Нова година с родителите ни - 3 добри причини да прекараме празника заедно

Помните ли аромата на онези розови сладки, които приготвяше майка ви за Нова година? Бяхте малки и този празник, редом с Коледа, беше една от най-големите радости за вас. Суетенето около печката, подреждането на масата, очакването на добрия старец, топлина, уют, усмивки и безгранично спокойствие. А сега? Предложения, планове и дори караници с кого и къде ще сме на Нова година. Неслучайно не малка част от хората казват, че празниците за тях са свързани по-скоро с огромни разходи, тичане и блъскане по магазини с навалицата и накрая едно голямо преяждане, придружено с не малка доза стрес. Някак атмосферата се губи, а имаме нужда само и единствено от нея, от усещането за нещо наистина светло и сгряващо сърцата ни.



Когато живеят далече, пътуването по празници не винаги е опция, която ни харесва. А всъщност това е един от най-добрите начини да прекараме тези светли дни. Особено, когато вече са възрастни и сякаш уморени от живота. Когато пък сме сами или без деца, често избираме да изкараме Нова година с приятели по заведения и домашни партита, без да се замисляме, че животът е кратък и че родителите ни много повече се нуждаят от нас, особено по празници. Нека не пропускаме да направим старините им наистина красиви и уютни с присъствието си.

Дори да имаме наши си големи семейства, нека никога не забравяме, че те са семейството, на което дължим целия си живот! Ако пък не успеем да се споразумеем къде точно ще празнуваме, особено, когато сме семейство и родителите и на единия, и на другия партньор са далече, а нямаме място да поканим всички, добър вариант да ги зарадваме истински е да им оставим децата за празниците. Каква по-голяма радост за тях от внуците?! И какво по-голямо спокойствие за вас и партньора ви от това да останете насаме и да не ви се налага да приготвяте десетки ястия.



Не препускаме като обезумели и не харчим толкова пари, помагаме си
Знаете, че възрастните хора отрано се приготвят и не са сред почитателите на излишното пазаруване, а това е много добра практика, за да си спестим стреса и да спестим малко пари, които буквално хвърляме на вятъра по празници. Ще имаме възможността, в компанията на мама да приготвим всичко, което традицията повелява- в сладки приказки и суетене около печката- като едно време, когато бяхме малки. Усещането си заслужава, а и винаги можем да научим още някоя тънкост при замесването на питката или приготвянето на сармите. Възрастното поколение носи със себе си толкова умения, знания и душевно богатство, че приготовленията ще ни харесат много повече, отколкото когато сами се лутаме из кухнята и от време на време прескачаме до лаптопа да видим някоя рецепта. Ангажираността ни ще е далеч по-приятна и ще сме улеснени, а родителите ни доволни и щастливи, че сме ги уважили.

Не прекаляваме с храната и алкохола
Спокойствие, вкусна храна и мъдри слова- има ли нещо по-приятно от това? Докато разговорите у дома се завъртат основно около злободневни теми и подаръци, тук обстановката е съвсем друга. Ще си припомните с носталгия детството, ще ви разкажат за нещо, което вече сте забравили, ще ви дадат мъдър съвет и ще ви засипят с топлина, грижа и обич. Знаете, че за тях си оставаме деца, дори когато станем на 40. Те са нашите родители и биха дали всичко за нас, независимо колко възрастни сме самите ние вече. Така че, със сигурност бихте имали много повече емоции за „събиране“, отколкото храна за ядене, когато сте при родителите си. Ако ги виждате сравнително рядко и ви делят стотици километри разстояние, тези мигове със сигурност ще ви бъдат още по-запомнящи се, както за вас, така и за тях.

Изразяваме признателност, уважение и обич
Няма нищо по-важно от това да не забравяш бащиния дом- там откъдето си тръгнал. Няма нищо по-важно от това да даряваш с обич и грижа онези, които са те направили човек. Да им показваш, че въпреки старостта им, те са ти също толкова скъпи и обичани, колкото са били, когато си имал нужда от тях, за да оцеляваш. Не малко хора пренебрегват съзнателно или не родителите си след определена възраст, поради множеството ангажименти, които имат. Животът в даден момент така ни завърта, че буквално понякога не ни остава време дори за един телефонен разговор. Стресирани сме, изморени, все бързащи. А те- нашите родители, вече не бързат за никъде, те са вече бавни, уморени и търсещи все по-често компания. Знаем, че колкото повече остаряваме, толкова по-ненужни ставаме. Сякаш ги оставяме „там някъде пред телевизора с техните мисли и чувства“, мислейки, че не можем да ги променим, защото не можем да върнем времето назад. И това е така, но не съвсем.

Старостта винаги носи със себе си своите неприятни мисли и усещания, но ние сме тези, които трябва да ги направим по-малко неприятни, да покажем, че ни има винаги за тях. И е хубаво наистина да осъзнаваме всичко това и да бъдем много по-често до родителите си сега, защото утре може и да няма. До момента, в който майка ми внезапно и тежко се разболя, не се замислях особено, че утре може да я няма. Когато обаче започнете ежедневно да живеете с тази мисъл, си давате сметка, че определено им дължите повече.



Затова показвайте им признателността и уважението си, които поне на празници са задължителни. Един ден и вие ще бъдете там- в прегръдките на старостта и ще копнеете единствено за споделена радост, за това да чувате по-често гласа на децата си, да виждате усмивките им, да изтривате сълзите им. Нищо, че те вече не са деца. За вас винаги ще бъдат вашите деца.

Всъщност, не само Коледа е семеен празник. Защо да не останете заедно в очакване на 2020та, отброявайки минутите? И колкото и да не искате да бъдете черногледи, помислете поне за миг върху това, че може за последна година да сте заедно. Животът е непредсказуем и е колкото хубав, толкова и лош. Спомнете си, че в сплотеността е щастието. Че заедно е една от най-хубавите думи, когато става дума за празници и за най-близките ви!

Ако все пак нямате възможност да бъдете с тях, ако отдавна сте си направили други планове или пътувате в чужбина, насърчете ги да не бъдат сами. Организирайте събирането им със съседи и приятели. Понякога възрастните хора просто не искат да пречат и да се натрапват и в крайна сметка остават самотни, а не бива това да се случва. Насърчете ги да бъдат „заедно“, макар и не с вас! И при първа възможност ги посетете и вие.

Щастливи празници с пожелание винаги да имате някого, с когото да сте „заедно“ !Защото в това е смисълът не само на празника, а и на цялото ни съществуване!