Аналгинът - приятел или враг

Познатият на всички ни аналгин през тази година навършва 90 години. Достопочтена възраст, която буди доверие в неговата ефективност и безопасност. Но дали действително е така? Още през 70-те и 80-те години медикаментът е забранен в над 30 държави, сред които САЩ, Великобритания, Австралия, Япония, част от Европейския съюз. Логичният въпрос е защо?

Веществото метамизол содиум е синтезирано за пръв път от немския химик Лудвиг Кнор през 1920 г. Наречено е аналгин (от гръцки – без болка), тъй като тестовете показали, че подтиска центровете на болката и така облекчава страданията на пациентите. Именно облекчава е точната дума, защото метамизол содиума не лекува нищо, а действието му е само симптоматично. Затова независимо дали го приемаме за глава, зъб или корем, на практика само отлагаме във времето повторната поява на болката, защото причината за нея продължава да съществува. Образно казано, „лечението” с аналгин е равносилно на средновековната практика, да се убива вестоносеца на лошата вест – не предлага никакво разрешение проблема, а ни завърта в омагьосан кръг. Така щом отмине действието на поетата доза, не ни остава нищо друго освен да приемем следващата.

Сигурно ще си кажете – и облекчаването на болката е нещо, а аналгина поне е безопасен медикамент. Или поне така би трябвало да бъде, щом се продава свободно в аптеките. Но причината метамизол содиумът да бъде забранен в толкова много държави не е липсата на ефективност, а сериозните му странични ефекти. Най-страшният и коварният от тях е намаляването на производството на бели кръвни телца. Именно те защитават организма ни от врагове – вируси, бактерии и гъбички. Така честото облекчение на болката с аналгин в последствие може да ни струва прескъпо – поява на чести инфекции, а в най-тежките случаи заболяване от агранулоцитоза – тежък срив на имунната система.

Метамизол содиумът е и едно от лекарствата, които най-често стават причина за медикаментозна алергия – от банален обрив до анафилактичен шок, от който може да се стигне до фатален край буквално за минути. Заради това Световната здравна организация препоръчва ограничаването на аналгина и заместването му с по-безопасни медикаменти. На наша почва обаче, той продължава да води класацията за най-продаван (и съответно най-употребяван) медикамент – както заради навика, така и заради ниската му цена. Често посягаме към медикамента машинално и при най-малкия повод, без да четем внимателно листовката. Но описаните там странични ефекти съвсем не са хипотетични, а реални последствия, които могат да се случат на всеки от нас.

Сигурно се питате, щом страничните ефекти на аналгина са толкова сериозни, защо се продава свободно у нас. Много производители на метамизол содиум изтъкват свой аргумент в защита на медикамента – че рисковете от него са силно преувеличени и става дума за генетична непоносимост. Например докато над 17% от германците проявяват алергия към аналгина, при нас българите данните показват само 3%. Дали обаче причината за тази огромна разлика се крие в „изнежените гени” на западноевропейците или в изрядната им статистика за нежеланите лекарствени реакции и ефективно работещата обратна връзка между лекар и пациент, оставям ви да прецените сами.