Предстои ви операция? Има и добри страни
 Изпрати
Мнозина приемат с ужас мисълта, че им се налага операция. Не става въпрос за такава, от която да зависи живота им, но затова пък абсолютно необходима. Нормално е в началото човек да се стресне. Особено, когато няма достатъчно информация. Неочаквано, дори и от такова сериозно изпитание, има шанс да извлечем положителни неща. Операцията може да се окаже предизвикателство, което да ни направи по-зрели, по-мъдри, да пренареди житейските ни приоритети. Важното е да не се оставяме на паниката, а да действаме разумно.
Първото, което е най-добре да направим, е да се информираме. Подробно и от повече източници. Източник номер едно нека е лекарят-специалист. Ако можем, да допълним информацията от втори лекар, на когото имаме доверие. Добре е да се информираме и сами – от специализирана литература и сайтове. Можем да го направим и в разговор с наши познати, преживели нещо подобно. Но на последното не бива да залагаме прекалено. Всеки реагира различно на случващото му се. Няма причина да си мислим, че споделените от друг човек негативни емоции или усложнения, ще се случат и на нас.
В никакъв случай да не се доверяваме на слухове. Този чул това, на онзи разказали нещо страшно и ужасно. Подобни приказки могат само да нагнетят у нас ненужно напрежение и страх.
В този момент повече от всякога имаме нужда от смелост, от положително мислене. Когато човек вярва, че всичко ще бъде добре, обикновено се оказва точно така. Не случайно казват – дяволът не е толкова черен, колкото си мислим. Една много добра мисъл е, че операцията ти решава радикално здравословния проблем. Нещо, което не би трябвало да е в тялото ти, вече го няма.
След като научим, колкото се може повече, за това което се случва с нас, трябва да действаме. Без да губим време. Има заболявания, при които забавянето влошава положението. По възможност да си изберем болница, където сме сигурни, че ще получим най-доброто медицинско обслужване и грижи.
Добра гледна точка е да приемем предстоящата операция като поредното непознато преживяване, което ни предстои. Това е нов жизнен опит, какъвто досега сме нямали. Дори, малко странно да прозвучи – то е вид приключение.
Пребиваването в болницата ни среща с нови хора. Често при подобни екстремни обстоятелства се създават здрави мeждучовешки връзки. Болните си помагат изключително много един на друг. И това е обяснимо – само човек в подобна ситуация знае точно как се чувстваш в момента. От какво имаш нужда и как да ти помогне. Дребните жестове в точния момент значат много. Да те придружат за тоалет през първите дни след операцията, да ти подадат вода или храна. Един хубав разговор, който да се разсее. И още веднъж – доброто настроение, усмивката и положителното мислене са безценни.
Истинско щастие е да преживяваш периода на възстановяването. Удоволствието от това, че от ден на ден ставаш по-силен, по-самостоятелен.
Няколко месечният възстановителен период след операция е времето, когато имаш неочаквано много време за себе си. Можеш да прочетеш толкова много книги. Да разговаряш с близките си за неща, за които все е нямало кога. Да погледаш интересен филм. Или да преоткриеш колко е хубаво да се разхождаш с малки, все още несигурни стъпки навън, след като си бил у дома дълги седмици.
Сериозно преживяване като операция ти сверява часовника за хората около теб. В действие усещаш колко много държат на теб близките ти. Колко те обичат. Разбираш кои са верните приятели и колегите, на които можеш да разчиташ в труден момент.
Вярно, монетата има и друга страна. Периферни познати забравят, че са те познавали, например. Когато си ходел на работа, си им бил нужен. Когато си в дълги болнични – не. Но и това е полезно – да знаеш кой какво място заема в живота ти.
Най-голямата полза обаче от преживяването операция е, че променя светогледа ти. По най-осезателния начин стигаш до идеята, че си смъртен, а животът е кратък. Че трябва да живееш тук и сега. Непременно в настоящето, а не в неопределеното по-късно. Че е прекрасно да си здрав, да се движиш. Вълнуващо е слънцето, природата. Малките неща са истински ценни и не трябва да го забравяш. Колкото по-дълго задържиш това усещане, толкова по-добре. Не е лошо и след време да си го припомняш. Всъщност, добре е подобни мисли да спохождат понякога всеки от нас. И без да е преживял операция.
|
Коментари
2015-04-15 #11  Кити Не вярвах че и друг може да е на това мнение  Операцията наистина беше най- страшното за мен... поне докато не ми се случи. Мина леко, възстанових се бързо и най- вече го имаше хубавото усещане че тялото ми отново е такова, каквото трябва да бъде.
Бях приятно изненадана от близки познати, с мило и отзивчиво отношение.
За мен позитивното беше че се изправих срещу много голям мой страх и той се оказа напразен (поне за моята конкретна ситуация).
2011-03-04 #10  dalia Аз също скоро преживях операция, може да се каже "по спешност", диагнозата беше РАК. Единствено оптимизма ми ми даваше сили, уверена бях и СЪМ, че от това не се умира, ако се хване в началото, опитах се да намеря най-добрия екип(без да летя в облаците и да го търся непременно в чужбина или там където не мога отида). Вярно е, че неизвестността е най-страшна. Преди операцията бях денонощно в интернет, четях какво ли не, но се опитах да науча само онова, което ме чака в зависимост от резултатите след операцията, без да се обезсърчавам от многото "страшни" коментари. В крайна сметка се приготвих за най-лошото и бях готова да премина през ада, но да оцелея. Както виждате, тук съм... вече 4 месеца след страшната новина, жива съм, все още не съвсем здрава, но вярвам, че и това ще стане и вече кроя планове..., е не много далечни, но ако не вярваш в бъдещето, как ще преживееш настоящето?
Не съм си правила никакви изводи за приятелите, колегите, съседите и нямам намерение да го правя, всеки си е такъв, какъвто е и аз съм готова да го приема точно такъв. Не всеки може да бъде приятел, достатъчно е да е добнонамерен.
А в болницата както и навсякъде има хора разни, има силни, които ти вдъхват вяра и кураж, има и други, които те гледат с такъв израз, като че ли казват "Горката..." Предпочитах първите, другите се стараех да отбягвам. Та изписах всичко това, за да кажа, че ако човек остави настрани някои явни неудобства, които несъмнено има в кой да е болничен престой съм напълно съгласна с 99% от написаното независимо, че авторката може наистина да е ходила само за рецепта за аспирин. Аз мисля, мила VARNA, че оптимизма, за който ти толкова се възмущаваш е половината от лечението. Пожелавам ти го, иначе си загубена.
2011-03-01 #9  Bori Съвсем наскоро преживях операция по спешност. И сега, след около месец, четейки тези редове, виждам много истина в тях. Отрезвяването за някои истини и хора, осмислянето на забързаното ми ежедневие, повлияло състоянието ми, оценяването на дребните неща(като първата глътка вода например). Не че съм си пожелавала всичко това да ми се случи. Но повярвайте, за много неща в момента мисля и действам по много по- различен начин.
2011-03-01 #8  Светлана Чамова Разбира се, че не хубаво преживяване. Тъкмо затова позитивизмът е за предпочитане пред негативизма. Помага и за оздравителния процес - казвам го от опит.
Разбираемо, за мнозина е трудно, направо невъзможно да погледнат по този начин на това тежко преживяване. По-естествено е да се отчаем и да бъдем мрачни. Всичко е въпрос на избор. Което не ни убива, ни прави по-силни
Честита Баба Марта на всички!
2011-02-28 #7  Цвети Не виждам нищо хубаво в това да ти предстои операция. Рядко са "хубавите"неща, свързани с опазването и грижата на здравето в България. След посещението ми тук и там на цялото семейство, макар и леки заради интервенции, от Окръжна, през ВМИ, та чак до частните клиники, не виждам нито едно хубаво нещо, което да се е случило пред очите ми. Българските болници отнемат възможността да мъдрееш, те не ти оставят дъх, често - буквално 
2011-02-28 #6  varna По-тъпо нещо от това досега не съм чела, честно казано. Как така ще влизам в болница, за да си създавам нови приятелства и през време на престоя си ще отсявам хората около мен?!!!!! Явно на авторката на това "гениално" четиво изобщо не й е стъпвало краченцето в болница. Най-много да е ходила до някоя поликлиника, за да й изпишат аспирин. Нали ката, моето момиче?! По принцип уважавам оптимизма, но твоето вече премина всякакви разумни граници! 
2011-02-28 #5  Светлана Чамова Така е - животът е много повече от това, което можем да си представим
А хубавото на опита е, че ни прави по-мъдри.
2011-02-28 #4  Инна Георгиева Абсолютно съм за твоята идея. Нужно е да извличаме най-доброто от ситуациите. Но имах предвид, че има хора, които ни обичат, но все пак не могат да реагират всеки път адекватно. Защото са уплашени. И ако в такъв момент си кажеш, ето той/тя не ме обича, може да не е най-правилен извод. Това е мой опит и го споделям. Със сигурност не всяка ситуация е равна на този опит. 
2011-02-28 #3  Светлана Чамова И двата досегашни коментара са за хората около нас при сериозен здравословен проблем. Това потвърждава колко важна е тяхната подкрепа. А, Инна, независимо дали някой реагира адекватно или не, когато му пука, си личи. Всеки може да е с теб, когато си забавен, здрав и читав... Когато не си - е трудно.
Идеята на това, което съм споделила е, че дори от негативните преживявания можем да извлечем позитивен опит. И въоръжени с такава гледна точка към случващото се - да не униваме, а да се стегнем и да продължим напред.
2011-02-28 #2  Инна Георгиева "Сериозно преживяване като операция ти сверява часовника за хората около теб"
Все пак мисля че не трябва в един подобен момент да вадим кардинални изводи. Понякога стане ли въпрос за болест не всички хора могат да реагират адекватно.... Може би ги стяга за гърлото мисълта че могат да те загубят и макар не особено логично заравят главата в пясъка. Е може и да не им пука 
2011-02-28 #1  Fida В такива моменти е толкова важно да има свестни хора около теб. Да ти дадат искра заряд за вяра.
|
|
Събота 1 Април 2023 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
|
Абонирай се за новости
 Негативните емоции са част от нас
“…човек не може да тъжи много дълго в такъв интересен свят, нали?” – Луси Монтгомъри
Светът е пълен...
 Ставането рано за училище - да създадем режим преди учебната година
Лятната ваканция свърши! Тъжно, но факт. Пред родителите на ученици стоят отново много предизвикателства....
 Ползата от ферментиралите храни - I
По традиция, през есента се сещаме за зимнината и туршиите. Някои от нас ги отричат изобщо като полезни,...
 Добре познатият ни винен оцет има и здравословни ползи
Първите свидетелства за употребата на винен оцет датират от 5000 години пр. Хр. Още тогава е бил добре...
  Врастнал нокът - можем ли да подобрим състоянието?
Врастналият нокът е истинско мъчение, което може да продължи с месеци, а ако не се лекува навреме, да...
 Куклата Барби посреща промени в имиджа си и стъпва здраво на земята
Куклата Барби вече десетилетия е в дома на почти всяко момиче. Тя изразява съвършената жена, която всяко...
  Класическата музика като лекарство
Слушането на класическа музика често е предписвано като спомагателно средство при жени, желаещи да забременеят....
  Бял трън за детокс на черния дроб и още ползи за здравето
Белият трън е билка, която има антиоксидантни и противовъзпалителни свойства, обикновено се използва...
 Стресът при децата - тихата заплаха
Вече толкова сме свикнали да живеем под напрежение, че често не обръщаме внимание на симптомите, приемаме...
 Как се отразява зимата на нашата фигура
Обикновено през зимата качваме между 2 и 5 килограма над нормалното си тегло. Причината – обмяната на...
  Как да си направим походна аптечка
Ако сте решили да прекарате отпуската си сред природата – в някое китно селце, откъснато от цивилизацията...
  Зумба за забавление и тонус
Ако трябва да бъда честна, когато е ставало дума за фитнес, винаги съм се насилвала да проявя самодисциплина...
  Нерешителността е по-гибелна от грешката
Да си решителен или не донякъде е въпрос на характер, на програмиране, така да се каже. Един умува дълго...
  Резене - храна, лекарство и много повече
Резенето ( морач, фенел, див копър ) е малко познато растение у нас. Латинската дума, от която идва,...
 Малките хора
Днешното време ни зареди с очакването за необикновеност, ефекти, крайности и станали възможни чудеса....
|