Връзка между желание и действие

Има разлика между желание и действие, между това, което искаме и това, което правим. Но до голяма степен желанието или мислите, които занимават повече време нашия ум, обуславят нашето поведение. Обикновено обаче материализирането на мислите и желанията ни представлява процес, който трябва да придвижи мисловното ниво към действеното. Когато не се премине към действие, съответно и нищо не се получава – оставаме си с желанията. Необходимо е да направим нещо по въпроса, а не да бездействаме, тоест нещата, които искаме силно, да си ги поставим като задачи, да им дадем краен срок на изпълнение и да ги осъществим. Желанията са като неясно определени мечти – без форма, цвят и вкус. Но поставяйки ги на дневен ред с ясно поставени срокове и условия на изпълнение, ние ги превръщаме в цел, придаваме им форма и си ги представяме как трябва да изглеждат и какво искаме да постигнем чрез тях. Постигайки ги, се чувстваме удовлетворени.

Понякога искаме заради самото искане, защото човек се придвижва напред, променя се с времето, опитва да надгради това, което е било, желанията също се променят на всеки етап от живота. Но често те остават нереализирани, тъй като пораждат страх, че трябва да поемем малко повече отговорност, отколкото сме свикнали да имаме. Трудно е да излезем от зоната си на комфорт и да рискуваме безопасното си състояние. Да, по-голямата част от хората не обичат промените и точно това ги плаши, че ако се задействат да постигнат каквото и да е в живота си, трябва да свикнат с други навици, да опитват да се напаснат с нова среда.

Скоро разговарях с един приятел, който замина да работи в чужбина заради повече пари. Оказа се, че приятелката му от България е бременна и го чака да се върне. Странно ми прозвуча, че той е рискувал да излезе навън, а не е готов за отговорностите на баща, затова му е нужно да свикне с мисълта за новото, което ще навлезе в живота му.

Мисловният процес е много интересен. В началото ни хрумва някаква идея, може да не ни се стори добра, съответно я забравяме и след време отново може да се появи, ако все пак има някакво значение за нас.
Цялостният процес е следният: мисли – чувства – дела – навици – характер – съдба. Мислите, които се въртят повече време в ума ни, пораждат определени чувства и нагласи, в един момент те се превръщат в определени действия. Повторението на делата създава навици, а характерът ни се определя от навиците, които имаме, а те от своя страна, предопределят нашето бъдеще. В Библията е казано: „Понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне“ (Галатяни 6:7). Това е вярно както в буквалния смисъл за сеенето в градината, така и за нашите мисли. Отговорни сме за това какво държим в ума си, тъй като в един или друг момент нашите мисли се проявяват в делата ни.

Факт е, че каквито са мислите, такъв е и човекът. Като променяте мислите си или мисловните си модели, променяте и живота си. Можете да направите едно упражнение: Отговорете на следните въпроси:

1. Направете анализ какво мислите през по-голямата част от деня – дали това са работните задължения, ако е така, вероятно пренасяте част от работата си вкъщи; дали това са притеснения за безопасността на децата ви, възможно е да ги предавате на тях по някакъв начин, така че и те да са неспокойни.

2. Определете кои ваши мисловни модели са положителни и кои отрицателни. Постарайте се да изключите ненужните от съзнанието си, понеже ви създават само грижи.

3. Какво мнение имате за себе си? Вашето мнение за вас самите влияе на това какво хората мислят за вас. Издавате се чрез вашето поведение и приказките, които говорите – визуално може да изглеждате плахи, потиснати, депресирани, изморени, или точно обратното – усмивката да не слиза от устата ви, излъчвате жизненост, внушавате респект и уважение. Вашият избор на мисли до голяма степен ще промени живота ви. Цялостно подобрение може да настъпи, ако наблюдавате какво правите и подобрите мислите си за себе си и собствените възможности.

Можете да направите анализ на мисловните си модели, като записвате през отделни часове на деня какво ви минава през главата. Ако го правите в продължение на няколко дни, в края на седмицата ще имате достатъчно материал, който да ви помогне да преразгледате убежденията си. Важното е по време на записването да сте достатъчно искрени и да не преувеличавате или съкращавате значението на настоящите ви мисли.
Знайте, че убежденията ви за света и за вас самите са придобити, а не вродени. Следователно можете да ги отхвърлите, ако осъзнаете, че ви пречат. Хубавото е, че имате пълна власт над това какво допускате до вашето съзнание. Съответно ограничаването на негативните и неправилни мисли може да ви се превърне в навик.