Микроелементът йод – защо ни е необходим?

Всички знаем, че йодът е необходим за дейността на щитовидната жлеза. По малко известно е, че същия този микроелемент стимулира създаването на патрулните клетки на нашата имунна система, фагонцитите, които буквално изяждат чуждите нашественици (бактерии, вируси, гъбички) и собствените увредени (заразени или ракови) клетки. Ето защо, недостигът на йод предизвиква нарушение в обмяната на веществата, става причина за развитието на ендемична гуша и понижение на имунитета, а в някои случаи дори до появата на рак.

На пръв поглед такава опасност не би трябвало да съществува, защото организмът ни се нуждае от много малки количества от този микроелемент - 2 мкг на килограм тегло за хората в зряла възраст и двойно повече за подрастващите, бременните и кърмещите жени. Това означава, че дори максималната дневна нужда не може да надвиши 400 мкг. В някои райони обаче, хората трудно могат да си набавят дори тези количества. Причината за това е, че йодът е силно разтворим във вода и лесно се отмива от почвата с дъждовете, особено в гористите и скалисти местности, далеч от морето. Растенията в тези райони, също млякото и месото там са бедни на йод. Затова в повечето страни се практикува йодиране на солта – подправка, която ежедневно всеки от нас употребява в менюто си.

Просто разрешение, но за съжаление не винаги ефективно. На първо място, защото калиевият йодит, с които се обогатява обикновената готварска сол е нестабилно съединение, което буквално се изпарява при дълго съхранение, излагане на слънчева светлина и продължителна кулинарна обработка. Затова е най-добре да се употребява морска сол – тя естествено съдържа и то в стабилно състояние всички важни за живота микроелементи, включително и йод.
Освен това, върху потребността от йод оказва влияние и нашето обичайно меню. Например, изофлавоните в соевите продукти увеличават нуждите от микроелемента със 100%. Но дори умишлено да ги избягваме, те ни дебнат едва ли не от всеки полуфабрикат, шоколадово изделие или колбас. Вещества в зелето, карфиола и броколите

Хапвайте често риба и морски продукти

също пречат на усвояването на йода от храната.

Работата на щитовидната жлеза се подтиска и от нитрозамините в храната – опасни вещества, които се образуват от прекомерно количество нитрати в зеленчуците (вследствие на употребата на азотни торове) и нитрити в колбасите (където се използват като консервант).

Ето защо, въпреки йодирането на солта, много хора продължават да изпитват йоден дефицит. Най-уязвими към това са децата. Недостигът на микроелемента през утробното им развитие, повишава риска от вродени увреждания и аборт, а по време на израстването води до забавяне в развитието. Затова, ако районът, в които живеeте е планински или полупланински, най-вероятно почвата е бедна йод и трябва да се замислите, как да обогатите менюто си с храни, които съдържат ценният микроелемент. Такива са на първо място рибата (особено мазната) и морските дарове, след това орехите, млякото, яйцата и пресните сирена.

Най-богатият източник на йод обаче си остава водата, въпреки, че съдържанието му в живителната течност може да варира от много оскъдно до твърде високо. Затова, най-добре е да се консумира минерална вода, която има оптимално количество от микроелемента, за което може да се информираме по етикета.