100 дини под една мишница

За хората, които носят много дини под една мишница, „скука” е непозната дума. Те не само че винаги имат какво да правят, но вършат по няколко неща едновременно, при това еднакво добре, не защото са гениални, а просто защото са свикнали да жонглират с всички дейности, които са включили в ежедневието си.

На жената често й се пада именно тази задача – да прави паралелно по няколко неща, и слава Богу, природата й е дала предимство в това отношение – мозъкът й е устроен така, че винаги да работи едновременно на няколко нива (научно доказано е, не е комплимент!). Така че ако има хора, които могат да съчетават няколко взаимноизключващи се действия, то това сме ние.

В състояние сме да се гримираме, докато яденето се готви в печката, в същото време да следим любимия си сериал по телевизията и да сме в час с действието, докато разговаряме по телефона с приятелка, пишем смс по другия мобилен и се приготвяме за излизане... мисълта ни вече е с няколко хода напред към следващото абсурдно съчетание...
В офиса се повтаря същият сценарий – докато слушаме поредната история на приказливата си колежка, изпращаме служебен имейл, (тайно) проверяваме профила си във Фейсбук, а след това и личната си поща, но работата така и не изостава – просто отново сме включили двойния режим и мозъкът щрака със скоростта, с която движим пръстите си по клавиатурата, а ако сме достатъчно добри, дори можем да си позволим да гледаме извън екрана, докато пишем, без да допуснем грешка. Въпрос на тренинг. На повечето от нас така или иначе ни се налага да се научим да действаме на няколко фронта едновременно.

А когато ни питат с какво се занимаваме, замислено мълчим, не защото нямаме какво да отговорим, а защото не можем да изброим наум всичко, което правим... Така или иначе, изредено по този начин, звучи нелепо.
Далеч съм от мисълта обаче, че сме дяволски организирани и безпогрешни. Дори и на най-стегнатата и организирана жена могат да се открият
„пробойни” в системата, а освен това, ако натискаме газта докрай, можем да се докараме до нечовешко изтощение – все пак не сме суперроботи! Например, ако пет дни в седмицата работим на едно място, а събота и неделя (т. нар. „почивни) поемаме допълнителна почасова работа, за да допълним семейния бюджет, но в същото време искаме да не изоставаме с домашните задължения, да бъдем изрядни във всичко, което правим, сякаш се занимаваме само и единствено с него, нагърбваме се с всякакви задачи, поемаме дори и чужди, за да направим услуги на приятелите си и т. н. дейности, които ни превръщат в супергерои, рано или късно системата ще се претовари и ще даде „на късо”.

Направете списък
с нещата, които са ви основен приоритет и от които е изключено да се откажете. След тях изредете всичко останало, което заема не малка част от времето ви, но спокойно бихте могли да минете и без него. Разберете, че суперсилите ви все някога ще ви напуснат и просто се налага периодично да се отказвате от нещо, за да спечелите друго. Няма как...

Почивайте!
Това не означава да се откажем от любимите си занимания и да се концентрираме единствено върху неотложните задължения, но дори и да сме горди от способността си да бъдем суперроботи, не бива да забравяме човешкото в себе си и да му дадем заслужена почивка. Отпочинали и бодри, много по-бързо и лесно ще се справим с всичко, което имаме да вършим.

Поискайте помощ!
Ако задълженията ви идват в повече, не е срамно да си потърсите помощници. Никой не е казал, че трябва да правите всичко сами. При всички случаи е по-добре ние да определяме ритъма на живота си, а не той – нас.

Правете паузи!
Ако графикът ви е твърде натоварен и не сте готови да се разделите с този стил на работа, поне намирайте по няколко свободни минути, в които да не правите нищо – да, НИЩО означава нищо. Не мислете, не разсъждавайте, изключете този мозък поне за малко, дайте му възможност да „подиша”, да се възстанови, да се разтовари от свръхактивността, на която е подложен – нали искате да ви служи и после? Ако ви се спи и имате възможност – дремнете, изключете телефоните, компютъра, телевизора и всичко, което ви разсейва и ви държи активни. А ако не можете, просто се облегнете за 2-3 минутки на стола, затворете очи и се насладете на това безценно „нищо”. А после отново се занимавайте със своите 101 неотложни дейности... колко неща правихте едновременно, докато прочетохте тази статия?