Рамки за примамки - II
 Изпрати Рамките примамки са един олекотен вариант на стереотипите. Във всяка държава, във всяка обществена сфера има установени различни предразсъдъци и стереотипи. Ако у ескимосите е въпрос на чест съпругата да преспи с госта, ако той поиска, то у нас се ограничаваме до топло гостоприемство, вкусна вечеря и чисти чаршафи на дивана. Всичко след тази граница би се тълкувало като нарушаване на установените правила на благоприличие. Предразсъдъците и стереотипите се отнасят до приписването на еднакви признаци на всички индивиди, които принадлежат към определена група. Въпреки че сме свикнали да ги възприемаме повече като понятия, заредени с отрицателен заряд, в изначалното им значение няма такъв. Срещат се дори стереотипи с положителна натовареност – например всички арменци са остроумни и с чувство за хумор.
Три от близките й приятелки са доста високи. Децата им, издължили се в пубертета, също стърчат с около глава над нея. За да компенсира това, тя си купува обувки, ботуши и чехли само на висок ток. Извивката на стъпалото й почти не познава хоризонталното положение. Признава, че краката й бързо се изморяват и често не се чувства комфортно. Въпреки това си позволява да ходи на равна подметка единствено в къщата си, когато обува домашни чехли.
Промяната във външния вид всъщност е една от най-често срещаните мимикрии. Може би следвайки първата част на поговорката „По дрехите посреща, по ума изпращат”. Външният вид определено може да отвори много врати в кариерата, в бизнеса. Но дали си заслужава да се правят дръзки промени, само заради отстъпките в данък обществено мнение? Всъщност основна характеристика на рамките за примамки е, че са напълно осъзнати. Индивидът абсолютно съзнателно предприема дадената промяна да се ограничи или изобщо да спре определени действия.
И все пак какво е положителното в този социален феномен. Рамките примамки са опростен метод за адаптация. Понякога с подобна промяна може да се доближиш до дадена цел по-бързо, отколкото ако с малки стъпки доказваш, че заслужаваш да я постигнеш. В природата мимикрията дава възможност на много животни да оцелеят. Човекът, като социално животно, успява да се възползва от силата на тази способност и да я приложи по различни начини в живота си.
|
Виж още статии за: Общуване · Жените днес ·
Коментари
2010-05-10 #16  Росица wildprincess, няма да откриеш хора, които са споделили лични неща с мен и аз съм ги изтипосала (така да се каже) в статия. Не бих си го позволила. Примерите са по чути или четени неща, леко преекспонирани, за да илюстрират материала. Щом си приела историите буквално, явно съм успяла да постигна целта си.  Аз също като Цветка Кокетка ти завиждам, че не познаваш хора, които да са различни от това, за което се представят. Най-малкото защото това значи, че не познаваш и "добрия" съсед от шестия етаж на иННа 
2010-05-10 #15  wildprincess Всеки сравнява със себе си и собствените си случки,да.
Но Цвети,дали искаш нещастните хора да вървят по улицата и да плачат и да се оплакват на всеки познат ?Естествено е човек да скрива болката си ,а и никой пък не е длъжен да е кошче за душевни отпадъци за другите.В тази връзка намирам,че някои неща е необходимо да останат скрити.
2010-05-10 #13  Инна Георгиева "Когато намериш и обикнеш себе си, преставаш да съдиш другите, а ги приемаш каквито са."  И все пак е трудно! Сигурно, защото никога не се намираш напълно
п.с. Принцесата има, има.. всичко въпрос на време 
2010-05-10 #12  Цвети Завиждам ти, принцесата, че не забелязваш фалша и лицемерието наоколо. Фасадите, маските и рамките. Сремежите да се впишеш в среда, за да станеш някой. Завиждам ти и не ти вярвам, честно ! Но, може би е така, не знам. За мен е рядкост да намеря човек, който да не преиграва и да не среми да бъде някой, за да не види, че всъщност е нищо особено, а това е страшно за него. Мисля, че суетата и самотата, вървят в гордостта и маските в една компания и много се веселят заедно. И да, истинското лице винаги си личи, ако имаш очи да го видиш...Защото то често се крие зад маските на успели бизнес хора, щастливи майки и бащи, полулярни в нощния живот птици и всичките ала бала псевдо личности. Завиждам и не вярвам...Не го приемай лично ))
2010-05-10 #11 wildprincess Аз не познавам хора,които да са различни от това ,за което се представят.Познавам хора,които са се променили развивайки едни или други свои качества.Истинското лице винаги личи и не може да се скрие.Мисля че хората са естествени и се държат според набора си от качества.И за това всеки е различен.
Но в живота си,всеки залита ту към една,ту към друга своя същност,докато намери себе си.  И тогава не му прави впечатление че някой ще му се присмее за високите токове(или ниските),заради многото грим(или липсата на такъв).Може за някой да си в рамка,но за себе си да не си.Когато намериш и обикнеш себе си ,преставаш да съдиш другите ,а ги приемаш каквито са. 
2010-05-10 #10 Цвети Аз също си мисля, че е н ай- трудно да бъдеш естествен. Толкова борба има дотам. Но примерно , ако ти се пръцка, къде да го направиш освен у дома - където се чувстваш свободен и никой не те гледа/помирисва. Ако има членове от семейството наоколо - да те е срам ли? Да ходиш тичешком до банята или терасата? Нали си и у вас. Ама че работа...Общественото мнение е стоокото куче Цербер, което нищо не изпуска - и го казвам от меката на селянията Плевен, но и с една гооооляма устаааа, не спира да обсъжда. Първо трябва да си в мир със себе си, после в мир с останалото и да разбереш, че има няколко човека на света, чието мнение е от значение, но и заради тях не би ги променил, защото те са наоколо, точно заради това, което си. А в рамка за примамка можеш да сложиш прозорец, не огледало...
2010-05-10 #9 Инна Георгиева Дефакто най-големята рамка е да си естествен. Такъв какъвто искаш и ти идва от вътре. Разбира се бих искала естествената част с газове както е писала Принцесата да я няма де 
Ако си обичаш старите дрехи - глей го къв скъсан ходи.
Ако не те притеснява да мляскаш - еее колко некултурен.
Ако се разгониш и подгониш колежките - тоз пък кво се разгонил, което вероятно котките не обсъждат стоейки по покриви и огради
2010-05-10 #8  Iskra Ами то и двата типажа, за които говориш Цвети, еднакво се притесняват от общественото мнение. Най-големия страх на първите е да не вземат да изпъкнат с нещо, а на вторите, напротив, да не би случайно да се сливат с тълпата. Май най-трудно е да бъдеш естествен. Колкото и парадоксално да звучи - за това се изисква сериозно духовно израстване. Животните обаче го постигат с лекота 
2010-05-10 #7 Цвети хехехех  За мен е удоволствие да съм в твоята глава - така ще разбера какво има в моята-
2010-05-10 #4 Цвети и на мен. По-скоро ми се струва, че Роси че е постарала да е обективна, даже е репортажна на моменти Това, за което тя ми говори, е едно малодушно лицемерие, един страх пред себе си да бъдеш себе си...Човек сам си позволява свободата и сам си я ограничава. От друга страна в течение на моите студенстски години съм се нагледала и наслушала на такива индивидуалисти, крайни нестандартни и откачалки, че ми е дошлои до гуша от това перчене,"аз не съм като другите". После повечето станаха учители, секретарки и работници на гипскартон. Сега играят ролята на Тайлър Дърдън от Боен клуб...Айде бе Вонегът е казал - ти си това, на което се преструваш, затова внимавай на какво се преструваш 
2010-05-10 #3 Инна Георгиева Защо пък злобно ? Въобще не ми даде такова чувство статията. 
2010-05-10 #2 wildprincess Може би има някаква истина някъде в статията,но излъчва злобно,осъдително отношение към хора ,които са споделили лични неща с авторката.Човек живее сред хора и съобразяването с правила е повече от необходимо!Иначе ще започнем да изпускаме газове и други подобни..... 
А и да не забравите основното правило-внимавайте с кого споделяте!! 
2010-05-10 #1 Инна Георгиева Ами така е. Трябва доста да постоиш в рамка, преди да излезеш от нея. Хубаво е ако си доказал, че имаш право да излизаш от нея. И все пак дори и в демократичното ни общество, пак е възможно да те сочат с пръст
Виж още статии за: Общуване · Жените днес ·
|
|
|
Събота 18 Юли 2026 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
|
Абонирай се за новости
  Мързелът – как да се справим с него?
„Мързелът не мори, но мъчи” – това е любимата поговорка на баща ми, която си спомням от най-ранно детство....
 Мислите, от които не бива да се боим
Имате ли от онези дни, в които си мислите, че полудявате или че вече сте полудели? В които времето не...
 Бебето – главният герой по време на раждането
Ако всеки момент очаквате вашето бебе да се появи на бял свят, сигурно си задавате множество въпроси....
 Кърменето никога не е било толкова красиво
Кърменето е естествено, колкото храненето. Нужда. Но при бебетата това не е нужда само от храна, а от...
 Откровено за майчинството между митовете и истините, които никой не признава
Едва ли има майка, която да не преживява съмнения дали и доколко е "добра майка"? Причината за тази вечна...
1 Невидимите жертви на домашното насилие
Когато приемеш насилието над себе си, доброволно се съгласяваш да бъдеш жертва. А това е патологичен...
 Войните, които майките водим (помежду си)
Настана време за паркове, настана пак време за войни. От форумите и социалните мрежи бойното поле се...
 Как да станем по-добър събеседник и да подобрим общуването?
Днес комуникацията е всичко. За малко време да изразиш максимално, да направиш впечатление, да бъдеш...
 Тийнейджърът – как да го разбираме по-добре
Периодът на юношеството носи множество предизвикателства за връзката между тийнейджъра и родителите му....
 Открийте навреме мъжа, който няма да порасне
Мъжът, който не е пораснал, е чаровен, приятен за разговор, с чувство за хумор и хлапашко, неустоимо...
1 "Здравословен обяд за ученика" - палачинки с лапад и домашни сусамки
Това е ден последен от новия проект в помощ на родителите на ученици: "Здравословен обяд за ученика"....
 Разходка и хранене - част от Бебчо идва какво е най-важно да купя - IV
Един от най-важните артикули, които съм включила в списъка с най-необходими продукти в началото за разходката...
|
Добави в любими
Отпечатай
Виж всички 16 коментара