Изворите на младостта

Биологичният часовник е неумолим. Тиктака тихичко, почти неусетно, докато някой ден се събудим в навечерието на 40-тия, 50-тия или 85-тия си рожден ден. Макар огледалото да ни убеждава всеки път, че 30 не е равно на 16, нито 43 на 23, то математиката на годините не е толкова важна, колкото начинът, по който изживяваме възрастта си. Можем да се чувстваме старци на 27 точно толкова, колкото и младежи на 83. Сещам се за това всеки път, когато погледна към съседното шивашко ателие. Там бай Иван (92г.) все така успешно и с удоволствие практикува професията си повече от 70 (седемдесет) години. Често го разпитвам за тайните на това дълголетие с надеждата да „изплюе камъчето”, но уви. Мълчи и си шие, надявам се, поне още едно столетие.

Да се чувстваш на 20 може да не е просто наперено изказване, а наистина състояние на духа. Как изглеждаме зависи от много неща - гените, здравословното състояние, месечния портфейл за козметични нужди, спортните занимания, качеството на храната и още стотина неща, за които всички поназнайваме по нещо. Най-важното обаче е начинът, по който вътрешно приемаме възрастта си. Дали успяваме да запазим радостта от малките неща, скоростта, с която се ориентираме в нова среда, гъвкавостта и приспособимостта си, чувството си за хумор, способността да изобретяваме и създаваме като присъщи на младостта „аксесоари” е въпрос на нагласа, която, като всяко нещо има сериозна нужда да бъде добре поддържана и „захранвана”. Защото освен всичко друго и извън суетата, младостта е онази дарба да се радваш от сърце на живота, да се чувстваш пълен с енергия, способността да обичаш и се раздаваш на любимите си същества. Затова няколко малки подсказки за нещата, които поддържат тези настройки са винаги добре дошли.

ЛЮБОВТА
Разбира се това е най-силният стимулант на жизнени сокове. Подмладява, освежава и тонизира с цял букет от хормони, но всъщност по-важното е, че любовта е способността да се живее съпричастно, споделено, извън рамките на егото и сухите зони на действителността, а това оживява цялото ни същество. Да обичаш и да бъдеш обичан е част от кръговрата на живота, който в старостта намира своя завършек и сякаш ни заключва в себе си. Не случайно се говори за старчески егоизъм. Ето защо е важно да успяваме да бъдем отворени към света и енергиите между хората, а това е свързано пряко с ДОБРОНАМЕРЕНОСТТА.

ЛЮБОПИТСТВОТО
То е любовта на ума към новостите и в този смисъл действа подобно на любовните трепети. Да отместиш хоризонта със сантиметър назад, да погледнеш в ширина и дълбочина нещата, да ОТКРИВАТЕЛСТВАШ, да чувстваш онзи гъдел, който пази непокътнат апетита ти към новости наистина са младежки трепети, които обаче съвсем не зависят от броя бръчки под очите.

Всичко това в общи линии е присъщо на хората, които водят АКТИВЕН ЖИВОТ. Този стил поддържа спортния дух и не само в прекия смисъл. Да пътуваш, да се срещаш с много хора, да четеш и поддържаш широк кръг от разнообразни занимания се подхранва от ентусиазма на човек да се развива във всички посоки. А основата на тази нагласа е свободата на духа. Предразсъдъците, мърморенето, вечното недоволство са сигурен признак за дълбока старост, която не е задължително биологична.

ЧУВСТВОТО ЗА ХУМОР и УСМИВКАТА
Е, вярно е, че усмивката прави бръчки около очите, но няма нищо по-привлекателно от лъчезарните хора. Те са златотърсачите на щастие. Успяват да отсеят неговите ценни прашинки в тонове пясък. А чувството за хумор е просто безценен талант, висша мъдрост и истински Дар Божи. Да успееш да прегънеш ситуацията на четири, за да видиш обратната и страна, да извадиш на показ най-смешното дори в трагични сцени е половин решение на всички проблеми. Освен изключително приятни, такива хора са и дълголетни, защото тази ценност ги пази от капаните на депресията и конфликтността.

Старостта настъпва и тогава, когато се откажем от ДРЕБНИТЕ УДОВОЛСТВИЯ в живота, когато загубим вкуса си към любими занимания и онези неща (и моменти), които подслаждат ежедневието ни по неповторим начин. Човек се чувства добре, когато прави присъщи на природата му неща, иначе потъва в рутина, скука, инертност и безверие. Те са онези лабиринти, които поглъщат цялата ни жизнена енергия.

ОБЩУВАНЕТО С МЛАДИ ХОРА или просто такива, които носят духа на младостта е важно, колко е важна средата за всичко, което правим. Дали това ще са децата ни или децата от нашата улица, то винаги има какво да научим от тях. Природата е измислила чудесен REPLAY на детството и младостта. С децата си изживяваме по нов начин всичко и получаваме шанс да преосмислим много неща. Именно те ни дават „най-актуалните” модели за младост, така както никой и нищо не е в състояние да го направи.

И накрая изглежда важно да не приемаме възрастта си твърде на сериозно, защото тя може да ни отнеме свежия външен вид например, но носи със себе си и много ценни награди.