Малкото дете и тати - връзка от самото начало

Днес има всевъзможни материали, книги, семинари по родителство. Всеки разкрива чрез цитати, теории и научни публикации какво е да си пълноценен родител и как да отгледаш хем невероятно дете, хем това да стане ето толкова просто. Тези новости по възпитанието обаче сякаш ангажират предимно майките. Мъжете или не са по тези работи, или оставят някакъв неопределен период от детството на детето някак настрана и ранното общуване се пренебрегва.

В началото децата са страхотия - памперси, хранене, обгрижване, от което, нека си признаем, с охота сами изключваме татковците. Те са непохватни, пречкат се, боботят наляво и надясно и нищо ефективно не свършват, освен да ни изнервят. Капитална грешка! Татковците са необходима част от живота на бебето от първия ден. Нека ги оставим да бъдат.

Преди всякакви конкретни съвети от сорта "прекарвайте повече време с децата си", е нужно много повече да се разбере най-вече от нас, майките. Мъжете имат нужда сами да намерят и осъзнаят ролята си, ролята на бащинския си авторитет в живота на детето. Това определено става със желание от негова страна преди всичко да бъде баща, да е искал да има деца. Не защото е редно вече и се очаква, а защото го е искал. Това важи и за майките, но ние сякаш по-лесно се вписваме в ролята, а на тях им е нужно време.

В патриархалните общества бащите обръщат внимание на децата, и то предимно на момчетата, едва когато с тях може да се говори като с голям човек, грубо казано. Когато са готови да влязат в обществени роли, в приучаването на които мъжете дават модел или обучават. Преди този период децата са приоритет единствено на майките и възрастните жени. Това наследство се сблъсква остро с новите тенденции, които искат от бащите да бъдат активни от първия ден. И ако съдя по бащите около мен, адски им е трудно да схванат ролята си и мястото си. От бащите си те наследяват, че мъжете не се месят в женски работи около децата, но техните жени настояват да сменят памперси и да хранят с шише. Самото разбиране за мъжествено и немъжествено поведение е намесено. Объркващо си е.


Какво можем да направим ние по въпроса?

Жените могат да бъдат по-меки, когато изискват от мъжете да бъдат по-добри бащи. Този момент на осъзнаване трябва да се случи при тях. Да знаят липсата на баща в ранните години как се отразява. Да разбират колко е важно и двамата да сте там. Това не става с изискване, насилие, мърморене и пасивна агресия. Можем да обясним какво искаме от тях (да изведеш бебето с количката), да се отдръпнем, за да го направят сами (да не звъним през 5 минути къде са и какво правят) и да похвалим/предложим подобрение. Похвалата е задължителна, а подобрението се представя като съвет и дискретно предложение. В тези стъпки трябва да сме спокойни и усмихнати и да помним основен принцип в общуването с мъже - кратко и по темата.

Жените могат да оставят мъжете си да се справят както могат. Защото често забравяме, че ние също не сме научени да бъдем майки и никога не сме достатъчно добри, нали? Но към нас, освен ние самите една към друга, рядко се проявяват претенции, колко добре се справяме. Авторитетът ни в очите на мъжете ни е достатъчно голям. Затова нека не поставяме пред тях изисквания, на които и ние не можем да отговорим. Ако излезем и оставим таткото да гледа бебето, но той не е облякъл специалното боди за сън, това страшно ли е? Бебето спи ли? Спи. Облечено ли е в нещо? Облечено е. Вие забавлявахте ли се два скъпоценни часа. Е, успяхте. Ами значи таткото е свършил основното - опазил е и е приспал бебето, а вие се видяхте с приятелка.

Жените могат да си признават грешките и слабостите пред мъжете, за да ги отпуснат да споделят и те. Ако една майка се представя за безгрешна, това ще създаде ли доверие в таткото, че ако той сподели страховете си, ще бъде разбран от висотата на величието й? Ако ние обаче сме по-откровени с тях, без да се представяме за мъченици, това ще ги облекчи и в техните старания. Нека например си признаем, че не знаем какво пюре да приготвим и може ни те ще предложат нещо. Това определено ще задейства закрилнически инстинкти и прословутата мъжка прагматичност. ДА представим ситуация, в която сме се почувствали безпомощни и как биха постъпили те. Следващия път той също ще бъде откровен и вие ще знаете, че има грижа. Ще можете да помогнете по-ефикасно.



Жените трябва да оставим мъжете да играят с децата. Наистина, неприятно е за някои майки да гледат как за тях за всички досадни задължения, а за татковците остава само играта и забавната част. Но малките деца обожават това. Силата на тати, грубия му глас, по-резките движения, опасността в играта - всичко, което не е мама. Това е смисълът на общуването с таткото - още една перспектива, друг авторитет, вариант, който не е мама. Таткото доближава детето до границите, предизвиква го да ги изпита само, да проучи възможностите си. Да се върне победител и да получи похвала.

Жените трябва да са в основата на опознавателни разговори. Какво е правило детето днес, какво качество е проявило на площадката, какъв конфликт е имало. Майката трябва да предразположи детето да споделя пред двамата, а не само пред нея. Мъжете предпочитат да боравят с факти, конкретни проблеми, ситуации, в които има схема. Опитайте този подход, за да може таткото да опознае детето, нрава, темперамента му. Да бъде заинтригуван от детето си и личността, която се оформя. Това поражда близост, която с времето само ще се задълбочава.

И да, оставете мъжете си да прекарат време с децата. Отдръпнете се, не бъдете дежурният посредник за всяка дреболия. Нека имат свои шеги, своя игра, свой стил на обличане. Когато вие извеждате дъщеря си, я обличате в сладка рокличка, но тати я харесва повече в черна рок тениска. Така да бъде. Страх ви е да кара колело, но тя пищи от радост, като знае, че щом е с тати в парка, ще вземат колелото. Така да бъде. Не е изяло детето, каквото сте оставили, а нещо, което мъжът ви е направил за двамата, докато ви е нямало. Ами така да е. Ние имаме тази свобода да се разпореждаме, имат я и те.

Да си татко не е лесно с такива майки, това си мисля понякога, гледайки някой несръчен татко в парка, който се опитва да завие спящото бебе, а жена му изтръгва одеалцето от ръцете му да му покаже как се прави и как пък той все не се научи, значи. Да фучат на нещастни 90-кг мъжаги, които не са съчетали шапката с чорапите. Едни такива дреболии, които, нека си признаем, ако на нас някой направи на въпрос, ще го поставим не на мястото му, ами извън схемата направо. Така че спокойно, и татковците се справят. Нужни са и ги обичаме такива - несръчни, мили и смешни.