Ден 8 - Постове и пости: Да промениш нещо истински важно. Себе си.

Веднъж на няколко човешки години колелото на живота се завърта по един необикновен, разтърсващ цялото ни разбиране начин. Време, което всеки назовава по свой начин - Бог, Природа, Вселена, което ни дава възможност да се надскочим. В почти космически смисъл.

Да променим нещо истински важно. Себе си.

Ще го разпознаеш. Силата му е толкова голяма, че със сигурност първоначално ще се впуснеш в тази промяна. Но ако много бързаш, ако егото ти не може да изтърпи метармофозата, Природата (или както го наричаш) ще върне нещата в основния им вид. Евентуално с малко по-различни декори. Разбира се и малко блясък.

Ако не успееш да издържиш на тази енергия? Очаква те привиден рестарт, но всичко се повтаря. Хора, чувства, ситуации.

Няма да е далеч после времето, в което ще разбереш, че всичко е цикъл. Но с други герои. Въпреки усилията ти да ги измислиш различни. Умът, който мисли, че винаги е прав и знае ще го направи. По-измислени и отпреди. Просто пак не си осъзнал.

И отново ще бъдеш хванат в тънката мрежа на битието си. Последното никога няма да разбереш. Егото те е победило. Уви.

Затова е много важно да бъдем осъзнати дългосрочно, точно (и единствено) в това, което ни разтърсва. Силно!

Какво хапвам днес: Филия с домашно сладко от ягоди Ябълки, грозде. Останалото от вчера Къри с кладница, кашу и зеленчуци + Индийски питки чапати. И един нов експеримент: Сарми от манголд и булгур от спелта. Към тях измислих една разядка със сушени кайсии, която надмина дори първоначалните ми очаквания. За тази рецепта използвах листата на манголда, а дръжките мариновах. Рецептата е тук