Как да развием емоционалната си интелигентност

Емоционалната интелигентност играе ролята на везната, която трябва да е в състояние на баланс. От едната страна са емоциите, чувствата и настроенията – собствените и на околните, а от другата – уменията да ги контролираме, приемаме, тълкуваме и преживяваме. И ако до скоро за гарантиране на успех в професионален или личен план се считаше, че ключов е коефициентът на интелигентност (IQ), днес все повече експерти са категорични – без развиване и повишаване на емоционалната интелигентност, аналитичните умения се обезсмислят.

Значимост и ползи от развитието й

Емоционалната интелигентност се заражда още от ранното детство. И ако доскоро липсваше определение за понятието, днес по темата се изнасят лекции в университетите, провеждат се тиймбилдинг събития в по-големите компании. Истината е, че от отделния човек зависи как и до какви равнища ще разкрие емоционалната си интелигентност. Всеки от нас е способен да „работи“ в полза на повишаването й – в името на по-хармонични личностни и междуличностни отношения.

Защо е важно да повишим емоционалната си интелигентност?

Емоциите са неизменна част от социалния живот. Хората си взаимодействат – по различни поводи, в различни ситуации, по различен начин. В широк смисъл, повишаването на емоционалната интелигентност води до разбирателство, успех и щастие в живота изобщо. А независимо от различията в целите, перспективите и мечтите, всички се стремим към щастие. Именно тя ни помага да разбираме другите и себе си - какво ни мотивира, какво ни спъва, как да взаимодействаме и да избягваме конфликтите.

Обратният случай – когато интелигентността, основана на емоциите е недоразвита или конкретният индивид не е убеден в достоверността на нейното отражение върху живота, са възможни някои негативни последствия: трудности или неспособност при изграждането и поддържането на приятелски отношения; проблем с доверието в околните; проблеми в социалното общуване; нестабилни интимни и любовни връзки; излъчване на дистанцирана и хладна личност.

Как да повишим емоционалната си интелигентност?

Да разпознаем емоциите

Днешният начин на живот до голяма степен ни е приучил да действаме механично. Често не обръщаме внимание на детайлите в общуването с околните и на собствените си чувства и емоции. Много хора изпитват емоции, за които не се замислят или дори не осъзнават, че преживяват. Наблюдавайте себе си – какви са вътрешните ви усещания и от какво се пораждат страха, тъгата, унилостта, щастието. Често проблем с разпознаването на емоциите е невъзможността да характеризираме причината за тях. Започнете от наистина дребните неща – изнервя ли ви чакането на касата в магазина, чувствате ли се подтиснати от суровия тон на шефа, натъжава ли ви липсата на нежност от страна на половинката, ядосвате ли се на детето за незначителни неща, страхувате ли се да поемете инициатива, признавате ли пред себе си, че чувствате липса на любов, разбиране, подкрепа и т.н. Ежедневието ни притиска да сме силни, сериозни, вглъбени в работа и задачи, но трябва да знаем кога да спрем и да обърнем внимание на това, което чувстваме и изпитваме и да се самоанализираме - себе си и околните.

Да се преборим със стреса

Това е ключов момент към повишаването на емоционалната интелигентност. Но е изключително труден и продължителен във времето процес – особено ако сте сред представителите на по-темпераментните личности. Стресовите ситуации нарушават уравновесеността и емоционалния комфорт. Когато сме под влияние на стрес, често допускаме грешки, които иначе не бихме си позволили. Слабо интелигентният в емоционално отношение ще потисне стреса, а силният ще се постарае да се пребори с него и да открие още нещо за себе си - как работи под пара, дали работи по-добре сам или в екип, дали има нужда от подкрепа. Механизмите за справяне със стреса са разнообразни и се определят основно от индивидуалността на човек: слушане на любима музика, релакс в банята, потъване в мечти и „рисуване“ на визуални места и картини в съзнанието, ароматерапия, любима книга, филм, разходка, споделяне с приятел и т.н. Важно е да намерим начин да овладеем стреса, а не да го потискаме, защото всеки следващ път той ще връхлита с по-голяма сила. Сериозната опасност при него е, че освен психическото, атакува и физическото здраве.

Самоконтрол

На всеки се е случвало в момент на афект да изстреля думи, за които впоследствие съжалява. Самоконтролът е особено важен при лидерите, мениджърите и всички, които ръководят екип от подчинени. В контекста на емоциите самоконтролът се изразява в: решителността да кажем „не“, но да го направим като не накърняваме достойнството на отсрещния; да разпоредим изпълнението на задача, но без да заповядваме; да разрешим конфликт, но без обидни квалификации, крещене и заплахи; да признаем, че не сме се справили с конкретна ситуация и да поискаме помощ, но с вдигната глава, без треперещи ръце и сълзи. Важната подробност при упражняването на самоконтрол, е стремежът да сме във взаимодействие с чувствата си, но да не им позволим да ни завладеят. В умението за самоконтрол е и това да го изключваме от време на време - човек не може да се контролира постоянно. ако не го правим, често изглеждаме равнодушни и твърде овладяни в ситуации, когато трябва да покажем чувствата си.

Връзката между вербалното и невербалното

Признак на слабо развита емоционална интелигентност е моментът, когато думите говорят едно, а реакцията на тялото ни – противоположното. Това означава, че не сме в хармония с емоциите си или че не ги контролираме в достатъчна степен. Например – на интервю за работа сме, звучим убедително, дикцията ни е правилна, а интонацията – уверена. Но – ръцете треперят, нервно потропваме с крак, гледаме встрани и прочие. Когато вие ръководите думите и речта си, а емоциите – движенията на тялото и мимиките – и у дома, и на работното място се възприема от обкръжението като признак на слабост, раздвоеност и неувереност. За постигането на синхрон между вербалното и невербалното са необходими време и усилия, но никога не е късно да започнем да се учим.

Зад повишаването на емоционалната интелигентност се крие нещо съвсем достъпно и простичко – да опознаем себе си, да опознаем околните и да сме с една стъпка по-близо до щастието, изразено в малките неща – усмивка, ръкостискане/прегръдка и думите – „благодаря“, „прости ми“, „всичко ще е наред“, „имаш ли нужда от помощ“, „лека работа“, „ще се справиш“.