Вегетарианство, веганизъм, суровоядство

Храненето не е това, което беше. Свидетели сме на широка дискусия в целия свят - какво и как ядем, какъв е произходът на храната и доколко е полезна (или обратното) за нас. Вече открито се говори за ГМО, хранителните подобрители, карцерогенни храни, хормони в месото. Истината е, че никой не може да бъде сигурен, какво слага на трапезата си и дори идеята да отглеждаш сам храната си е съмнителна (а и трудно достижима, ако предпочиташ големия град).
Промените в околната среда, глобализацията, нагледните материали за пътя на месото вдъхнови и спечели завинаги феновете на вегетарианството. Тази кауза роди и много други – за опазването на околната среда, за хуманно отношение към животните, за здравословен начин на живот.

Както всички знаем, вегетарианството е вид хранителен режим, който изключва от храненето месото и всичките му продукти. За да си набавят необходимите белтъчини, мазнини, калций и желязо, витамини като В12, вегетарианците използват растителни заместители. В подкрепа на своят избор те цитират всевъзможни изследвания за връзката на здравето с храненето. Според тях, отказът от месото, което ядем днес, намалява риска от някои сериозни и все по-чести заболявания като рак на храносмилателната система, атеросклероза, затлъстяване, сърдечни заболявания. Но най– силна е „хуманната” теза. Убедените вегетарианци заявяват, че не искат да бъдат изцапани с кръвта на невинни животни, които се отглеждат единствено заради консуматорските нагони на съвременния човек.

За подкрепа на тезата си, природозащитниците твърдят, че животновъдството в световен мащаб е най- големият източник на въглероден диоксид, причинител на парниковия ефект и глобалното затопляне. Изсичането на гори за пасища, изразходването на природни ресурси и много други безумства, за да получим в чиниите си по една сочна пържола, е неморално и безотговорно. Тези аргументи печелят все повече последователи на вегетарианството.

Но не всички вегетарианци изключват от менюто си всички храни от животински произход. Всъщност най-разпространено е лакто-ово-вегетарианството, което допуска консумацията на яйца и млечните продукти. Най-често това са хора, за които не е толкова важна моралната страна на въпроса, колкото вкусовите предпочитания. Без яйца, но с мляко и млечни продукти се хранят лакто-вегетарианците.

Третата група вегетарианци са веганите. Те консумират храни изключително и само с растителен произход – бобови, ориз, всички видове плодове и зеленчуци, ядки, зърнени, кълнове. При тях водеща е моралната страна на въпроса. Те отхвърлят носенето на дрехи, обувки и други аксесоари с животински произход, както и употребата на мед, желатин, дори някои видове захар. Отношението на веганите към козметиката, в която има животински мазнини също се подразбира.

Добре е да се знае, че за децата този режим на хранене не е препоръчителен. Той може да доведе до недостиг на протеини, желязо и калций, които са жизненоважни за детския организъм.

Най-малобройната група засега са суровоядците. Те отричат не само месото, млякото, техните продукти, яйцата, но и кулинарната обработка. Според тях, единствено несготвената храна е пълноценна и действа пречистващо на организма, тъй като подобрява функцията на храносмилането. Освен това в нея са запазени всички витамини и минерали. Суровоядците твърдят, че боледуват по-малко, тъй като това е най-близкият до природата начин на хранене. Именно те обаче отнасят най-много критика. Диетолозите посочват, че сготвената храна се усвоява по-лесно от организма, който не бива да бъде товарен постоянно със сурово меню, тоест това, което е плюс за суровоядците, за тях е минус. Те не отричат ползите от „гладните” плодово-разтоварващите дни, но смятат, че трябва да се правят най-много един път в седмицата .

Ако сме решили, да се присъединим към вегетарианството, трябва да знаем, че смяната на хранителния режим, особено що се отнася до веганите и суровоядците, трябва да става постепенно, плавно и наистина убедено. Минаването в крайности трябва задължително да е съобразено със здравословното състояние на всеки. Ние сме това, което ядем. Балансът в храненето носи хармония и на тялото, и на съзнанието.