Колко вредни са трансмазнините и как да ги разпознаваме на етикетите

Мазнините се съдържат в почти всяка храна, която консумираме. Често пъти ние ги слагаме в графа „вредни“, защото се страхуваме от напълняване или от вредното им влияние. Това, което не знаем, е, че мазнините могат да бъдат полезни и вредни. Без полезните мазнини организмът ни няма да функционира нормално. Те са важни за всички функции в тялото, в обмяната на веществата, за разтварянето на някои витамини, като витамин А.

Полезните мазнини са ненаситени: полиненаситени (ленено семе, ленено масло, риба - прочутите омега 3- и 6-ненаситени мазнини) и мононенаситени (авокадо, зехтин, слънчогледово олио, макадамия, лешници). Наситените мазнини, които нямат чак толкова ползи, се намират в месото и млечните продукти - маслото и маста. Разликата между наситени е ненаситените е наличието на двойни връзки, на края на които при едните има водородни атоми, тя е наситена, или липсват такива - ненаситена. Наситените обикновено са в твърдо състояние и не се разпадат лесно в организма, заради здравата връзка, поради което те често могат да се отложат в тялото като подкожна мазнина. Ненаситените се разпадат бързо, съответно и се развалят бързо, но се усвояват оптимално.



Какво е трансмазнина?

Трансмазнините стават популярни в края на ХХ век, когато се търси заместител на маслото. Тогава се появяват специалисти, които твърдят, че животинските мазнини са много вредни, причиняват запушване на артериите, диабет, дори рак. Тогава се популяризира маргарина, като здравословен заместител на „вредното“ и скъпо масло. В последните години вече наистина се говори за вредата, която те причиняват на човешкото здраве. Оказва се, че маслото и маста (като патешката, гъшата се водят най-леките животински мазнини) не са толкова вредни, колкото мислехме до скоро, разбира се, ако не се прекалява.



Процесът няма нищо общо с наситените мазнини и техните естествени решетки. Трансмазнините също са твърди при стайна температура и се разтопяват при висока температура, не се разпадат, затова са подходящи за многократно пържене, но са изкуствено създадени на основата на растителна мазнина. Маргаринът има две предимства пред маслото, които много се харесват на производителите на храни: има дълга трайност и е в пъти по-евтин от маслото или други мазнини, защото е почти изцяло създаден в лаборатория. Неслучайно маргаринът се съдържа в почти всяка купена храна дори и само за пълнеж или овкусяване.

Какви са вредите от трансмазнините?

Трансмазнините са изключително вредни и е препоръчително да ги изключите от менюто си. Те са непознати за нашето тяло, защото молекулите са модифицирани, чрез добавянето на водород. Тялото на човека не знае как да се справи с тях, не знае как да ги преработи и това вреди на здравето ни. Организмът ги отлага, защото не може да ги преработи. Това води до затлъстяване.


В голяма част от полуфабрикатите има вложена трансмазнина или се приготвят с нея. Особено в пържените картофи, хапките и хамбургерите

Другият, още по-опасен ефект, е отлагането на мазнините около вътрешните органи и в кръвоносните съдове. Те са с по-лепкава текстура и успяват да образуват натрупвания. Това може да доведе до сърдечно-съдови заболявания, инсулт, диабет, запушване на кръвоносни съдове. Това е мазнина, която не може да бъде свалена бързо с коремни преси и фитнес.

Трансмазнините са един от виновниците за увеличаване риска от диабет 2 тип. При консумация на хидрогенирани мазнини се увеличава инсулиновата реакция – произвежда се повече инсулин. Така клетките спират да реагират на него и се стига до инсулиновата резистентност, която е последната крачка преди диабета. Трансмазнините повишават LDL (лошия холестерол) и намаляват HDL (добрия холестерол), увеличават нивата на триглицеридите в кръвта.

Помислете си какво хапвате, защото със сигурност консумирате трансмазнини. Дори да избягвате да консумирате маргарин вкъщи и да готвите със здравословни мазнини, купената храна ги съдържа. Най-често това са всички готови соленки, сладки, бисквити, тестени сладкиши, торти, бързата храна, пържените картофи в заведенията, понички, сладолед, пуканки за микровълнова, млечен и бял шоколад, бутер тесто, растителна сметана. Трансмазнините се съдържат и в имитиращите млечни продукти. Това са само някои от храните, в които маргаринът присъства.


Децата най-лесно се поддават на маркетинга и рекламата. Създавайте здравословни навици от първия ден и приготвяйте сладкишите лично.

Не се поддавайте на маркетинга на производителите: "обогатен с фибри", "нискомаслен" и т.н. - това може изобщо да не е вярно, а дори и да е вярно, не забравяйте, че всичко се прави в лаборатория и с каквото и да го "обогатят" маргарин - той си остава трансмазнина.

Как да открием хидрогенираните масла на етикета?

Ако искате да го избегнете, трябва старателно да четете етикетите на продуктите, които купувате. Ако е посочено, че храната съдържа маргарин, хидрогенирани (хидрирани) растителни мазнини, (частично) хидрогенирано растително масло или трансмазнини, помислете дали да я купите. Има и много производители, които прикриват съдържанието и некоректно посочват само „растителни масла“, но не си представяте това да е зехтин или кокосово масло, нали?

Защо няма контрол?

В България не се контролира използването на маргарина. Дания е страна за пример, защото там трансмазнините са напълно забранени. В някои държави има ограничение на количеството допустими хидрогенирани масла в храните. Смята се, че държавите не прилагат рестриктивни мерки спрямо вредните мазнини, защото производителите на храни са големи данъкоплатци. Затова отново решението е наше. Дали ще консумираме тези толкова вредни мазнини, зависи изцяло от избора, който правим всеки ден. Но преди всичко имаме дълг пред децата - те са най-чувствителни към рекламите, към "забранените" храни в лъскави опаковки и трябва да намираме начини да ограничаваме в менюто им трансмазнините.