Хранителна алергия или нетолерантност към храна. Коя е разликата?

На всички ни е известно какво представлява захранването на бебетата- постепенно въвеждане на храната, като се започва с определени плодове или зеленчуци и след това по малко, в строга последователност, се въвеждат новите храни. Храните, известни като алергени, се оставят за накрая и вниманието при въвеждането им е особено изострено, особено ако детето има фамилна обремененост към някоя от тях. Нетърпението и прибързаността могат да доведат до алергична реакция при детето- в такъв случай нововъведената храна трябва да бъде спряна и последващото и въвеждане да бъде строго контролирано.



Хората, които са наясно, че са алергични към определени храни, вземат всички мерки, за да се предпазят от дори неволната им консумация. Възможно е, обаче, макар да не сте алергични към дадена храна, да изпитвате дискомфорт при консумацията й, особено ако прекалите с количеството. Става въпрос за т.нар. нетолерантност или интолерантност към храната. Това състояние не води до остри или дори фатални последици като тези, причинени от алергия, но неразположенията са неприятни- подуване на корема, газове, киселини, дори косопадът и чупливите нокти е твърде вероятно да се дължат на обилната и честа консумация на храни, към които организмът проявява нетолерантност. Проблемите могат да имат дълготрайни последици и да окажат влияние върху общото състояние на организма, перманентно лошо настроение, раздразнителност и наднормено тегло.


Какви са най-общите разлики между алергията и нетолерантността:

Алергията се проявява изведнъж и при минимална консумация на алергена, докато нетолерантността обикновено се случва постепенно и ако прекалите с храната;

Алергията се проявява всеки път, щом консумирате алергена- самостоятелно или в комбинация с други храни. Може да се прояви дори при консумацията на храни, съдържащи следи от причинителя, докато нетолерантността не се проявяна винаги и може да няма ясно изразена симптоматика;

Алергията причинява остри симптоми като повръщане, отоци, обриви и спазми, докато симптомите на нетолерантността са по-завоалирани и могат да бъдат объркани с нещо друго- главоболие, раздразнителност, киселини.


Най-честа нетолерантност хората имат към консумацията на лактоза и това е логично - известно е, че след ранната детска възраст, млякото става нетипична храна за зрелия организъм и той проявява реакция към нея, тъй като е намалял или спрял производството на ензима лактаза, отговорник за преработката на лактозата. Това важи в особена степен за консумацията на краве мляко и на всичко, което се прави с него. Голяма част от хората не могат да преработят млечната захар (лактоза), която се съдържа в млякото и млечните продукти - в такива случаи е добре те да бъдат заменени с безлактозни продукти или заместители на млякото - соеви продукти, растителни млека...Също така може да се приема и допълнително ензимът лактаза, под формата на капки или таблетки, но само ако лекар потвърди недостига му в организма и предпише съответното лечение.

Глутенът е протеин, към консумацията на който голяма част от хората често проявяват нетолерантност. Симптомите за нея са запек или диария, подуване на корема, честа умора, световъртеж, главоболие или раздразнителност. Тъй като всяко от тези неразположения може да се дължи и на нещо друго, важно е лекар да отхвърли състоянието на глутенова непоносимост.

Има различни тестове, които твърдят, че определят храните, към които организмът проявява нетолерантност. До колко са достоверни, обаче, не се наемаме да кажем. За да определите храните, които не са подходящи за консумация от вас, най-добре се вслушайте в тялото си и вижте неговата реакция. Ако се чувствате зле след консумация на фъстъци или бобови храни, бял хляб или прясно мляко, просто избягвайте тези храни. Тук в пълна сила важи правилото да не консумираме храни с много продукти, защото освен че затрудняват отделянето на хранителни ензими, е трудно да се определи еветнуалната непоносимост от какво точно е. А така само ще продължаваме да се оплакваме от преяждане и тежест, което всъщност да не е причинено от количеството храна, а от състава й.