За и против детската градина - II

Защо не бих записала детето на детска градина, ако имам възможност да го гледам вкъщи?

Детската градина не винаги е фактор децата да станат общителни. Някои са си такива по природа.

Първото нещо, до което ще доведе груповото възпитание, ще е честото боледуване на вашето мъниче. Не малко деца започват постоянно да ходят хремави, което пък лекарите въобще не одобряват, тъй като това не изгражда имунитет, а напротив - срива го. Съществуват и лекари, които ще ви кажат обратното - че точно там се изгражда добрият имунитет. И все пак - понякога самият факт, че детето ви боледува често, е достатъчно съсипващ - никоя майка не иска да гледа детето си болно, нали?

Детската градина може да учи на по-голяма самостоятелност, но не и ако основата на тази самостоятелност не е поставена вкъщи. В колектив е по-трудно, тъй като там няма кой да осигури индивидуален подход към всяко дете, а той е особено необходим при оформянето на характера на малчуганите.

По отношение на режима – той може да бъде осигурен на 100% и вкъщи, а и понякога май им идва в повече. Децата не са войници и не бива да им забраняваме да изживеят детството си, както им харесва, защото когато тръгнат на училище и така до края на живота си, ще бъдат под непрестанен режим. Затова, ако детето ми не иска да яде в дванадесет часа, аз ще му предложа храна по-късно или когато само пожелае. Това няма как да се случи в градината, а и не малка част от децата гладуват там, поради факта, че не харесват храната. Може би тук е мястото да вмъкна, че не една и две майки са ми се оплаквали от храната в детските заведения - тестени закуски, макарони и твърде безвкусни супи. И още нещо - ако детето ми не иска или е отвикнало да спи следобед, аз няма да го сложа с рев в леглото. Този подход е отричан от редица психолози.

Напълно достатъчно е да занимаваме детето си ежедневно с различни игри и песни, да му показваме много нови неща, както и да го извеждаме сред връстници в парка, за да му осигурим добро физическо, умствено и емоционално развитие. Всичко опира до нашата собствена инициатива. Ако по цял ден го оставяме пред телевизора, докато ние си пием кафето и бъбрим с часове по телефона, със сигурност детската градина ще му е от голяма полза.

Детските заведения определено са мястото, на което хлапетата се учат на агресия, лоши думи и лъжи, да се плезят и да се бият. Едва ли един добър родител може да му “преподаде” това. Вярно е, че и на площадката пред блока научава куп неприятни думи и се учи да се защитава както може, но все пак там то няма да е цял ден, както в градината. А и ние винаги ще го наблюдаваме, за да кажем, кое трябва и кое не, кое е правилно, кое е лошо. Възпитателките в детските градини са твърде малко, за да могат да обърнат внимание на всяко дете и на всякакъв вид неправилно поведение. Там малко или много действа принципът на джунглата- “всеки оцелява, както може”. Не са малко и детските градини, в които знам, че се гледа телевизия твърде много и децата научават твърде малко.

Вкъщи детето чувства непрекъсната подкрепа. В градината малко или много то е само, а това може да се отрази твърде негативно на някои деца. Не малко са случаите на нервност, плачливост, страхливост, обидчивост, потиснатост, в резултат от ранно тръгване на детска градина.

Съществува едно задължително условие, за да детето тръгне на детско заведение и то е, че това трябва да се случи с желание от негова страна. В противен случай, стресът може да нанесе много негативни последствия върху психиката на едно малко дете. Имам позната, чиято дъщеря с месеци не можа да свикне с детската градина- отиваше и дори се прибираше с рев, което със сигурност е от голяма вреда за крехкото детско съзнание.

Всъщност истината е една - всеки сам може да прецени според индивидуалните особености на рожбата си, кое е най-доброто за нея. Да дадеш на детето си всичко, което е по силите ти, е най-голямото щастие. Затова не бива да пренебрегваме този период от живота си, когато сме натоварени със задачата да превърнем един бебешор в малко, весело и разумно човече. Не разбирам нито майките, които оставят децата си на десет месеца в ясла, нито пък онези, които ги гледат като бебета, докато навършат пълнолетие. Понякога финансовите обстоятелства го налагат. За други майки пък сякаш е доста по-лесно да ходят на работа от това да са заети в 90% от времето си с един малък човек с огромни нужди. Не харесвам и варианта около детето ми да “хвърчат” нонстоп баби и дядовци и да расте в "пенсионерска" обстановка. Но за сметка на това съм убедена, че една баба може с много повече любов да научи внучето си на стихчета, отколкото една възпитателка в детската градина, която може и да го шамароса, без дори да му обясни защо.

Затова оставете се само на собствена си преценка, основана на най-голямото удобство, спокойствие и положителни емоции за детето ви. Помнете, че каквото посеете сами сега, това ще пожънете след време.

2013-11-09 #13

Силвия Ганова

-Не говорим за майките, които оставят децата по цял ден пред монитора. Колко и да се стараем, децата в градините се учат на уважение и послушание към по-възрастните именно, защото са непознати и имат все някакъв респект.(без страхопочитание)
-Има и много деца, които идват с агресивното си поведение и се отучват именно там. Факторът семейство и среда не е за пренебрегване често пъти. Едва ли родителят учи на това, ами познавам и такива, съвсем сериозно. Принципът на джунглата е много полезен обаче. Не е редно едно дете да расте в заблудата, че света на напълно благоприятно и добродетелно място. Рано или късно сблъсъка с несправедливостта и лошотията ще го разклати, тогава шокът е по-опасен. Има хубаво има и лошо и това трябва да се узнае. Няма как да отгледам детето в стъклен похлупак и да го закриляме от всичко, не мисля, че е много здравословно. Ще плаче, ще буйства и ще се радва, такъв е животът.
-За режима на спане, мога да кажа, че децата, които не обичат да спят на обед, не са наказвани, не им се карат и не ги насилват да спят. Единствено ги карат да пазят тишина докато останалите спят. Без някакви рамки в ежедневието е трудно. Хаотичността може да е добре в малка възраст, но в училищната система и живота по-натам създава трудности и проблеми.
- Ако чакаме детето да тръгне с желание на градина, може да се окаже кауза пердута. Почти всяко дете плаче в началото. Или пък тръгва с охота първите дни и като види, че нещата ще са така занапред започва да дава отбой. Не всичко в живота е така както ни се иска. Разбира се не и пряко здравето ни.
- Това с шамара на учителка ми се струва малко крайно. Има и такива, но едва ли ще удрят, защото не знае песничка или стихче. Обикновено ги наказват като ги отделят от групата да стоят на столче за известно време сами докато се успокоят от белята, която са сътворили.
Коментирам всичко съвсем чистосърдечно. Аз имах много тревоги по отношение на моето дете. Но те са мои тревоги, не него.

2013-11-09 #12

Силвия Ганова

Ще се осмеля да дам собственото си виждане по темата в тази втора част по-обстоятелствено, тъй като моето дете вече от една години ходи на държавна детска градина и имам някакво свое виждане. В началото и аз като всяка майка мислех, че най-добре е детето ми да си го гледам аз. Това сега го наричам несигурност и страх от институциите. Страх дали детето ми ще е добре на място, в което не мога да се намеся пряко и да упражня контрол( в здравия смисъл на думата) какво се случва с него там, дали плаче и тъгува, дали някой го наранява или киха в лицето му бацили и ред други.
-Да, така е, децата в градините боледуват. Масово ходят със сополи до пъпа и кашлящи. Факт е, и че родители често са принудени да ги дават недоизлекувани, защото болничните не са безвъзмездни в повечето случаи, и не винаги им се отпускат такива. Но съгласете се, няма как въобще да не боледува едно дете дори и да не ходи на градина. Отделно поне някоя и друга пъпка сякаш е добре да си закичи в здравния картон, че на по-голяма възраст кахърите са по-големи. Много често деца, които са боледували или са изболедували разните сополи, ангини, отити и т.н. боледуват много по-рядко като тръгнат на училище от връстниците им, които са били пазени до този момент. Но като цяло това с боледуването е различно за всеки. Факт е, и че има деца, които пък изключително рядко боледуват и не прихващат шарки дори и карат съвсем леко неразположенията си. Смятам, че едно добро стимулиране на организма позволява по-леко посрещане на болестите като цяло.
-Мисля, че персонален подход за възпитание няма в никое заведение, дори и в частните. Това е работа на родителите, които спокойно и предостатъчно по няколко часа на ден могат да осигурят на отрочето си. Градините и училищата са допълващото звено на специалистите
-Разбира се, че родителят е също учител и пътеводител на едно дете в науката към пеене, сричане и учене, но педагогическия похват и начин не е призвание на всяка майка.

2013-11-07 #11

Iskra

Разбира се! Всеки родител има свои възгледи и приоритети, но мисълта ми е, че трябва да ги отстоява, а не да се примирява. За да има алтернативи, ние родителите трябва да сме активната страна, а не да чакаме да се появят от някъде. Не само кооперативите, но и валдорфските училища/детски градина са плод на родителска инициатива. Ние във Варна си имаме такава от няколко години, и дай боже, скоро да се похвалим с Валдорфска детска градина. В Стара Загора пък инициативите са две и работят независимо една от друга. Когато човек иска, се намира начин, как да стане

2013-11-07 #10

Цвети

Ами това кой колко време качествено прекарва с децата е друга тема - някои ще кажат, че въпрос на разпределение на време и приоритети, други - мятат детето в градината и разчитат тя да свърши тяхната работа, защото и такива познавам - учителката обяснява какво са свършили през деня, играли, детето нещо направило, тя "добре, добре..." и вече го дърпа за якето. Лично аз, свършвам работата когато заспят или като цяло когато не съм с тях. Чиниите ми могат да стоят неизмити, не е толкова важно. Важното е човекът като е малък да си насреща му, колкото и кратко да е това, че като порасне - то да е насреща ти.
Всеки избира индивидуално и според критериите си, важното е да избор и да уважава чуждия, мисля върху това можем да се обединим

2013-11-07 #9

Iskra

Ами, Цвети, когато детето ти е било 8-10 ч. детската градина, а е само 3-4 ч. на ден с теб преди да заспи (през което време ти трябва да напазаруваш, сготвиш, свършиш що се е събрала домакинска работа и най-много да му обърнеш внимание за един час), е трудно да надбориш с възпитанието. И аз съм "за" полудневните групи.

2013-11-07 #8

Цвети

Чудесно е това, да

Знам, че Валдорфската педагогика предпочита смесени групи и има своите основания, затова и в яслите са смесени децата. Да се учат едно от друго. Но пак стигам до това, че трябва да им повече алтернативи, които да са достъпни за всички. Парите са много голям фактор, както и работното време на родителите. Има родители, които чакат в 6. 30 лелята да отключи градината, защото в 7 трябва да са работа. За всички трябва да има избор. И за тези, които искат и могат да прекарват повече време с децата - да има полудневни групи, без следобеден сън, да речем, но половин такса, защото тези майки не работят, примерно.
Това с изтръгването е въпрос на фаза, на развиване на чувството за собственост и изобщо не е толкова лошо. Стига родителите да се намесят адекватно. А не да въздишат, "ами то така е научено" и да хвърлят вината на детската градина - там благата са малко и се разпределят трудно. А и ние за какво сме, не възпитаваме ли? Не разчитам само на детската градина за това, не и възлагам много очаквания за възпитанието на децата, аз имам своята отговорност - те само помагат. Дано повече градове да са като Варна - с кооперативи и алтернативни педагогически подходи

2013-11-07 #7

Iskra

Цвети, точно във Валдорфската педагогика и Монтесори децата са в смесени групи и нещата се получават чудесно. Била съм свидетел. Толкова толерантни и грижовни деца (3-4 г.) не съм виждала. От време на време водя Дивна в бъдещата й детска градина, децата я наобикалят, всеки иска да й подаде играчка или да й помогне да направи нещо, завръщат я от далечните полянки. За разлика, децата от кварталната площадка на тази възраст само се чудят, как да й изтръгнат нещо от ръцете или да я бутнат и родителите им винаги с въздишка на примирение казват, че "така се били научили в детската градина". Въпросът съвсем не е в парите, а в приоритетите. тук във Варна имаме и един родителски кооператив, където всяка сутрин децата се занимават с валдорфски преподавател, а следобед обикновено са на разходка в морската градина...и е по всеки джоб. Някакси само да разчитам на късмет, когато става въпрос за възпитанието на детето ми и да се успокоявам с това, че дори последиците да са катастрофални, поне ще ми излезе евтино - е, не ме устройва

2013-11-07 #6

Цвети

Тук става дума и за още нещо - липсата на достатъчно места и достатъчно алтернативи на държавната детска градина, които обаче да са достъпни по джоба на всички. В на Дара групата в Плевен бяха 25 деца, в Търново - 38. Една учителка до обяд, една - следобяд. Не знам какъв човек си, за да не истерясаш. Това е непосилен шум. Много проблеми произтичат от тези много деца накуп...Групите са на еднаква възраст, защото имат различни образователни потребности 3 годишните от 5 годишните. А те имат учебна дейност, и то много добра. Разликите в тази възраст са огромни. Освен това - едно 3 годишно не може да играе с 5- 6 годишното. Когато са правили сборни групи с различни възрасти е било истински ад за всички. Валфдорската и Монтесори педагогиката са чудесни и някои от принципите им се прилагат - децата сервират сами, отсервират, събират листа, шишарки, майсторят с тях много неща. Цените обаче на частните детски градини е непосилна - къде са 60 лв, къде са 500-600.
В плевенската градина имаше бетон само по алеите до входа, другото беше прекрасна поляна, но пък ако завали един дъжд, полянката ставаше кална и никак не можеше да се излиза, докато не изсъхне. В Търново, площадките бяха с плочи и всеки ден децата бяха навън по два пъти, ако е топло, дори и да е валяло. Зимата много рядко ги извеждат, защото има огромна част родители, които не одобряват излизането в студа - разболяване и пр, което значи болнични за тях и мръщене на работодателя. Но в зимен слънчев ден предупреждават за резервен чифт дрехи, ръкавици и ги извеждат, дори шейни са ни искали да им носим. Та, различно е много, това искам да кажа

Наистина е нещо, което трябва да проучиш внимателно. Голяма доза късмет да попаднеш на добро място с добри учителки и леля. Факт. Дано да се променят нещата към по- добро...

2013-11-06 #5

Iskra

Според мен въпросът е не само, "За и против детската градина", но и "Каква детска градина". За съжаление в държавните детски градини родителят няма никакъв контрол над случващото се и ако нещо влезе в разрез с възгледите му за добро възпитание или госпожата просто е истеричка, най-много да чуе редовното: "Ами като не ви харесва, знаете ли, още колко деца чакат."
Извън конкретиката на определеното заведение, общите практики, които не одобрявам са: гледането на телевизия; факта, че децата са на една възраст (най-лесно децата възприемат от по-голямо дете, а не от възрастен. Големите деца пък се учат да бъдат толерантни с по-малките. Това е естествената, наподобяваща на семейството, среда). И не на последно място - децата прекарват твърде малко време на открито. В много детски градини изобщо не изкарват децата навън през зимата, а и принципно е спорно, доколко бетонираната детска площадка е "открито".

2013-11-06 #4

Цвети

Ау, да, разбира се, то затова е толкова индивидуално. Познавам едно момиченце, което не е ходило на детска градина до предучлищната група, която изкара, заедно с моето голямото, в училище. Та майката аха да работи и да я пуска на градина, второто дете и така някак си - Александра не ходила на детска. Ами много си е добре момиченцето - знае си, може си, каквото е редно за възрастта...Има и госпожи, които шамаросват и които по много начини изнудват родителите да си затварят очите с репликата: "кат не ти харесва - гледай си го вкъщи". Мен лично най- много ме притеснява храната там - както си казала твърде много тестени. Ама от миналата или по миналата година приеха изцяло ново меню - с пълнозърнест хляб и овесени ядки. Дават им по още една междинна закуска с плодове само. Има някакво подобрение. Ама студена попара в понеделник - ми кой би ял подобно нещо?! Та така де, индивидуално е...

2013-11-06 #3

Мая

Цвети, не говорим за тогава, когато нямаш избор. Безспорно можеш да направиш лоша услуга на детето си- да, не отричам, че дъщеря ми е прекалено привързана към мен, но пък аз го осъзнавам и не и правя тази "услуга"- давам и да разбере, че много неща трябва да върши сама, не съм постоянно до нея, тичайки и угаждайки и за всичко. На моменти съм доста строга. И да- безспорно всяка жена има нужда от личностно развитие и не смятам, че е добре да гледаш детето си докато стане на 6, макар и в интерес на истината да си ги гледаме до края на живота си

..Единственото, против което съм е някой да ме убеждава, че детето ми ще изостане от връстниците си, ако не ходи на детска..., защото виждам изостанали деца, ходещи на градина и страшно умни и отговорни деца, гледани у дома!

2013-11-06 #2

Цвети

Аз също съм "за", моят опит също е много положителен и за двете деца. Малкото сега тръгна пред месец ( на 1.7 ) на ясла и вече е без памперс, храни се само и опитва да се облича само. Без да обиждам никого - не смятам, че една жена може и трябва да бъде толкова отдадена на детето за толкова дълго време - тя има нужда от работа, лично време, а детето има своите пораснали нужди, на които не може да откликне единствено и само тя. Тази привързаност прави много лоша услуга. Била съм свидетел. Яслата е едно, детската градина - съвсем друго. Имат занятия, много интересна е програмата, имат тържества, открити уроци, екскурзии, много, ама много приятелства...Не смятам, че едноличното гледане е достатъчно в сравнение с това.

Но много зависи от детето, от родителите и от самата градина. Има и така, има и иначе. Финансовият показател е много силен. Имам приятелка с две деца, с голямо майчинство - 900 лв и мъж, който изкарва много. Но имат и голям кредит ( 600 лв месечно за 30 години ) и 3-4 стоки на изплащане. Пусна детето на 1 година на ясла. Защото не смогват, факт е и се примирява, даже е щастлива, че е прието. Детето се чувства страхотно, в една група е с моето. Понякога просто нямаш друг избор. А ако тръгнем оттам - може много да се разсъждава. Приемеш ли го - нищо друго не ти остава, освен да откриваш само позитиви. Но всичко е много индивидуално и всеки изхожда от личния си опит.

2013-11-06 #1

Десислава Ив. Симеонова

Аз съм изцяло "ЗА" детската ясла/градина и бих искала да обясня защо. Ако със съпруга ти работите - и така се изхранвате, ако нямате никакви баби/дядовци на разположение - се молите да приемат детето в детско заведение. (Имаме опит и с детегледачка, тя беше невероятно мила и добра жена, докато съм жива ще съм и благодарна; но, поне за нашия джоб, това се оказа непосилно.) Моите деца не са от боледуващите, като се има предвид, че тръгнаха на ясла, съответно, на 1г и 10м и на 1г и 5м. И двете именно в яслата/градината се научиха на основните умения (вкл. и свързани със самообслужването). Слава Богу, нямам спомени и настоящи тревоги относно каквито и да е съмнения и прояви на агресия от страна на другите деца и/ли персонала - напротив! Храната е добра, одобрявам напълно менюто. Да, детето попада в свят, в който не винаги е гушкано например, но нима извън сигурния пристан на семейството можем да очакваме, че светът и околните ще ни "галят" и "щадят". През почивните дни намираме време за паркове и люлки, забавляваме се и сме заедно с децата. А вечер, на масата е ама наистина интересно - защото, вечеряйки, си разказваме как е минал денят ни... и пада голям смях с историите на малката... Да подчертая: ясно осъзнавам какви късметлии сме, че и двете ни деца нямаха голям проблем с приема в детско заведение, както и че - още от първия ден, приемат с желание детската ясла/градина.