Благодарността – начин да бъдеш щастлив

Може би едно от първите неща, на които учим едва проговорилите си деца, е да казват “благодаря”. И колко неуморно все им напомняме – “Какво трябваше да кажеш”, “Няма ли да благодариш”. Де, да имаше кой да побутва и нас самите – порасналите вече момичета и момчета. Не, не да проявим учтивост и възпитание за подарения подарък или свършената услуга. Говоря за онова вътрешно, истинско благодаря. Да си благодарен за факта, че си жив и здрав, че си свободен, че имаш всичките си сетива, с които да се наслаждаваш на живота и още, и още. Онези важни неща, които приемаме за даденост и ги оценяваме едва, когато ги изгубим.

Всеки ден да е денят на благодарността – превърнете американската традиция в ежедневие. Събудете се сутрин и помислете за какво сте благодарни днес. Наистина важните неща са пред очите ни. Нима не си струва да си благодарен, че дишаш, че имаш щастието да се насладиш на този ден. Или че си свободен – колко хора живеят потискани по всевъзможни начини – физически или психически. Свободата е дар, който твърде често забравяме да ценим. Помислете за всички, лишени от правото да бъдат свободни и да правят това, което желаят. Причините може да са много – диктаторско управление, закостенели религиозни догми и т.н.

Благодарност за най-крехкото - здравето - често го оценяваме едва, когато го изгубим. Спомнете си последния път, когато боледувахте. Не беше приятно, нали? Днес сте здрави. Нима това не е повод да се почувствате щастливи. Трябва ли да пострадаме, за да осъзнаем колко е важно то. Бъдете благодарни за любовта, за децата си, за приятелите си... И така списъкът ще продължи за всеки различно, но с всяка прибавена точка ще получавате нагледно доказателство, че вие сте щастлив човек. И ще започнете деня с усмивка и добро настроение.



Направете благодарността ритуал - заспивайки вечер, мислете си, с колко много неща сте богати. И може би това ще ви помогне да избегнете нервната превъзбуда, въртенето в леглото и кошмарите. Ще се отдадете с усмивка на прегръдката на Морфей, ще се наспите спокойно и блажено и ще сте готови за предизвикателствата на новия ден. Полезна е и онази традиция, в която вечер на масата се благодари за храната, за подслона, за нещата, които много хора нямат. Времето не е от значение. Важно е да оцените истински нещата, които имате и да сте благодарни за тях.

“Благодаря” вместо “Искам” – мислете за това, което имате и ще се почувствате щастливи, вместо непрекъснато да се концентрирате върху това, което нямате, което ви липсва или което искате да направите. Бъдете благодарни за това, което сте, за възможностите, които са пред вас... Не забравяйте по-често да казвате “благодаря за...” , отколкото “искам...”. Последното употребяваме много често. Дори и когато решим да отидем на църква то често е за да “измолим” нещо. А колко пъти отидохте, за да благодарите за случилото ви се добро в живота?

Благодарността носи спокойствие – в онази надпревара на: “Искам още и повече...” обикновено забравяме, кое е стойностното в живота, онова, което действително си струва. Ако отделите време да помислите какво наистина е важно за вас, вероятно ще се окаже, че не са нещата, за които пръскате най-много време и усилия. Не твърдя, че трябва да се лишим от каквато и да е амбиция и да се оставим на течението, просто е добре понякога да спрем и да направим равносметка, да видим, че има много неща, които са около нас, тук и сега, а не непрекъснато да сме вперили поглед напред към следващото си желание. Тези мигове на равносметка и благодарност ще ни дадат малко спокойствие, ще ни осигурят един оазис далеч от ежедневното забързано темпо, за да помислим кои сме и накъде отиваме, какво искаме и от какво наистина имаме нужда.

Опитвайте се да виждате все повече поводи в живота си за удовлетвореност. И ако погледнете с тази нагласа към света може би ще се почувствате по-спокойни и по-щастливи. Както гласи онази мъдрост: Щастлив е не този, който има това, което иска, а онзи, който иска това, което има.

11 януари е Световният ден на думата "благодаря". Не е толкова известен празник, но благодарността заслужава всяка почит. Нека я каним по-често помежду си!