Изневярата, обидата и прошката

Когато попитате някого във връзка кое е най-неприятното нещо, което може да му се случи с партньора, много вероятно е да ви отговорят с думата „изневяра“. Това наистина е едно от най-болезнените чувства, които може да преживеем, ако изобщо сме способни. Усещането, че си предаден, е изключително трудно преодолимо. А понякога, дори да мислим, че сме простили, след време се оказва, че всъщност не е било така и че още носим горчилката на измяната.

Дали трябва да прощаваме и преодоляваме? Трудни въпроси, които нямат еднозначен отговор. Най-вече защото пътят, по който трябва да минем до истинската прошка, често е наистина дълъг. И не всеки от нас е способен да го извърви.

Причините за изневяра са много и понякога твърде индивидуални, за да ги назоваваме и анализираме. Когато обаче изневярата вече е факт, имаме не малко да анализираме и разбираме сами за себе си и точно от това зависи дали ще тръгнем по пътя на прошката или ще обърнем гръб на партньора си завинаги. Който и път да изберем, обикновено той започва с:

Обвинението
При каквито и обстоятелства да сте разбрали за измяната, каквото и да сте чули и научили и от познати и не до там познати хора, не е от особено значение. Важното в случая е да останете спокойни (колкото и невъзможно да ви изглежда), за да успеете да анализирате ситуацията правилно, да потърсите и своята вина за нея. Да разберете дали това е била еднократна изневяра или успоредна връзка на партньора ви. Да поговорите очи в очи с него и да си дадете сметка дали има чувства към другия човек или просто е бил отегчен и самотен. Да си отговорите честно на въпроса какво му е липсвало, за да стигне до там. Затова първото, от което се нуждаете най-много е един дълъг,откровен и спокоен разговор с половинката ви. Ако изберете единствено да обвинявате, крещите и обиждате, няма да успеете да разберете и разрешите нищо за в бъдеще. Всеки се чувства безкрайно потиснат, гневен и унижен, когато се сблъска с този вид предателство и това е разбираемо, но не всеки успява да извлече ползата и поуката за себе си и да вземе най-вярното (за себе си) решение. Поведението на партньора след като сте го хванали в изневяра, е много показателно за това как той я възприема, дали разбира колко ви е наранил и дали истински го интересува това. Ако сте достатъчно интелигентни, само реакцията му след изневярата, ще бъде достатъчно красноречива, за да вземете правилното решение. Искрено извинение и покаяние не се „играе“ толкова лесно. Наблюдавайте внимателно.

Човекът, с когото са ви изневерили
Много е важно да запомните, че този човек за вас не бива да съществува т.е. не бива да ви интересува по никакъв повод. Попитайте партньора си, ако толкова искате да знаете нещо за Нея или Него, но в никакъв случай не си позволявайте да й/му се обаждате, да си уговаряте срещи или да отмъщавате. Приемете, че вината се дели само между вас и половинката ви. Не усложнявайте ситуацията, вмъквайки третия човек. Той вече е между вас по един или друг начин, но каквото и да му кажете и както и да го обвините, това няма да изтрие предателството на вашия партньор.

Отмъщение
Ако и за секунда ви мине през главата поговорката „каквото повикало, такова се обадило“ или мисълта, че един ден „всеки ще си получи заслуженото“, откажете се от прошката на мига. Не може да „преборите“ болката и предателството, причинявайки на свой ред същото. С гняв и лъжи няма да излекувате душата си. Или изберете да сложите край завинаги, или насочете вниманието си към ново хоби, но не и към желанието другият да изпита онова, което вие сте изпитали. Най-доброто, което може да направите, в случай, че решите да останете заедно, е да се опитате да възродите любовта си с много разговори, интимност и време само за вас двамата. Ако обаче споменът за изневярата постоянно „броди“ около вас и не ви дава мира вече месеци, ако нямате никакво доверие на партньора си и не смятате, че ще съумеете да си го върнете някога, тръгнете си завинаги. Не се измъчвайте, опитвайки се да простите. Не всеки е способен. Ако не можете да го сторите от сърце, потърсете сърцето си при друг.

Прошка
Прошката изисква време. И тя не означава да забравиш. Защото често неприятните случки си остават като обеци на ушите ни, подсказвайки ни „какво може да последва“. В тази ситуация обаче, ако постоянно мислите за това какво лошо предстои и всеки ден му звъните по осем пъти, за да го питате къде е и с кого, по-добре е да не се мъчите. Рано или късно цялото това неспокойствие и недоверие толкова много ще ви уморят, че няма да имате сили за приятните емоции, които „дебнат“ около вас. Сещам се за един пример, в който Тя го беше чакала с часове, Той не си беше вдигал телефона и Тя го посрещна почти събрала багажа му, докато Той беше ходил да и търси огромен и незабравим подарък, искайки да я изненада. След два месеца всичко приключи окончателно.

Каквото и да си говорим, истината е една и всички я знаем - до изневяра се стига само тогава, когато има проблем в една връзка. Дали този проблем е малък или голям, дали е значим или не толкова, всеки сам преценява за себе си. Преди обаче да тръгнем да преценяваме (когато вече е късно), би било добре да сме споделили проблема с партньора си, да сме му разказали за чувствата и обидите си. Тогава вероятността да бъдем разбрани е далеч по-голяма, а от тук е по-малка и вероятността да ни изневерят.

И все пак, ако вече сте сред онези „с рогата“, запомнете следното- не всеки може да прости изневяра и не всеки заслужава прошка. За да простиш на 100%, на първо време трябва да познаваш много добре себе си. Защото на думи прошката е лесна. Вътре в сърцето, обаче е друго. Някои двойки, учудващо, след изневяра достигат до по-висока емоционална и сексуална сплотеност - вероятно преодолявайки заедно неприятните чувства, някак си стават по-близки. При други се случва точно обратното - почти невъзможно им е да споделят отново тялото и душата си с човек, който е докосвал чуждо тяло и душа.

Прошката след изневяра не ни прави по-добри. Тя просто е отражение на любовта ни. Ако сме обичали все поглъщащо и ревниво, по-вероятно е да сме неспособни да простим. Ако сме оставяли достатъчно свобода на другия и сме били повече заети със своята личност, ще простим по-лесно.