Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Мислех, че на Коледа ще сме само аз и кучето ми



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Нямам свое семейство, нямам гадже и си мислех, че тази Коледа ще сме само аз и кучето ми. Родителите ми заминаха със свои приятели в чужбина, иначе щях да съм с тях и с кучето ми. Канеха ме, разбира се, но как да отида на Коледа в Гърция, аз с три двойки на средна възраст 55 години. С тях и с кучето ми. Те са страхотни хора, семейни приятели, и се знаем откакто нямах кучето ми, но ги виждам, че са в етап, в който се наслаждават на живот с пораснали деца и какво да правя с тях - само да ме мислят защо съм на 32 години, а нямам мъж, дом, деца. Само една неудобна квартира и да, кучето ми.

Сега за кучето. Тя е прекрасна дама, моята Илайза (заради героинята на Одри Хепбърн от "Моята прекрасна лейди"). Но й казвам Елиз. Тя няма порода, родена е на улицата и точно като адашката си - претърпя пълна промяна на обноските и навиците си. Но е голяма красавица и много обичлива. Средна ръст, бяло-рижава с дълга муцунка и неспокойна опашка. Цялата е такава една неспокойна. Сигурно защото не е живяла добре преди мен. Намерих Елиз една вечер на улицата, когато беше края на пролетта, който съвпадна с края на първата ми сериозна връзка. Тя просто ме чакаше близо до входа на общежитието. Студено през април, валеше дъжд и тя, сещате се как могат да гледат кучетата сърцераздирателно, да чупят веждите си с онзи поглед, така гледаше и ме чакаше.

Аз успях тази вечер само да я нахраня, нямах сили за повече. Продължихме така известно време - хранене, гушкане, игра на полянката. С нея живнах и аз. Докато не скъсахме окончателно с онази ми любов и реших, че е време за промяна. Заради Елиз напуснах общежитието и взех квартира, започнах работа. За да мога да се грижа за нея. Беше трудно, защото като чуят, че си с куче, и директно затварят телефона. Всички ме разубеждаваха, всички настояваха да я дам в приют и какво ли не. Но ние си останахме двечките. Минахме през няколко мои връзки, дипломиране, премествания, смяна на работа - наистина какво ли не. Но нито за миг не ми хрумна да я оставя. И когато осъзнах, че тази Коледа ще съм с нея, всъщност не го приех много зле. Ние вече 11 години бяхме само двете, каквото и да ставаше.

Казах си - Коледа не е само шумни семейни сбирки и цялото това дърдорене, кръстосаните разпити и натякването на родата, че еди какво си може да си успял, но винаги ще намерят нещо, в което не си. Затова е семейството - да те поправя и насочва, да те намества на правилния път. Да ти каже кое е правилното в живота. Уморих се от това. И когато нашите казаха "Заминаваме", зарадвах се за тях, но и за себе си.

Ще си гледаме с Елиз някой филм, ще си направим нещо вкусно за хапване. Тя си има едни пакетчета кучешка храна за празник, много добре си ги знае, само като чуе шушкането и наостря ушета. Не сме единствените на този свят - едно добро куче и неговия човек, които ще прекарат поредния празник сами. Все някой е загубил скъп човек, все някой липсва край нас, все някой е сам на Коледа. Но това не е повод за тъга, нито за самосъжаление. Хората поначало сме сами, компанията от този и онзи ни е временна. Но кучетата са нещо отделно - най-доверчивата компания на света. И наистина минават с нас през всичко. Моменти, когато никого не искаме и когато никой не иска нас.

Така че няма нищо драматично в това да си сам с кучето си. Заговорих се с една колежка от новата работа и й разказах за тези неколедни и непразнични обстоятелства. Едвам-едвам, защото хората започват да те съжаляват, нали: "Знаете я - онази луда, дето е сама с кучето си. Онази самотната, дето си няма никого." Но колежката ми не реагира така. Оказа се, че прави събиране за хора, които нямат планове за Коледа. Това било някаква мода - каниш едва ли не непознати, всеки си носи храна по вкус и не задължително традиционна и така, веселба да има. "Малко е странно", каза тя, "но какво губиш - като не ти харесва, тръгваш си. Няма родово-семейни връзки, на които си длъжен и никой няма да ти го натяква цял живот, че не си в кравешки възторг на Бъдни вечер". "Кучето?", "Да, разбира се, вземи и нея. Няма да е сама на Коледа я!". С което предложението автоматично мина на първо обсъждане.

Посъветвах се с Елиз (по-скоро аз й говорех, а тя само ме гледаше и потропваше с опашка, но ме разбра, сигурна съм). Не знам дали си въобразявам, но сякаш по-усърдно тропаше, докато й извеждах доводи, защо да не отидем. И, да ви кажа, решихме да приемем. Аз заради нея, тя заради мен, и така.

Мислех, че сме само аз и кучето, но се оказа, че сме много сами на Коледа. Просто трябва да го споделиш с някого. А това е сякаш срамно за този период от годината. Няма срам, човек тряба да е честен пред себе си. А кучетата правят това - карат те да си по-открит и директен. И много добре знаят, че те могат само с нас, но ние имаме нужда и от другите.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Учени: Котките обичат... въображаеми кутии
· Кучетата или котките - кои са по-умни
· „Дете, на обичане кой те научи?”
· Деца творят картички, за да спасят от самота възрастните в хосписите. Включи се и ти!
· Минимализъм през Коледа
· Катастрофална коледна фотосесия
· Настъпва нов ден
· Бъди!
· Какво ще направя, когато остарея и отражението ми в огледалото вече няма да радва
Понеделник
27
Септември 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Как да намалим боклука - съвети от кухнята
Домакинствата са огромни консуматори и с това - производители на много боклук. Опаковките, найлонът,...
Коледните пости на едно момче: Какво да хапнем,ден 29
Ден 29 от Коледните пости. Вчера вечерта премина в приготвяне на сурвакница за детето. Опуках царевица...
Направете Коледата си различна
Омръзнала ли ви е Коледа? Сега ще си кажете "що за глупав въпрос!" Да, наистина. Как може да ни омръзне...
За готвенето с любов
Никога не съм чувствала готвенето като задължение. Напротив. В моето семейство и прабаба ми, и баба ми,...
Теория и практика на доброто парти
Да замислиш, организираш и да си домакиня на незабравимо парти е изкуство. Като всяко изкуство, важен...
Коледни пости - седмица 2
През втората седмица от поста вече се разрешава риба и така до Игнажден. Ограничението продължава да...
На Нова година се облечете "със себе си"
Колкото по-малко време остава до Нова година, толкова по-големи стават грижите ни. Наближаването на заветната...
Уют и пространство в малкия дом
Когато пространството в дома ни е ограничено, постигането на уют се превръща в трудна задача. Интериорът...
Червени яйца за Великден с естествен цвят от природата
Тази година Велиден като вътрешно празнично изживяване пое по нова посока за мен. В търсене на козунак...
Коледна играчка - венец от филц
За изработката на тази декорация е нужно да си намерите окръжност. В специализираните магазини обикновено...
Възможен ли е животът без боклук?
Американката Лорън Сингър (Lauren Singer) живее вече две години без да произвежда боклук (Zero Waste)....
Декорация за Хелоуин: Прилеп и четири различни идеи с него
Хелоуин не е наш, православен празник, не е и част от българската традиция. В последните години чуждоземният...
Ден 20 - Постове и пости: Да признаеш провала е да покажеш, че се учиш
Първи опит с квас равносилно на първи провал с квас. Започнах кваса и уж всичко беше както трябва. Живна,...
Еко съвети в очакване на бебето
Днес почти всяка сфера в живота ни е свързана със стремежа към щадящо околната среда поведение и начин...
Петльовден, Сретение Господне
Сретение Господне е един от 12-те големи християнски празника и един от четирите посветени на Божията...
Как да се отнасяме с дома си, за да сме щастливи в него - разтребването
Преди да започне същинското разчистване, е важно да обмислим подхода - не от стая в стая, а да сортираме...
Цитруси в саксия – описание и грижи
По-голямата част от стайните растения цъфтят с разкошни цветове, но тяхната нетрайна красота бързо умира....
Японски полъх в интериора
Отличителната черта на японският стил е усещането за пространство. Тази особеност е повлияна от начина...
За какво да внимаваме по време на разпродажбите?
Във времето на смяната на сезоните започват големите намаления и разпродажби. Борбата за клиенти е толкова...
2 януари - св. Силвестър
На този ден православната църква чества родения в Рим св. Силвестър, известен още и като Карамановден. Учител...
Ръчно изработени коледни картички
Коледните картички, подобно на подаръците, казват много. Ако с думи можем умело да скрием отношението...
Моето първо... цвете
Обикновено казваме, че децата са цветята на Земята, но всъщност не много често се замисляме за връзката...
Как да обезопасим дома за прохождащо дете
Ето, че малкият пътешественик е направил първите си стъпки. За него те са огромен скок към независимост,...
Кокичето - нежна сила и чар
Наскоро моята свекърва ми подари, по- скоро за радост на децата, две саксии кокичета. Беше ги извадила...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook