Другите промени, които стават по време на майчинството

Майчинството променя живота по един много категоричен начин – нов човек се появява на света и той зависи изцяло от теб. И това, ако не е промяна! Работата е там обаче, че промяната е много по-кардинална в един друг смисъл, на който майките за пръв път особено почти не обръщат внимание. Те засягат много по-дълбоко, отколкото може да предположим. Не само тялото, ежедневието се промеят, а вътре в нас, места, за които не сме подозирали, че съществуват.

“Най-общо през първата година сме по-скоро неориентирани в новостите и се стремим да овладеем ежедневието. Но всяка от нас открива неподозирани сили, ново самочувствие и колкото и голямо да е изтощението, усещаме, че порастваме по един особен начин, започваме да се променяме.”

Забавяне на темпото Повечето от нас живеем в динамичен свят, в който приоритетите постоянно се менят. Връзката, работата, жилището, родителите, приятелите и т.н. Темпото може да е наистина бързо в един такъв „пълен” живот. Появата на бебето забавя това темпо и то се съобразява с ритъма на бебето. Това дава една допълнителна гледна точка, която не сме имали.

Самоувереността, че можем да се справим с всичко. Бременността е времето, когато жената се подготвя за промяната, настъпваща с раждането. Самото раждане е толкова внушително преживяване, даващо неподозирани сили за справяне със ситуации. Тези ситуации са непознати за мъжете и за жените, които нямат деца (което не омаловажава техните трудности, разбира се) Кръв и болка, кризи, емоционални спадове, това изцяло ново тяло – това е нещо, което се случва непосредствено след раждането и овладяването на всяка една подобна ситуация дава невероятно усещане за сила.

Уменията да се планира времето. Жената с малко бебе започва много да цени времето си. Изцеждаме всяка секунда, която намираме за свободна, да свършим куп неща. В края на деня, ако намерим сили да погледнем назад, ще забележим колко много сме отметнали. Неща незабележими, неща големи, неща, които никой няма да оцени и да получим похвала за тях. Но това е умение, което с времето ще усъвършенстваме все повече.

Изместването на себе си зад някой друг. Бебето е малко човече с много претенции. Но това не е лошо, защото може да ни свали на земята толкова скорострелно, колкото е смяната на един памперс, когато бързаш за автобуса. Дори да не сме имали склонността да се интересуваме от някого другиго, сега неизбежно се случва. Това не значи, че забравяме за себе си, а че временно онзи така приятен егоцентризъм трябва да отстъпи.

“След една година, когато бебето е по-самостоятелно, получаваме възможност да направим равносметка и това е безценен момент в живота на всяка майка, който не бива да се пропуска. ”

Виждаме промяната и това ни вдъхновява. Едно отраснало дете и една майка, която е оцеляла първата година са добър екип. Преминали сме през кърмене, захранване, зъби, прохождане и какво ли още не. Ние можем всичко, ние сме се променили и не сме сами.

Тревожността се трансформира в загриженост. Всеки човек днес малко или много е изпълнен с тревожност. Когато имаме дете, тази фокусираност в собствените ни грижи се измества в загриженост за някой друг. Чувството е невероятно освобождаващо. Не че страховете около едно дете са малко, но е чудесно да не мислим само за себе си.

За една година се променил малко или много мирогледът. Обръщаме внимание на духовни неща, на силата на родителската любов, на чудото, наречено бебе. Всичко това, което сме нямали време да се изумяваме през първата година сега стои и говори пред нас. Истината е, че изнервени или без време, ние сме по-добри хора.

Отсяли сте приятелите си. Добрите приятели са с нас при всякакви обстоятелства. Те ще споделят радостта ни и тревогите около бебето и дори да нямат деца, няма да ни изоставят, само защото ние сме се сдобили с такива. За една година – който е останал с нас, той е доказан приятел.

След годинката на детето обикновено започваме отново да мислим за работата и може би там е най-сериозната промяна, която оказва влияние над целия ни живот. Обикновено започне ли работодателят да ни подпитва кога ще тръгне детето на ясла, какво мислим да правим, значи е назрял моментът за някои решителни въпроси.

Защо сега искаме промяна? Защото ние сме различни

Искам ли да се занимавам с това все още

Това ли е било най-подходящото за мен занимание

Имам една година платено майчинство, мога ли да опитам нещо друго?

Това е времето, когато жените правим наистина кардинални промени не само в мисленето си, но и в кариерното си ориентиране. Този забавен ритъм, тази любов, новите ни умения, хобитата, застояването вкъщи, новите контакти с други майки – това обикновено е достатъчно да започнем да се занимаваме с немислими до този момент неща. Дали това ще е хенд мейд магазинче или нещо в този стил или ще напуснем добре платената работа с 10 часов работен ден за сметка на по-ниска заплата, но гъвкаво работно време – всичко това дължим на нашето бебе.

“Колкото и различни промени да стават с нас по различно време, има още едно нещо, което не спира да ни изумява. И това е любовта.”

Цялата тази любов, на която сме способни и която пречупва цялото ни същество. В отношенията ни с другите, в мирогледа и приоритетите ни. В начина, по който поглеждаме назад в собственото детство, мислим за възпитание, за ценности, които да предадем. Това е най-голямата и важна трансформация - готовността да даваме любов. И колкото повече я осъзнаваме, като извор на вдъхновение за живот, за промяна, толкова по-честни ставаме. Вече е по-лесно да си тръгнем от лошата работа, от неискрените приятели, да се харесваме повече и да бъдем добър пример. Толкова е просто и това се случва точно по време на майчинството.