове, диария, язва и гастрит

Кашлица и различни бронхити - притежава значително отхрачващо действие

Цирей, гнойни рани, акне (смесен с куркума на прах)

Ревматизъм и болки в ставите - най-вече поради загряващото си действие

Някои форми на диабет - притежава свойства, близки до тези на инсулина

Завишен холестерол

Високо кръвно налягане

Установено е, че химикали, получени от листата на тази билка действат защитно срещу салмонела.


Как да го изберем и съхраним?

Пресните листа винаги са свежи и тъмно зелени, без кафяви или жълти петна по тях.
Когато е на зърна или прах, кориандърът трябва да се съхранява на тъмно и сухо място, в стъклен съд с капак.
Добре е да избирате цели зърна, а не стрити на прах, защото вторите губят по-бързо аромата си.

Друга особеност, която не бива да забравяме е, че тази билка може да предизвика алергична реакция при някои хора, затова е добре да бъдем внимателни и да не си самоназначаваме лечение, преди да се допитаме до специалист.