Да учиш азбуката отново

Здравей!
Ти имаш ли мечта? А преследваш ли неотклонно целите си?
Хайде, ще си признаеш, ако си от онези вечно забързаните.
Ами, ако сега ти кажа: „Хайде днес да поработим с глина, да изработим сърца и подкови от нея, а после след като изсъхнат, да ги оцветим, искаш ли?”
Или вече си гледаш часовника?!
Те също бяха като теб, но сега не биха отказали да поработят с глината. Те не са прочути, не са от тъй наречените звезди. Те са трима мъже, от чиито истории, обаче човек би могъл да извлече нещо полезно за себе си.

Нека ти разкажа за:

Туристът

Така го наричат много от неговите познати. Наско или туристът е на 60 години, изключително лъчезарен и позитивен, обича да пее и... да си пийва, по някоя чашка винце на вечеря. А, защо го наричат турист ли? Ето неговата история на кратко.

Мечтата му била да плава и след дипломирането си той бързо я осъществява, но за кратко - едва направил пет, шест години към държавния флот, среща любовта на живота си. Създава семейство и за да е по-близо до него, решава да остане на сушата. Започва работа в корабостроителен завод, като главен метролог. Казва,че си е харесвал работата, уважавали са експертното му мнение, пътувал е много в командировки до Сингапур, Малайзия, Кипър и други екзотични места, а от външни фирми също са се възползвали от познанията му. По-късно напуска завода и се отдава напълно на собствената си фирма за контролни и измервателни уреди. Бизнесът му се развива много добре и е много печеливш. Работа, поръчки, напрежение, цигари, отговорности, работа до... инсулта.

Бил е на работа. Трябвало да се срещне с възложителя на поредната поръчка. Всичко е наред и Наско тръгва за да свърши и останалите си ангажименти. Разказва, че е блъснал две коли. Няма спомен от случилото се. Свестил се е едва, когато двамата полицаи, дошли на инцидента го откарват в болницата. Спомня си, че тогава е установил неспособността си да говори. В самото начало освен липсата на говор, той не може и да ходи. Остава в болницата за 22 дни.

Следва продължителен период на възстановяване – работа с рехабилитатори за движенията и с невролог, за преодоляване на говорния дефицит. Наско е борбен и казва, че най-много го е мъчила мисълта за невъзможността му да работи. Тази мисъл, обаче не го отчайва, а напротив – стимулира го да се труди още по-упорито и безотказно, за да възвърне здравето си. Това продължава четири години. Време, през което той не може да говори, но не спира да опитва. Четял е много и най-вече детски книжки. Припомня си приключенията на палавата Пипилота Виктоария, несретностите на Гаврош и Козета и много други, позабравени вече герои.

Три години след инсулта Наско получава покана да отиде с приятел на открития, топъл, минерален басеин, разположен в непосредствена близост до морето. Изживяването му харесва и той започва да посещава мястото редовно. Постепенно организмът му се калява и той редува топлата вода на басеина със студената на морето дори през зимата и независимо от това дали вали дъжд или сняг. Там той създава и нови контакти. Запознава се с учител по география, друг почитател на минералната вода, който го увещава да се присъедини към туристическото дружество, в което членува. Наско приема и така започва „кариерата” му на турист. Обикновено в неделя той пътува с останалите членове на дружеството до различни интересни места в страната.

Казва, че инсултът го е променил в насока повече да мисли за себе си, здравето си, почивката си и нещата, които го карат да се чувства щастлив. Сега той говори сравнително добре, с малки затруднения, когато трябва да обясни нещо. Дразни се, че все още прави грешки при писането, но не спира да вярва, че ще се научи.


Янко

Янко отраства в голямо семейство и може би това определя днешната му безусловна любов към фамилията и особено, към внуците. Определя се, като скромен и срамежлив и като такъв естествено, за да не каже и работлив, казва, че не се плаши от работа. За това говори професионалния му опит като бригадир ел. заварчик в строителни войски, който е цели 30 години. Живял е в града до момента, в който здравословното състояние на съпругата му се влошава и по препоръка на лекарите тя трябва да смени климата. Тогава Янко купува място с малка къща на село. В началото само жена му се премества там, а той си ходи през уикендите. Десет години по-късно, след като се пенсионира, се устройва при нея. Толкова – 10 години и то само съботите и неделите, са необходими на хората от селото да го опознаят и приемат, и да му се доверят, за да ги представлява, като кмет. Янко бързо привиква към новия начин на живот и едновременно с кметските си задължения се грижи за не малко стопанство от домашни животни и земеделски култури. Всичко върви добре до един следобед, когато се почувствал зле. Обяснил си го с неприятните емоции от деня и се прибрал, за да си почине. Съпругата му преценява, че нещо не е наред и по-късно двамата отиват до местната поликлиника, за да го прегледат. Измерват му кръвното и му правят кардиограма, но не се установява сериозен проблем и му препоръчват да се прибере и да си почине. На другия ден у дома му го посещава семейният лекар. Янко все още не се чувства добре. Едва на третия ден, след нов преглед в поликлиниката, го препращат към неврологичното отделение на болницата в най-близкия голям град. Диагнозата е инсулт.

Разказва, че говорът му се е изгубил по време на постъпването му за лечение. На втория ден от болничния му престой се опитва да зачете донесения от сина му спортен вестник, но не може.

След изписването му Янко е настанен в дома на дъщеря си, за да е в града. Докторите са посъветвали близките да започне веднага с опитите да говори, чете и пише. Със задачата да го подтикне към това се заема тринадесет годишният му внук. Те заедно се залавят да смятат и пишат. Учат азбуката. Янко установява, че с математиката няма проблем, но писането му е трудно. В началото след инсулта си е подбирал компанията. Гледал да се събира най-вече със семейството и с хора, които го окуражават и търпеливо го изчакват. Обяснява, че е разбирал всичко, но не е можел да произнесе думите или е говорел объркано.

Сега говори много добре, рядко се затруднява в намирането на думи, необходимо му е да изглади още писането.

Янко преценява, че той сам си е виновен за станалото, но без да се вглъбява прекалено. След инсулта отново работи в градината, като внимава да не се претоварва. По препоръка на лекарите напуска кметския пост. Вече не пие алкохол, не пуши и не употребява тлъсти меса. Не крои големи планове, а иска само да е здрав и да се радва на това, което му е най-скъпо – семейството.