Мислех, че на Коледа ще сме само аз и кучето ми
 Нямам свое семейство, нямам гадже и си мислех, че тази Коледа ще сме само аз и кучето ми. Родителите ми заминаха със свои приятели в чужбина, иначе щях да съм с тях и с кучето ми. Канеха ме, разбира се, но как да отида на Коледа в Гърция, аз с три двойки на средна възраст 55 години. С тях и с кучето ми. Те са страхотни хора, семейни приятели, и се знаем откакто нямах кучето ми, но ги виждам, че са в етап, в който се наслаждават на живот с пораснали деца и какво да правя с тях - само да ме мислят защо съм на 32 години, а нямам мъж, дом, деца. Само една неудобна квартира и да, кучето ми.
Сега за кучето. Тя е прекрасна дама, моята Илайза (заради героинята на Одри Хепбърн от "Моята прекрасна лейди"). Но й казвам Елиз. Тя няма порода, родена е на улицата и точно като адашката си - претърпя пълна промяна на обноските и навиците си. Но е голяма красавица и много обичлива. Средна ръст, бяло-рижава с дълга муцунка и неспокойна опашка. Цялата е такава една неспокойна. Сигурно защото не е живяла добре преди мен. Намерих Елиз една вечер на улицата, когато беше края на пролетта, който съвпадна с края на първата ми сериозна връзка. Тя просто ме чакаше близо до входа на общежитието. Студено през април, валеше дъжд и тя, сещате се как могат да гледат кучетата сърцераздирателно, да чупят веждите си с онзи поглед, така гледаше и ме чакаше.
Аз успях тази вечер само да я нахраня, нямах сили за повече. Продължихме така известно време - хранене, гушкане, игра на полянката. С нея живнах и аз. Докато не скъсахме окончателно с онази ми любов и реших, че е време за промяна. Заради Елиз напуснах общежитието и взех квартира, започнах работа. За да мога да се грижа за нея. Беше трудно, защото като чуят, че си с куче, и директно затварят телефона. Всички ме разубеждаваха, всички настояваха да я дам в приют и какво ли не. Но ние си останахме двечките. Минахме през няколко мои връзки, дипломиране, премествания, смяна на работа - наистина какво ли не. Но нито за миг не ми хрумна да я оставя. И когато осъзнах, че тази Коледа ще съм с нея, всъщност не го приех много зле. Ние вече 11 години бяхме само двете, каквото и да ставаше.
Казах си - Коледа не е само шумни семейни сбирки и цялото това дърдорене, кръстосаните разпити и натякването на родата, че еди какво си може да си успял, но винаги ще намерят нещо, в което не си. Затова е семейството - да те поправя и насочва, да те намества на правилния път. Да ти каже кое е правилното в живота. Уморих се от това. И когато нашите казаха "Заминаваме", зарадвах се за тях, но и за себе си.
Ще си гледаме с Елиз някой филм, ще си направим нещо вкусно за хапване. Тя си има едни пакетчета кучешка храна за празник, много добре си ги знае, само като чуе шушкането и наостря ушета. Не сме единствените на този свят - едно добро куче и неговия човек, които ще прекарат поредния празник сами. Все някой е загубил скъп човек, все някой липсва край нас, все някой е сам на Коледа. Но това не е повод за тъга, нито за самосъжаление. Хората поначало сме сами, компанията от този и онзи ни е временна. Но кучетата са нещо отделно - най-доверчивата компания на света. И наистина минават с нас през всичко. Моменти, когато никого не искаме и когато никой не иска нас.
Така че няма нищо драматично в това да си сам с кучето си. Заговорих се с една колежка от новата работа и й разказах за тези неколедни и непразнични обстоятелства. Едвам-едвам, защото хората започват да те съжаляват, нали: "Знаете я - онази луда, дето е сама с кучето си. Онази самотната, дето си няма никого." Но колежката ми не реагира така. Оказа се, че прави събиране за хора, които нямат планове за Коледа. Това било някаква мода - каниш едва ли не непознати, всеки си носи храна по вкус и не задължително традиционна и така, веселба да има. "Малко е странно", каза тя, "но какво губиш - като не ти харесва, тръгваш си. Няма родово-семейни връзки, на които си длъжен и никой няма да ти го натяква цял живот, че не си в кравешки възторг на Бъдни вечер". "Кучето?", "Да, разбира се, вземи и нея. Няма да е сама на Коледа я!". С което предложението автоматично мина на първо обсъждане.
Посъветвах се с Елиз (по-скоро аз й говорех, а тя само ме гледаше и потропваше с опашка, но ме разбра, сигурна съм). Не знам дали си въобразявам, но сякаш по-усърдно тропаше, докато й извеждах доводи, защо да не отидем. И, да ви кажа, решихме да приемем. Аз заради нея, тя заради мен, и така.
Мислех, че сме само аз и кучето, но се оказа, че сме много сами на Коледа. Просто трябва да го споделиш с някого. А това е сякаш срамно за този период от годината. Няма срам, човек тряба да е честен пред себе си. А кучетата правят това - карат те да си по-открит и директен. И много добре знаят, че те могат само с нас, но ние имаме нужда и от другите. |
|
|
Четвъртък 7 Декември 2023 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
|
Абонирай се за новости
 Честита нова година, приятели!
Ако четете това на 1 януари, то благодарим ви! За доверието, за това, че ни четете и споделяте, че ни...
 Свети Валентин – какво да подарим?
Свети Валентин е ден, който позволява цветята да бъдат изпратени от таен обожател, картичките да казват...
 Опаковане на бутилка - подарък за Свети Валентин
Бутилка вино е класически подарък не само за Свети Валентин. Това е универсално средство да покажем уважение,...
 2 май - св. равноапостолен цар Борис-Михаил - Покръстител на българите
На 2 май българската Църква чества паметта на цар Борис-Михаил – покръстителя на българския народ. Той...
  Живата елхичка - покупка и грижи
Все повече хора купуват жива елха за Коледните празници. Цената й е по-висока, но целта е идеална – няма...
 Зa уютна и щастлива зима
Ако трябва да бъдем честни, за повечето от нас студеното време не е любим сезон. За мен също, въпреки...
 Последователните стъпки на ремонта - II
4. Ел. инсталация
От качественото окабеляване зависи безпроблемната работа на всички електроуреди в...
 Приветлив ли е домът ни?
Домът е нашата крепост, но и място, което понякога се налага да покажем и на другите. И със сигурност...
 Съединението на Княжество България с Източна Румелия в документи от архива
На 8 септември 1885 г. Александър I издава прокламация, с която се обявява за „княз на Северна и Южна...
  Нова „одежда” за стария диван
Обикновено не забелязваме как обичния ни стар диван бавно, но безнадеждно се протрива и избелява. При...
  Състарената мебел: нова вещ „с история”
В старинните вещи има особено обаяние – те създават уют, неповторим интериор и разказват истории. Ако...
  Червени яйца за Великден с естествен цвят от природата
Тази година Велиден като вътрешно празнично изживяване пое по нова посока за мен. В търсене на козунак...
 Рециклирана играчка за елха с брокат - бляскаво цвете
Винаги съм харесвала идеята за рециклиране на старите неща, "от нищо нещо" и оползотворяване на непотребното....
  Професия добър съсед
От скоро се появиха фирми, които предлагат да наемете домоуправител под наем. Задълженията да води домовата...
 „Личните бележници на Антон Чехов“ – за първи път в самостоятелен том на български
Искало ли ви се е да влезете в ума на любим писател и да видите как се раждат идеите му? Откъде тръгват...
 Легенда за Кубратовата дъщеря Хуба
Да помним старите български традиции, да изгоним лошите мисли и случки в миналото и да не забравяме,...
  Есенно разчистване на гардероба
Септември месец е първият месец след летния период, който има буквата „Р” в името си. Според народните...
   Коледни играчки от шишарки
С малко усилия и малко финанси можете да се сдобиете с уникални играчки за декорация, които можете...
 История на коледната картичка
Всяка година преди Коледа и Нова Година си разменяме милиони, по-скоро милиарди картички с пожелание...
 Св. Иван Рилски - българският светец-лечител
Свeти Иван Рилски е считан за покровител на българския народ, основател и пазител на най-големия ни манастир...
 Игликата - дискретният чар на пролетта като билка
Нежната крехка красота на Игликата се възприема като божие откровение...
Нашите прадеди смятали растението...
  Да създадем бонсай - I част
Хората винаги са смятали, че това, което им дава природата е недостатъчно и са се опитвали да променят...
  Арт Терапия
Ако стресът беше дреха, то тя би била плътно прилепнал латексов костюм. Обличаш си го сутрин или в определени...
 Вместо лакомия за Нова година - умереност и балансирано меню
С наближаването на Коледа и Нова Година, всеки декември настъпва трескава подготовка и кипи еуфорична...
|