Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Мислех, че на Коледа ще сме само аз и кучето ми



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Нямам свое семейство, нямам гадже и си мислех, че тази Коледа ще сме само аз и кучето ми. Родителите ми заминаха със свои приятели в чужбина, иначе щях да съм с тях и с кучето ми. Канеха ме, разбира се, но как да отида на Коледа в Гърция, аз с три двойки на средна възраст 55 години. С тях и с кучето ми. Те са страхотни хора, семейни приятели, и се знаем откакто нямах кучето ми, но ги виждам, че са в етап, в който се наслаждават на живот с пораснали деца и какво да правя с тях - само да ме мислят защо съм на 32 години, а нямам мъж, дом, деца. Само една неудобна квартира и да, кучето ми.

Сега за кучето. Тя е прекрасна дама, моята Илайза (заради героинята на Одри Хепбърн от "Моята прекрасна лейди"). Но й казвам Елиз. Тя няма порода, родена е на улицата и точно като адашката си - претърпя пълна промяна на обноските и навиците си. Но е голяма красавица и много обичлива. Средна ръст, бяло-рижава с дълга муцунка и неспокойна опашка. Цялата е такава една неспокойна. Сигурно защото не е живяла добре преди мен. Намерих Елиз една вечер на улицата, когато беше края на пролетта, който съвпадна с края на първата ми сериозна връзка. Тя просто ме чакаше близо до входа на общежитието. Студено през април, валеше дъжд и тя, сещате се как могат да гледат кучетата сърцераздирателно, да чупят веждите си с онзи поглед, така гледаше и ме чакаше.

Аз успях тази вечер само да я нахраня, нямах сили за повече. Продължихме така известно време - хранене, гушкане, игра на полянката. С нея живнах и аз. Докато не скъсахме окончателно с онази ми любов и реших, че е време за промяна. Заради Елиз напуснах общежитието и взех квартира, започнах работа. За да мога да се грижа за нея. Беше трудно, защото като чуят, че си с куче, и директно затварят телефона. Всички ме разубеждаваха, всички настояваха да я дам в приют и какво ли не. Но ние си останахме двечките. Минахме през няколко мои връзки, дипломиране, премествания, смяна на работа - наистина какво ли не. Но нито за миг не ми хрумна да я оставя. И когато осъзнах, че тази Коледа ще съм с нея, всъщност не го приех много зле. Ние вече 11 години бяхме само двете, каквото и да ставаше.

Казах си - Коледа не е само шумни семейни сбирки и цялото това дърдорене, кръстосаните разпити и натякването на родата, че еди какво си може да си успял, но винаги ще намерят нещо, в което не си. Затова е семейството - да те поправя и насочва, да те намества на правилния път. Да ти каже кое е правилното в живота. Уморих се от това. И когато нашите казаха "Заминаваме", зарадвах се за тях, но и за себе си.

Ще си гледаме с Елиз някой филм, ще си направим нещо вкусно за хапване. Тя си има едни пакетчета кучешка храна за празник, много добре си ги знае, само като чуе шушкането и наостря ушета. Не сме единствените на този свят - едно добро куче и неговия човек, които ще прекарат поредния празник сами. Все някой е загубил скъп човек, все някой липсва край нас, все някой е сам на Коледа. Но това не е повод за тъга, нито за самосъжаление. Хората поначало сме сами, компанията от този и онзи ни е временна. Но кучетата са нещо отделно - най-доверчивата компания на света. И наистина минават с нас през всичко. Моменти, когато никого не искаме и когато никой не иска нас.

Така че няма нищо драматично в това да си сам с кучето си. Заговорих се с една колежка от новата работа и й разказах за тези неколедни и непразнични обстоятелства. Едвам-едвам, защото хората започват да те съжаляват, нали: "Знаете я - онази луда, дето е сама с кучето си. Онази самотната, дето си няма никого." Но колежката ми не реагира така. Оказа се, че прави събиране за хора, които нямат планове за Коледа. Това било някаква мода - каниш едва ли не непознати, всеки си носи храна по вкус и не задължително традиционна и така, веселба да има. "Малко е странно", каза тя, "но какво губиш - като не ти харесва, тръгваш си. Няма родово-семейни връзки, на които си длъжен и никой няма да ти го натяква цял живот, че не си в кравешки възторг на Бъдни вечер". "Кучето?", "Да, разбира се, вземи и нея. Няма да е сама на Коледа я!". С което предложението автоматично мина на първо обсъждане.

Посъветвах се с Елиз (по-скоро аз й говорех, а тя само ме гледаше и потропваше с опашка, но ме разбра, сигурна съм). Не знам дали си въобразявам, но сякаш по-усърдно тропаше, докато й извеждах доводи, защо да не отидем. И, да ви кажа, решихме да приемем. Аз заради нея, тя заради мен, и така.

Мислех, че сме само аз и кучето, но се оказа, че сме много сами на Коледа. Просто трябва да го споделиш с някого. А това е сякаш срамно за този период от годината. Няма срам, човек тряба да е честен пред себе си. А кучетата правят това - карат те да си по-открит и директен. И много добре знаят, че те могат само с нас, но ние имаме нужда и от другите.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Учени: Котките обичат... въображаеми кутии
· Кучетата или котките - кои са по-умни
· „Дете, на обичане кой те научи?”
· Идеи за коледна украса от 4sales.bg
· Деца творят картички, за да спасят от самота възрастните в хосписите. Включи се и ти!
· Минимализъм през Коледа
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
· Червената рокля - милиони шевове, които разбиха културните бариери
· Отвори вратата...
Сряда
31
Май 2023
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Боян-Енравота - първият български светец, мъченик за вярата
Св. Мъченик Боян-Енравота е първият български мъченик за вярата и първият канонизиран светец. Той е последвал...
12 юли - Света Вероника, покровителка на фотографията
На 12 юли православната църква почита света Вероника, както и Св. мчци Прокъл и Иларий. Имен ден празнуват...
Никулден
Никулден празнуваме на 6 декември, в чест на свети Николай Мирликийски Чудотворец, който е покровител...
Коледни подаръци без касова бележка - II
Топли чорапи ( терлици ) за Коледа Моят опит е, че най-лесно и бързо се плете на една кука, особено...
Пъзел за най-малките - Народните будители за деца и родители
С Цвети си говорехме за наближаващия 1 ноември - Ден на народните будители. Хрумна ни че, малките деца...
Списание Hera.bg подкрепя Коледните пости
Коледните пости вече започнаха. И тази година ще подкрепим всички читатели, които са решили да постят....
14 април - св. Мартин Изповедник, Мартиния
На 14 април се почита свети Мартин Изповедник, римски папа. Той, заедно с папа Максим Изповедник, защитавал...
За нашия еко дом - пролетНо без химия
Искаш домът ти да бъде чист, да ухае на свежо и да е безопасно за теб и за природата, докато се грижиш...
Да създадем бонсай - I част
Хората винаги са смятали, че това, което им дава природата е недостатъчно и са се опитвали да променят...
Коледни печати от плодове и зеленчуци
За да си направим коледни печати не е задължително да ги купим от скъп магазин за художнически материали....
Смисълът на християнските пости
Преди всичко примири се с врага си, като му простиш от сърце; като видиш беден не се отвръщай от него,...
Света Варвара
На 4 декември отбелязваме света Варвара. Родена в знатно семейство, тя приема християнската вяра. Това...
Сладка „Питка” – прекрасен празник за нашето бебе
„Питката” или „Погачата” е стар български обичай, свързан с практики и ритуали около бременната, новороденото...
Акари и алергии
Свикнали сме да възприемаме праха като част от домашния интериор. Макар и неприятен, той изглежда напълно...
Очарованието на винтиджа
Френската дума „винтидж” съвсем буквално означава отлежало вино от изключителна реколта грозде. Тя обаче...
Идеи за празничната трапеза
Празничната трапеза на Коледа и Нова година не може да е като всяка вечер. Дори и да сме семейството...
Да превърнем балкона в нашето магическо убежище
През пролетта отново обръщаме погледи към терасата и все ни се иска да направим нещо за нея. Да я усвоим...
Мръсно, по-мръсно, най-мръсно
Сигурна съм, че сме отлични домакини и чистотата е у дома си именно в нашия дом. Вероятно всяка от нас...
Езическите корени на Коледа
На Коледа целия християнски свят празнува раждането на Спасителя. В Библията обаче не е отбелязана датата,...
Минимализмът и възрастта
Имах една съседка, която разполагаше с огромен апартамент, живееше сама в него. Когато съм ходела у тях...
Как да се справим с мравките
Обикновено срещата с насекоми в дома ни предизвиква писъци и суматоха. И това е съвсем естествено – природата...
Полезни съвети, ако сте с куче на път
Лято е – време за пътувания и летни приключения, за туристически открития и споделени моменти с любимите...
Как изглежда датското усещане за живота Hygge в няколко бързи снимки
Хюга не е тенденция, не е мода някаква. То е начин на живот. Някъде далеч на Север, където топлината...
Защо лятото е най-добрият момент да започнем да живеем минималистично?
Много от нас си представят началото на дадена промяна в живота си с отправна точка - понеделник, Нова...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook