Дюлята - с поздрав от есента

Невероятен, силен аромат, стипчив вкус и приятен жълт цвят, напомнящ ни за есента. Идваща тъкмо навреме, за да ни предложи горещ чай с несравнимо ухание в студените зимни вечери. В Англия сладкото от нея е признато за същински деликатес. В миналото са и придавали магически свойства. Вярвало се е, че присъствието й в стаята пречиства въздуха и пази от болести и зли очи.


История и особености на дюлята
Дюлята е топлолюбива, не изискваща много вода и вирееща на надморска височина до 600 м. Данни за отглеждането и има още от преди 4000 години. Като нейна родина се посочват Кавказ и Северен Иран. Някои учени приемат, че този плод е “ябълката на раздора”, станала причина за Троянската война. Като доказателства изтъкват факта, че по това време в Троя все още не са се отглеждали ябълки и историята, която твърди, че по времето на цар Соломон е имало закон, според който младоженците трябвало да ядат дюли в деня на сватбата си, за да имат щастливо семейство. Римляните я наричат “melimelum”- в превод “медена ябълка”, а според гърците тя е била символ на плодовитостта.

Плодовете се берат, когато добият жълтеникав цвят, а мъхът им, който има за цел да ги пази от загниване, стане лесно отстраним. Семената на узрялата дюля са оцветени в тъмнокафяво. В суров вид този плод не е никак полезен за стомаха, а и е твърде кисел и стипчив, поради високото съдържание на дъбилни вещества. Леко сварена или печена, дюлята е господар на прекрасния вкус, а и на здравето ни. Притежава изключително благотворно въздействие върху нашия организъм, а лечебните и свойства са трудно изброими.

Съдържание
На първо място дюлята се характеризира с високото съдържание на пектин- от 1,5 до 3%, който е много полезен за изчистване на отпадъчните продукти от червата и за борба с лошия холестерол. Същото прави и съдържащата се целулоза. Да не забравяме и калия, калция, магнезия, желязото и фосфора, които не са в никак малко количество. Както и витамините А, C, E, B1, B2, B6. Извлеците от дюля са богати на слуз, която се оказва полезна при прием на лекарства- намалява дразнещото действие на медикамента върху стомаха и забавя резорбацията му.


А сега погледнете към способностите на този плод:

подходящ за лечение на заболявания на белите дробове и дихателната система

помага при ларингити и фарингити

при кашлица и простуда чаят от дюля е задължителен

при пристъпи на астма- отвара от листата й

при анемия- екстракт от пресни плодове

тонизира храносмилането

укрепва сърцето и черния дроб

понижава кръвното налягане

действа добре при сърцебиене и повръщане

помага при махмурлук

лекува гастрит- отвара от семките й

препоръчва се при хемороиди- под формата на компреси

благоприятства излекуването на цистит

отстранява лошия дъх

премахва лунички и свива разширени пори при мазна кожа

придава блясък на косата- разтриване на корените и с чай

действа добре дори на настроението

Видове
У нас са разпространени седем вида дюля- Асеница, Хемус и Триумф, които са най-хубавите сортове- средноедри, Португалска, която е най-едрият вид, Берецки- унгарски сорт, Тримонциум и Пазарджишка, които не се отличават с кой знае какви вкусови качeства и са сравнително дребни.

Който и сорт да изберете, със сигурност ще можете да си направите едно от нещата, които обожавам- сладко от дюли.

Рецептата е елементарна:
Поставяте в тенджера литър вода и килограм захар, докато заврат. Добавяте един килограм настъргани дюли и варите, докато сместа омекне и се сгъсти. Затваряте в буркани и “добре дошли прекрасни сутрешни палачинки”!

После кажете, че природата не ни е дарила с толкова много вълшебни лекарства под формата на плодове и зеленчуци!