Левурда - още една българска суперхрана

Растението левурда (още див чесън) беше дълго време пренебрегвано, но тенденцията в последните години е да се обръщаме към природните дарове и като лекарство, не само като храна. Листните зеленчуци – коприва, спанак, лапад, киселец, дори „плевелът” тученица, глухарче - все невзрачни „треви”, все повече навлизат е менюто ни и учените сякаш се надпреварват да ги изследват и хвалят колко са полезни.

Такъв е случаят и с левурдата. Латинското име на листното растение е Allium ursinum. Ursus от латински означава мечка и на територията на Европа и Азия именно левурдата е първата храна на кафявите мечки след зимния им сън. Листата им наподобяват тези на момината сълза, затова преди да консумирате, убедете се, че сте набрали именно левурда, а не отровната момина сълза. Ще ги отличите заради лекия аромат на чесън, който се носи от прясно откъснатото листо, а като цъфнат, е невъзможно да ги объркате.

През столетията левурдата е била позната като ядлива и военноначалниците са нареждали на войниците да я ядат по време на военните походи като пълноценна, достъпна храна, която ги предпазва от възпаления и стомашно-чревни проблеми на бойното поле. Фермерите също са познавали растението и то е било сред първата прясна зелена храна за добитъка, когато целта е била по-богат млеконадой.

Днес тя е чест гост на гурме кухнята под формата на сос песто или разнообразни дипове. Отличава се с лек аромат на чесън, плътен вкус и, разбира се, много полезни свойства. Бере се в края на март, април, преди растението да цъфне – преди цъфтежа качествата на младата левурда са най-силни.

Като говорим за супер храни, които са достъпни за хора с малко средства – левурдата олицетворява напълно идеята зад това. Освен че се намира лесно в горските ливади, тя е лесна за обработка, защото не й трябва много, затова пък качествата й в пъти надминават много супер храни, които познаваме.

Полезни свойства

Полезните свойства на левурдата са в основно три посоки, които попадат в едно от най-големите здравни риска днес:

Противомикробно действие. Доказано е, че суровите листа на левурдата имат силно антимикотично, противоглистно действие и подобно на чесъна, но далеч по-щадящо, прочистват целия чревен тракт от патогени, паразити и всякакви микроби. Според новите теории на произхода на рака в стомашно-чревния тракт, именно множеството патогени водят до тези болести. Тя стимулира отделянето на стомашен сок и действа регулиращо изхожданията.

Антисклеротично действие – друг голям бич за съвременния човек е високото кръвно налягане и инфарктът, проблеми, които засягат все по-млади хора. Левурдата прочиства артериите от шлаките на лошия холестерол и снижава нивата му на клетъчно ниво. Регулира сърдечния ритъм и подобрява дейността на сърцето. Консумацията му е добра профилактика на застрашени или предразположени към такива проблеми хора.

Пролетна авитаминоза, обща отпадналост и липса на тонус. Заради безценния си състав от цялата гама витамини, особено витамин С и фолиева киселина, и микроелементи като желязо, селен, йод и минерали като калций и калий (за сърцето) прясната салата, в която има левурда ни помага да не усетим с такава сила прехода между сезоните. Повишения жизнен тонус се усеща, ако съчетаваме левурдата с другите листни зеленчуци под формата на богати салати. Днес сме много по-чувствителни към смяната на сезоните и, откъснати от природата, предпочитаме да даваме пари за хранителни добавки, вместо за прясна храна.



Левурдата е добре да се яде наистина прясна, непосредствено след набиране, и да престои най-много два-три дни в хладилника. На салата оптимално се оползотворяват свойствата й, но на песто по рецепта на босилековото песто също е много вкусно. Всяка термична обработка отнема от качествата й.

Как да направим песто от левурда:



И така, в някой слънчев пролетен следобед, направете си пикник в гората и се въоръжете с ножичка. Освен слънчеви лъчи и вдъхновение, ще си тръгнете с доза здраве и вкус от природата.