Странна „птица”

На хората, които се отличават от останалите, често лепваме прозвището „странна птица”... Тя е различна. Тя не прилича на никоя друга. Тя не се вписва. В ежедневието ни това е особнякът, който у едни буди насмешка, у други любопитство, а трети тотално го игнорират, защото не откриват никакви сходства. У него има нещо едновременно загадъчно, привличащо и отблъскващо, интригуващо и тревожно.
Особнякът може да се отличава по външен вид, поведение, възгледи, възприятия, стил и начин на живот, да притежава странно хоби... каквото и да прави, той просто е различен.

Дарба или проклятие?
Странните хора рядко са оценени от обществото (поне приживе) и в повечето случаи носят негативните последствия на изолацията и антисоциалното си съществуване, тъй като всяка група го отхвърля. И да, другите може да говорят зад гърба му, но трудно успява да намери събеседник за разговор. Затова странните хора могат да водят доста тежък живот, но именно различията им ги правят специални. Зад несходствата с останалите може да се крият неподозирани дарби, таланти, които да останат в историята след време, макар и с цената на живот в самота и страдание.

Много велики творци са имали своите странности, били са укорявани, неразбрани, осъждани, но са оставили много по-ценни неща след себе си от обикновените. Салвадор Дали, например бил отхвърлян от съучениците си, заради странното и екстравагантно поведение. Той страдал от множество фобии, най-силната сред които била от скакалци. Въпреки антисоциалното си поведение обаче художникът оставя завидно наследство в изкуството.

Един бърз поглед върху облика на Айнщайн може да ви остави с впечатлението, че той е всичко друго, но не и човек, който е с акъла си, камо ли да става дума за гениален и уникален ум, който ще направи обръщащи наопаки света открития. Факт е, че странникът е проговорил чак на 3-годишна възраст, което според критериите за „нормалност” е признак на умствена изостаналост, но откритията му по-късно правят изостанали всички други, докато той е светлинни години пред тях. Нищо чудно, че не му се е говорело с хората :)

Основоположникът на психоанализата Зигмунд Фройд пък е една от най-бележитите странни фигури в областта на психологията. Въпреки новаторските си скандални възгледи, той не можел да гледа хората в очите, заради което ги поставял на кушетки по време на сеансите.

Певци, артисти, дори и владетели на цели империи са все „странни птици” – сякаш едното върви ръка за ръка с другото... сякаш, за да си необикновен, трябва да си и малко луд. Да излизаш отвъд стандарта на общоприетото и да бъдеш това, което никой друг не е.

Съвременните знаменитости се надпреварват кой от кой да е по-странен. Световни легенди като покойният Майкъл Джексън например са популярни не само с таланта и гения си, но и със своята маниакалност, хипохондричните си наклонности и налудничавото си поведение на моменти.

Ако този списък със странности не ви е достатъчен, отворете книгата на Гинес – там няма да откриете нищо друго, освен „странни птици”... хора, които изоставят живота си, за да прекосят света, милионери, живеещи като просяци, отшелници, избиращи уединението пред цивилизацията... свят широк...

Не бъркайте обаче истинските особняци с хората, които се опитват да бъдат необикновени и парадират изкуствено със „странностите” си. Те са позьори, в което няма нищо интригуващо и истинско. Истинският странник не се опитва да бъде такъв. Той просто не може да бъде друг, каквото и да прави. Уникален по рода си, неговият живот се бележи от нещо, което оставя на другите. Малко луд, много талантлив, много неразбран и много различен. „Странната птица” има самотен полет, който остава скрит за обикновените.