Обеци за малки госпожици
 Според народните поверия на Благовещение (25 март) се пробиват ушите на малките момиченца. Вярва се, че тогава раните зарастват по-бързо и болката е по-малка. Дали ще решите да спазите тази традиция или не - е въпрос на избор, но е добър повод да поговорим за пробиването на ушите.
Кога да стане това? – тук мненията са доста различни. Едни са убедени, че е добрe да е в бебешка възраст – не че ги боли по-малко, но бързо забравят травмата и няма да я помнят. Според други е нужно да се изчака детето да поиска само, защото когато отиде доброволно и със желание е по-голяма вероятността да се избегнат стресът, плачът и страхът после.
Лекарите препоръчват манипулацията да не става много рано – бебетата си въртят главичките и е трудно да се направи равномерна дупка, освен това ушичките им са още меки и неоформени.
Психолозите също съветват да се изчака с процедурата докато детето вече разбира и само пожелае да има обеци. Тогава то е подготвено и готово да изтърпи съпътстващите неудобства, което пък е по-добре за психиката му.
Всичко, разбира се, е много индивидуално, но ако бебчето ви заспива например, държейки си ухото или обича да си играе с него по-добре е да изчакате с пробиването на ушите, защото има опасност да ги разрани или инфектира. Водете се основно по вашето дете, както при всичко и тук водещо е неговото собствено темпо на развитие и готовността му.
Къде – добре е манипулацията да е в кабинета на лекар УНГ или в козметичен център с подготвени специалисти. Трябва да се внимава най-вече с хигиената и със степента на подготвеност на извършващия поставянето.
Как – сега пробиването на ушите става много по-лесно и по-щадящо, в сравнение с миналото, когато са се използвали игли. Процедурата се извършва с пистолет. Той трябва да се стерилизира преди всяка употреба, за да се избегне заразяването например с хепатит или други заболявания. В него се поставя медицинска обеца, която е изработена от противоалергични сплави. Самата тя е заострена и всъщност пробива дупчицата. Обеците са стерилни, запечатани в кутийки. За да сте сигурни в това, погледнете срока на годност, на гърба.
Преди да се пристъпи към самата процедура с маркер се отбелязва къде точно да бъдат поставени обечките – да са симетрични и да бъде на безопасно място. След това се напръсква с обезболяващо и се пристъпва към пробиването. Пистолетът щраква и обечките вече блестят на ухото на малката госпожица. Понякога обаче не става точно така. Много често децата са спокойни до щракването на пистолета първия път. След това не желаят да се подложат повторно на процедурата. Ако това се случи и при вас - не настоявайте. По-добре да изчакате известно време и да пробвате отново.
Ако детето е на възраст, когато разбира, предварително го подгответе като му разкажете каква е процедурата. Не го лъжете, че няма да боли, а че не боли много по-скоро е като убождане или ощипване. Кажете и за това, че ще чуе силно щракване при пробиването, за да не се стресне.
След това – след пробиването на ушичките е добре няколко дни те да не се мокрят и да не давате детето да ги пипа. Нужно е, за да се избегнат инфекции. Ако то има желание да усети с пръстчета новата си придобивка задължително ръцете трябва да са чисти. Няколко седмици почиствайте със спирт отпред и отзад ухото и също и след къпане. За да се оформи хубава дупчица добре е от време на време да размърдвате обечките, да ги завъртате например. Наблюдавайте мястото да не се подуе и зачерви или да изтича секрет. В такива случаи веднага се консултирайте с лекар. Нормална реакция е ако леко се зачерви мястото около дупчицата, но това трябва да отшуми скоро след манипулацията.
Медицинските обеци се носят най-малко месец и след това може да сложите други. Понякога след като се сменят обеците се получава алергична реакция. В този случай поставете отново медицинските и се консултирайте със специалист. Може да се дължи на алергия към някои от металите в сплавите, от които са изработени обеците. |
Коментари
2013-02-16 #5  Десислава Ив. Симеонова Аз имам по три дупки /и обеци/ на всяко ухо, голямата ми дъщеря, все още, има по две дупки на ушите си, малката - по една. Носим златни обеци. Никога не сме имали проблеми. И на двете деца ушите са пробити в най-обикновено козметично студио, когато бяха по на една годинка... Никога не съм се замисляла трябва ли или не да имаме обеци - при нас е традиция, красив/задължителен атрибут на жествеността и индивидуалността. Зная, че е редно - говорим ли за малко момиченце, ушичките му да се пробият напролет или есенес - зимата и лятото не са подходящото време. 
2012-08-17 #4  Лора Iskra, добре, че не си получила усложнения, чувала съм, че на ушите има много специални точки. Жената на приятел на баща ми си пробила ушите (при "професионалист") и за отрицателно време минала 100 кг, а преди това била кльощава. Той като разбра, че съм си пробила ушите, много се уплаши при кого съм ходила. Аз бях при медицинско лице, което си обича работата, та не съм имала проблеми. Тя, между другото, ми е казвала, че отказва да пробива уши на деца, които не могат да си кажат какво и защо го искат.
2012-08-16 #3  Iskra А аз си ги пробих сама с игла за шиене (на цели 5 места) в тинейджърска възраст. Тогава хормоните така бошуват в мозъка ти, че болката не се усеща 
2012-08-16 #2  Инна Георгиева Аз пък бях около 1ви клас, сама исках да ми ги пробият, много добре помня, обясниха ми че ще усетя боцване, и нямам никакви травми  Виж в 6-ти клас, когато ми направиха втора дупка /тогава беше модно/ макар и в болницата от медицинско лице, по крива не съм виждала.
Така че накратко: истории и ситуации много 
2012-08-16 #1  Лора Аз си пробих ушите на 26 години. Забравянето на "травмата" не е достатъчен довод да осакатиш детето си по лично желание, аз изобщо не се чувствам травмирана и го забравих много по-лесно от едно бебе. То дори не разбира какво е това, нито му трябва, да не говорим каква дълга верига от усложнения може да се получи. И още нещо - имам колежка, на която са пробили ушите като малка. В момента дупките й са на странно място и деформирани, а моите са страхотни. Какво я е огряло това, че като бебе е имала нещо на ухото си? Някои майки от собствена суета се изкушават да правят безсмислени неща. Или си мислите, че няма да се сети никой дали детето ви е момиче или момче? Наистина не го разбирам, от където и да го погледна.
|
|
|
Събота 27 Юни 2026 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
|
Абонирай се за новости
 Бебето – главният герой по време на раждането - II
Втора фаза на раждането – решителната атака
Този етап е много по-кратък, но интензивен и изтощителен,...
 9 юни - Международен ден на приятелството
На днешния ден - 9 юни, отбелязваме Международния ден на приятелството, обявен от Общото събрание на...
 Идеи за игри, с които да ограничим телевизията на детето
"- Мамо, може ли детско?"
А понякога дори не питат, дали може. Необичайната тишина от другата стая...
  Правила на модерния (и не само) етикет
Мислим си, че живеем във време, в което всеки си прави, каквото си иска, и вече етикет не съществува?...
 Виновни или просто различни - II
Бягат от привързаността
Мъжете трудно се разкриват и сякаш се привързват против волята си. За да разберем,...
1 Как да започнем разговор с непознат?
„Страхът прави непознати хора, които биха били приятели.“ - Шърли Маклийн
Да започнеш разговор...
 Анорексия или просто диета - II
Правилният подход
Но как да разберете в опасност ли е вашето дете? И как трябва да реагирате? На първо...
 Кажи му "Обичам те"
Може би тъкмо сте се влюбили. Не вървите, а летите. Нищо не може да изтрие усмивката от лицето ви. А...
 Преди да имаме дете, да поговорим по тези въпроси
Когато решим, че е моментът да имаме дете, ни обзема опияняващ ентусиазъм - "ето, решихме се, стигнахме...
  Стига вече компромиси
Постоянно ни учат, че да оцелеем в света на социалната джунгла, трябва да правим компромиси. Няма как...
1  Работеща мама
Първите три години са най-важните за психическото и интелектуалното развитие на вашето бебче. От този...
  Мъжките недостатъци, които можем да приемем
За мъжките недостатъци ние жените вероятно можем да изпишем тонове хартия. Също толкова е вярно обаче,...
|