10 мита в общуването, в които продължаваме да вярваме

Днес отдаваме голямо значение на комуникацията. Страх ни е да помълчим. Особено, когато сме с някого. Говоренето и "нещоказването", малките разговори за времето и цените на тока може да ни спасят от самотата или от това страшно нещо "да останем с мислите си". И при все, че толкова е важно общуването за нас, продължаваме на вярваме тези и може би още митове, които крепят неговото значение, като едва ли не най-важното ни занятие в живота.


Мит 1: Качественото общуване се случва на едно физическо място. Вярно е, че най-добре се разбираме, когато го искаме и седим един срещу друг, осъзнато и концентрирано, но също така е вярно, че можем да общуваме качествено виртуално, да предаваме посланията през времето и да бъдем отлично разбрани и на друг край на света, където не ни познават. Ограниченията тук и сега са само в нашите глави.

Мит 2: Невербалното общуване преобладава пред вербалното. Днес се отдава голямо значение на езика на тялото и се четат всякакви издайници, дали има разминаване между това, което говорим и това, което наистина мислим (и тялото показва). Истината е, че в процеса на комуникация няма време за подобни процедури и всичко се случва твърде бързо. По-важни са две оценки - мога да се доверя и уважавам това, което този човек казва.

Мит 3: Колкото повече общуваме, толкова по-добре. Това фатално схващане виси над любовните ни връзки и приятелите, които по-рядко виждаме. Общоприето е, че комуникацията увеличава разбирането към другия. Но всъщност споделеното мълчание носи по-голям душевен комфорт и всеки може да признае как има приятели, които не вижда с години, но и след 10 минути усеща, че всъщност никога не са се разделяли.

Мит 4: Дар словото е особено важно да ни разбират по-добре. Надарените словесно хора са търсени и харесвани. Те формират мнения, носят лидерски качества или просто имат влияние. Това обаче не значи, че общуването с тях е приятно или ползотворно. Ние имаме система за общуване, код, на който се позоваваме. Инстинктивно намираме хора с подобен на нашия код, дори да се възхищаваме на хората с дар слово, предпочитаме да общуваме с тези, които се изразяват като нас.

Мит 5: Думите носят смисъла на комуникацията. Ако невербалните сигнали не са толкова важни, нито пък прякото значение на думите, които ползваме - кое тогава е центъра на тежестта? Общуването е твърде сложна система, която не може лесно да се обозре. Всичко има значение - интонация, смисъл, невербалните внушения, контекстът, подтекстът. Това, което влагаме ние като смисъл в думите, невинаги се улавя съобразно нашите намерения да бъдем разбрани.

Мит 6: "Не мога да общувам" Такова нещо няма. Дори и най-затвореният, неразговорлив човек, мизантроп може и всъщност общува. Дори с нежеланието си, той пак праща послание, което бива или не бива уловено, бива или не бива разбрано. Всеки може да общува и всеки го прави. Разликата е, колко разкрива с общуването и колко важно е то за него.

Мит 7: Емпатията е особено важна за общуването. Напоследък много голямо значение се отдава и на емпатията. Способността да разбираш гледната точка на друг, да влезеш в кожата му, да разбереш мотивите му. Ако общуването ни е прагматично - обменяме конкретна, фактологична информация с цел преки действия и въздействие, емпатията не е необходима. Важното е да е спазена целта на комуникацията, а не емоционалната й обагреност да е водеща. Това просто не винаги се търси.

Мит 8: Интелигентността е важно условия за качествена комуникация. Все едно да кажем, че само умните, начетени хора с широка обща култура общуват задоволително и качествено. А тези с по-беден речник, неясна логика и да не кажем - глупавите, не умеят да общуват. Първо, интелигентността на човек отново е много сложно понятие и макар логическо-фактологичната страна да се приема за най-важен белег на интелигентността, тя далеч не се изчерпва с нея. Второ, не е важно колко информация обменяме - нито за световната политика, нито за саденето на картофите, като факти, а как ни кара този обмен да се чувстваме.

Мит 9: Виртуалното общуване е непълноценно. Много хора изпитват вина, защото им се насажда, че общувайки през компютър или телефон, те не са пълноценни. Това далеч не е вярно и трябва да спрем да се чувстваме виновни. Много хора изграждат трайни приятелства, започват любовни връзки и поддържат от разстояние всякакви отношения, благодарение на технологиите. За да не попаднем обаче в клопките на предимно виртуалното общуване, трябва да се стараем да се срещаме все пак физически с хората, с които разговаряме, смеем се и обичаме дори онлайн.

Мит 10: Общуването е най-важното за нас като личности. Това безспорно е така, хората са устроени да споделят, да обменят и правят това, предимно говорейки/пишейки. Едностранно изразяване на емоции и мисли не е по-малко важно. Писма, блогове, дневници. Изкуството, четенето на книги, спортът и танците - това са много важна част от нашето изразяване като личности. Телесното е толкова важно, колкото вербалното. Мълчаливото съзерцание на една картина може да даде на някой интроверт много повече себепознание, отколкото тонове приказки. Да умееш да говориш е важно, но важно е и да умееш да мълчиш, да понесеш другия, да останеш сам със себе си.