Благовещение - 25 март
Благовещение е празник, който обединява всички християни, без значение дали православни, католици или протестанти. Отбелязваме го на 25 март. Това е денят, в който се смята, че Архангел Гавраил е донесъл вестта на Дева Мария, че нейният син ще бъде Спасителят.
В българските народни представи пък денят се свързва с окончателното настъпване на пролетта и се нарича Благовец. Смята се, че на този ден пристигат и лястовиците и, ако ги видим, сваляме мартеничката си.
Както премине този ден, такава ще бъде цялата година смята народът. Затова е добре да станеш рано, да хапнеш, да почистиш къщата, да подредиш градинката. Не забравяйте да сложите пара в джоба, че, ако ви закука кукувица, цяла година да имате пари .
Смята се, че денят е благ и на него по-малко боли, а отровите нямат сила. В миналото поради тази причина предците ни избирали този ден да продупчат ушетата на момичетата и да бележат животните.
На Благовещение излизат самодивите. А също змиите и гущерите, които в миналото народът ни гонел с заклинания и подрънчаване на метални предмети. Жените през този ден не бива да пипат остри предмети - игла, ножица, за да се предпазят от ухапване на змии през лятото. По-рано сутринта се палят огньове с говежда тор, също за прогонване на влечугите, а болните оставят дрехи в гората за здраве - да ги полазят змиите.
На този ден пчеларите отварят кошерите, за да е сладък медът. Домакините с градини сеят краставици и пипер - да са хубави да не горчат и лютят. Засяват се и овощните дръвчета да е хубав, сладък плодът.
Благовещение се пада все още по време на Великденските пости, затова на трапезата има постни ястия. Все пак това е денят, в който слагаме и риба на масата.
От този ден нататък, както се казва, се "хващаме за зелено" така, че на трапезата освен това, слагаме супа от коприва или друго ястие от спанак, лапад, магданоз, левурда. Характерно за Благовец също е лучникът, на места пък месят хляб или кравай с форма на змия.
Имен ден имат всички, които носят нещо благо в името си: Благовест, Благой, Блага, Добрин.
Опитай изпробваните ни рецепти със спанак |
Коментари
2016-04-26 #12 Dana Здравейте АМЧИ, / кой ли е този странен глагол/,аз и съпругът ми с децата,сме родени и живеем още в София ,в кв. Лозенец и още имаме цветя и дървета- за снимка ...тоест София е /?! / България...не взимайте "урбанизацията "за нещо лично...
2010-03-25 #11 Симон Адева Според поверието, закъснее ли лястовицата идват студени дни
2010-03-25 #10 wildprincess Ние живеем на 15 етаж и виждам само небето и птиците в него,но кукувици на съм видяла още!А да ви кажа тази година и лястовици не виждам.Щъркели видях -6 броя се виеха красиво и казваха ,,Здравей!".Но лястовици още няма,което е много,много странно!Честит празник на всички!
2010-03-25 #9 Инна Георгиева Мили момичета, с такива души като вашите, вярвам, че децата ви ще отраснат добри и стойностни хора. Вярвайте и вие
2010-03-25 #8 Инна Георгиева Иси къде да сравняваме времето, в което аз и ти сме расли. И аз не съм живяла на село, но цялото детство прекарвах в гората. Майка не се притесняваше, че обикалям пътеките горски и може да има педофили, убийци, крадци, идиоти. Или че навръщане в тъмното ще пропадна в шахта, на която някой е откраднал капака. И всъщност да започнем от това, че то тогава друго освен да четеш книга и да играеш навън какво да правиш? Макар, че пак имаше някои с игри и прекарваха детството си с тях. Абе...
п.с. Зацепих за Ангелинка вече
2010-03-25 #7 Ели Момичета, папагали броят ли се(за кукащи, де)? Имам два екземлряра и чинно чаках да ме за-чикчирикат, след като им отхлюпих клетката сутринта. Иначе "въпросната" и да я чакам, няма да ми закука в големия град.
2010-03-25 #6 Iskra Инна, не си ли спомняш разказа "Ангелинка" на Елин Пелин
А и не съм съгласна, че единствената алтернатива на бетонният начин на живот е селото. Аз съм отраснала в град и то сравнително голям и в същото време съм била почти в гората. Вярно и сега можем да забягваме, но това не е същото - детството в хармония с природата формира друго светоусещане - на толерантност към другите живи същества и някаква изначална мъдрост. Често ме е забавлявала гледката на панелно отгледани хора, които се опитват да се впишат сред природата - подскачат от всяка буболечка, пазят се от всички растения, защото не се знае кое може да се окаже отровно, минат 100 м. и се уморят, па седнат да похапнат нещо доволни в най-близката кръчма.
2010-03-25 #5 Инна Георгиева Коя е омразната "Ангелинка"?
Ама момичета все пак може ако искаме да забягваме понякога към разни такива местенца. То най-малкото и да живеем в близо до гора...ами пораснали сме От къде време да обикаляш.
А ако толкова искаме да се простим с "екстрите" на градския живот можем и да идем да живеем на село Колко ли ще издържим?
Сещам се веднага за едни хорица /българи/ дето продали всичко в чужбинско и сега живеят някъде тук природосъобразно. Даже детето им е беше родило в къщата в нищото. Гледат си кълнове, плодове от овошките, които сушат. Такива ми ти работи.
2010-03-25 #4 Iskra Наистина тъжно, Цвети. Аз може да се каже, че съм израстнала в гората, къщата ни се намираше само на 200-300 метра от горите тилилейски (затова съм дива-самодива ). С такава носталгия си спомням как рових в пръстта, събирах гъби и ягоди, наблюдавах птичките, калинките и всякакви други животини, познавах всяка билка. И ми е толкова тягостно, че моето дете няма да се докосне до този свят, да усети животът в неговата пълнота, а ще познава само градската псевдо действителност.
2010-03-25 #3 Цвети по този повод - едно комшийче твърдеше доста убедено, че на света има два вида птици - врабчета и гълъби, никога не бе виждало други,...., тъжно е някак. Много обичам Благовец, покрай баба ми...въпреки омразната " Ангелинка",
2010-03-25 #2 Iskra В тотално градски условия не разбираме кога идва и си отива пролетта - докъдето ти видят очите все бетон, а ти говориш за кукувица Но току-вуж ни бомбандирал някой гларус, и това казват било на късмет
2010-03-25 #1 Инна Георгиева Помня баба на този ден все ми говореше за куковицата. Разхождахме се в гората /в края на града/ и с голям интерес чаках да закука въпросната.
Сега в тотално градските условия куковица надали ще ме закука, най-много някой КУКУ
|
|
Неделя 8 Септември 2024 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
|
Абонирай се за новости
Елегантният чимшир е още интересна билка
Този така симпатичен градински храст - чимширът, е токсично растение. Но това не пречи той да е най-предпочитания...
Оригинални и свежи късметчета за новогодишната баница
Когато наближат Коледа и Нова година, ние слагаме (буквално) всички традиции на масата. А традицията...
С какво още да поднесем виното?
Според известната традиция, ако не се сервира с основно ястие, виното се поднася със сирена и/или сухи...
Хортензиите – от какво зависи цветът им и как да се грижим за тях
Хортензията (Hydrangea) е храст, който принадлежи към семейството Saxifraceae - расте до 1-2 метра...
Честита нова година, приятели!
Ако четете това на 1 януари, то благодарим ви! За доверието, за това, че ни четете и споделяте, че ни...
Любопитни факти за 14 февруари
Любовта е във въздуха... особено през втория месец от годината! Датата 14 февруари или още Свети Валентин...
Чисто пране без препарати – възможно ли е?
Отдавна изборът на перилен препарат не е сведен само до това, кой прах ще отстрани напълно петната и...
Елхи - шишарки
Тази Коледа реших да не си купувам елха. Не исках в дома ми да има нито отсечено дръвче, нито пластмасово,...
Коледните пости на едно момче: Какво да хапнем, ден 8
Ден 8 на Коледните пости, днес е последният ден от строгия пост. От утре, 23 ноември, е позволено риба...
Непентес
Родината на непентеса (Nepenthes) са дъждовните тропични джунгли на югоизточна Азия, островите Калимантан...
Моето първо... цвете
Обикновено казваме, че децата са цветята на Земята, но всъщност не много често се замисляме за връзката...
Коледните пости на едно момче: Какво да хапнем,ден 25
Ден 25 от Коледните пости. Вчера направих Супа от червена леща с мароканската подправка Рас ел ханут,...
Дългокосместите котки - идеалната компания - II
Ангорска котка
Произход и основни характеристики
Ангорската котка се слави като една от най-старите...
Азалията - розовото дърво
Растението принадлежи към рода Рододендрон (Rhododendron) от семейство Боровинкови (Ericaceae). Макар...
Коледните пости на едно момче: Какво да хапнем,ден 11
Ден 11 от Коледните пости. За снощи бях приготвила супа от кафява леща за момчетата, но аз дояждах и...
Света Екатерина
На 24 ноември празнуваме Света Екатерина. Имен ден имат всички, носещи името на светицата - Екатерина,...
Как се прави: Kурбан за здраве
Даване на курбан по нашите земи, обикновено за здраве, е една хилядолетна традиция. Тя има своите корени...
Компостът - еко земеделие чрез отпадъци
Известно е, че боклукът ни се дели на 3 основни групи – хартия, стъкло и метал. Разделното сметосъбиране...
Да оцелееш по Коледа
Нека си говорим открито – Коледа е най-трудното време в годината. Липсата на време буквално ни задъхва,...
Вълнистите папагали - верни приятели у дома I
По данни на Гринпийс 20 милиона диви животни годишно са улавяни и превръщани насила в домашни любимци.
Защо...
Втори живот на вещите - рециклиране за устойчиво развитие
Устойчивото развитие стимулиращо естественото природно равновесие в епохата на индустриален подем, се...
Как да се отнасяме с дома си, за да сме щастливи в него - разтребването
Преди да започне същинското разчистване, е важно да обмислим подхода - не от стая в стая, а да сортираме...
Свободното време - за какво харчим парите си и как да спестим
Днес харчим повече за свободното си време повече, отколкото когато и да е било. Мислите ни, мечтите ни,...
Как разумно да купуваме мебели - II
● Да си съставим план
Когато трябва да изберем само една мебел, за допълване на интериора, знаем...
Коледна м/Истерия
Да спрем коледната Истерия, за да се появи отново коледната Мистерия.
Кой и защо превръща празника в...
|