Тайната на харизматичните хора

Харизмата е онова магическо излъчване, от което се възхищаваме и често бихме искали да притежаваме. Сигурно всеки от нас познава поне един такъв човек, който има тази притегателна сила, към която никой не остава безразличен. И която никой не може да обясни.

Думата харизма идва от гръцкия език харис – дар от бога, божествен. Гърците са приемали харизматичността на владетелите си или на жреците си, като рядък дар от боговете, който дава на тези хора да застават начело на живота им. И досега е така – харзиматичните хора ръководят, увличат, стоят начело на масите с огромна лекота и умение, което не се учи никъде – те го притежават.

Кое отличава харизматичния човек?

Той просто е различен от масата, но най- важното – по един необясним начин. Никой от подвластните му не може да обясни какво у човека го кара така силно да му се възхищава и да иска да е в компанията му. Харизматичността е по-силна от разумните причини.

Харизматичният човек е самоуверен, без да се натрапва и да го демонстрира. Вътрешното спокойствие, правилната (само) оценка и непоклатимост на характера са вече толкова рядко срещани, че винаги будят в началото интерес, но в последствие – непреодолима притегателна сила и обожание.

В него има нещо загадъчно. Може да е разговорлив, да обича да държи речи или да е затворен и хората да се въртят около него като мушици около пламък, но винаги има нещо недоизказано, той никога не се разкрива докрай и пази понякога умишлено тази тайнственост като оръжие за нестихващ интерес.

Той ви води към приключение. Или поне дава заявки то скоро да се случи. Събитията около харизматичния човек винаги са вълнуващи. Той е във вихър на някоя случка, разказва за нея или тя скоро предстои. Не губим елемента на загадъчност през цялото време – все пак друго основно качество е да не спира да изненадва.

Той умее да говори. Не непременно да държи дълги речи, макар точно това на повечето им се отдава до съвършенство. Понякога само няколко недовършени изречения карат останалите да не спират да мислят за този човек и да го последват навсякъде.

Външният вид е доста силен елемент в харизмата на човека. Не става дума за сексапил, някакъв търсен ефект как да влияят на околните чрез външния си вид или сексуален заряд. Има и хора с непривлекателни тела, които имат харизма, но обикновено чертите и вида на харизматичния човек има някаква необикновеност, нещо, което ги различава от масата.

Други качества, които притежават харизматичните хора е чувството за хумор. Хуморът е най- прекият начин да спечелим някой и да направим впечатление, стига да умеем. А те умеят – една дума на място, иронична забележка или дори помръдване на веждите с ирония, приковават към тези хора. Дар словото е също в техния арсенал. Не многословни, но казаното е винаги на място, когато се налага, могат да изнесат кратка реч и да повлекат масите след себе си.

Те са непредвидими и това е заковаващата им сила. В свят, пълен с рутина и скука, с посредствени хора и идеи, харизматичната личност е свеж повей на вятъра, който може бързо и без видима причина да се превърне в бурен ураган. Обещанието за приключение, ей сега, след малко, е последната брънка от невидимата верига, с която притеглят хората около себе си.

Истинският харизматичен човек обаче винаги е добронамерен. За разлика от манипулаторите и енергийните вампири, те не ползват влиянието си с користни цели – напротив. Щедро се раздават на познати и непознати – без усилие, без определена цел, но и без да се разкриват докрай. Всички имат чувството, че пред тях стои вълнуваща загадка, която неустоимо иска да бъде разрешена. Но не го позволява.

Можем ли да увеличим личната си харизма? Изкусителна мисъл е това, нали? Да придобиеш харизма по някакъв начин, по някакви правила. Ако не разпознавате себе си в някои от горните качества, може би сте далеч от харизмата.

Но винаги можете да увеличите обаянието си като:

бъдете толерантни към другите
умеете да ги изслушвате
не говорите многословно за себе си
сте търпеливи в общуването
се усмихвате повече

За хората, които имат харизма, може да важи изразът „дарени от боговете”, но реално излъчването им е съвкупност от житейския им опит и мъдростта, която са събрали по пътя, емоционалната им интелигентност и индивидуалност. Нещата, които са разбрали за хората и за себе си, бурните житейски събития, те са успели да интегрират в едно мощно социално умение, носещо им власт. Но тънкия момент в тази власт е тя да остане безкористна и да не стане оръжие за манипулация.