Психосоматиката – болестта като изход
 Изпрати
Моя близка е тежко болен човек. Тя има исхемична болест на сърцето, хипертония, ревматизъм, колит, бъбречна недостатъчност и проблеми с щитовидната жлеза. Всеки божи ден се оплаква от болки в гърдите, шум в ушите, скованост на ставите. Както и от безразличието на околните, особено на децата си. Откакто я познавам тя е в това състояние – живее с единия крак в гроба и поглъща огромно количество хапчета.
Обаче съществуват моменти, в които същата тази моя близка забравя за хроничните си болежки и демонстрира завидна енергия. Това се случва обикновено в екстремни ситуации. Но има и други случаи, в които състояние рязко се влошава и тя става, едва ли не, безпомощна. Забелязала съм, че това винаги се случва при гостуването на нейните деца, които са напуснали дома преди десетина години. Те живеят на другия край на страната, но макар и с неохота идват често, защото не искат да влошат здравословното състояние на майка си.
Всъщност тази жена се нуждае от своите болести. Те й дават това, към което се стреми с цялото си същество – вниманието и загрижеността на нейните деца. Точната й диагноза е психосоматика, което в превод означава душевно-телесна болест.
Но кои са психосоматиците? Симуланти, истерици, умели манипулатори? Съвсем не. Техните страдания са съвсем реални, но източникът на появата им не е тялото, а емоциите. Звучи ви прекалено фантастично? Но противно на налаганият възглед тялото не е механичен сбор от органи без централно управление, а взаимосвързана система управлявана от психиката. Затова какъвто научен и технологически напредък да отбелязва медицина, лекарите продължават да бъдат безсилни срещу психосоматичните болести, просто защото са забравили старият хипократов принцип, че трябва да се лекува не болестта, а болният.
Свикнали сме да мислим за емоциите като нещо субективно, но за тялото те са обективна реалност. На физическо ниво всяка мисъл и чувство се предават чрез секрецията на съответните хормони и импулсите на нервната система. И така достигат до всяка клетка на нашия организъм. Най-фатални за здравето ни са негативните и силно травмиращи емоции, които обикновено потискаме с идеята по-бързо „да забравим”. Но така само ги изтласкваме на физическо ниво и скоро те се проявяват под формата на някое упорито и трудно лечимо заболяване.
Болестта като изход
Представете си, че трябва да отидете на събитие, което ви е крайно неприятно, но нямате благовиден предлог, с които да откажете. Тогава кръвта нахлува в главата ви, вдигате висока температура, обхваща ви треска и трябва да останете на легло. Та кой няма да ви влезе в положението в тази ситуация!
Или мразите работата си, но поради финансови причини не ви стиска да напуснете. Както винаги вървите към офиса, обхванати от тягостни мисли, как ще издържите и този ден. Точно тогава кракът ви услужливо се подгъва, падате и го чупите. Дават ви 6 месеца болнични и това е така желаното спасение. Вярно, на твърде висока цена, но психическото здраве е с приоритет пред физическото.
Болка в сърцето или в душата
В повечето случаи обаче причината за психосоматическото заболяване е неосъзната. Тогава човекът дори не подозира, че се намира в депресия. Привидно в животът му всичко е наред, той е много активен, разхожда се бодър и весел. Докато един ден не го покосява инфаркт. Но откъде се е взела тази беда, та сърцето му винаги е било здраво? В действителност това е радикален метод, чрез които неговият организъм подава сигнал, че трябва да промени нещо в живота си.
За едни болката е начин за атака, за други – отстъпление. Изборът е наш. Можем да се обърнем към психотерапевт, хомеопат, дори народен лечител. Прочетената молитва още никому не е навредила. Валидолът също, стига да е изписан от лекар, на които имаме голямо доверие. Всичко това е само външна подкрепа, която ще ни помогне да осъзнаем истинската причина за своето страдание и да се изцелим сами. |
Коментари
2016-12-14 #7  нона Аз вярвам в това. Освен това и думите разболяват! Трябва да сме по-внимателни 
2016-06-08 #6  канна А аз се чудех защо една роднина, на която ходим на гости семейно 1 път годишно с преспиване, на другия ден всичко я заболява...! Мисля, че в статията има доста истина, особено ако с дадено нещо/ човек свързваш само негативни емоции!
2012-07-06 #5  jenifer Абсолютно \"услужливо\" си натроших крака точно отивайки на работа и работейки под Огромно напрежение. 
2011-09-24 #4  nataliahera Съгласна съм с написаното с уговорката, че хората не се опитват да манипулират съзнателно другите чрез болестите си, на подсъзнателно ниво може и да се случва, но това не означава, че го правят нарочно. Иначе изобщо не ми се струва преувеличено това със счупването на крака - съвсем реален пример е. На мен ми се случи да си счупя ръката по средата на тежка сесия и в разгара на работния график.
Когато съзнанието не може да изработи механизъм за справяне в дадена ситуация, подсъзнанието върши тази "черна" работа, като му дава по-малкото зло - така работи психиката ни.
Доказано е, че над 80% от болестите са провокирани от нея и в много по-малък процент зависи от фактори като околна среда, хранене, климат... Малко още не ни изнася да го признаем, но и това ще стане.
2011-05-28 #3  Кръстина Съвършено точно, мога да служа за доказателство  ))
2011-04-12 #2  Яви За мен това си е чиста манипулация и нищо друго!!!!
2011-04-11 #1  Светлана Чамова Връзката между тялото и душевното ни състояние е безспорна - съвсем нормално е да те заболи глава, например, от неприятно преживяване или от притеснение. А щастливият човек е с повишен имунитет, по-издържлив е на физическо натоварване и по-здрав. Но чак услужливо да ни се подгъне крака и да го счупим, защото на работа се чувстваме кофти, е малко прекалено 
|
|
Събота 2 Декември 2023 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
|
Абонирай се за новости
  Невенът – цяла аптека в едно съцветие
Жизнерадостно оранжевите цветчета на невена, които щедро разпръскват балсамов аромат през цялото лято,...
  Ролите, които играе жената - II
Жената - в обществото
Тук деловият вид също е част от "реквизита", с който си служите за изпълнението...
 Полезните свойства на физалиса (инка бери)
Отдавна познат в Америка и твърде малко известен у нас, този плод е колкото интересен, толкова и полезен....
 Повече приятели или повече родители?
Често, когато говорим за родителството, използваме думи като "забранявам", "карам се", "изисквам", "нареждам"....
  Тръстиковата захар – здраве и аромат на южно слънце - I
От малки знаем, че захарта е само празни калории и в нея няма нищо полезно – нито витамини, нито минерали....
 Абитуриентски бал - няколко незаменими съвета към абитуриентите
Помните ли го, сякаш беше в друг живот, но все още пазите една дълга рокля в гардероба? Или тепърва ви...
 Здравословен егоизъм или егоцентризъм?
Напоследък почти навсякъде четем, че за да бъдем щастливи, трябва да сме малко егоисти, да обръщаме повече...
 Зима, подсладена с манов мед
В разгара на зимния сезон и сред нашествие от вируси, на нас все по-често ни се налага да мислим за здравето...
  Злоядото дете
„Храната прави борбата” – това повтарят българските баби и майки. Поколения наред. Ние майките сме свикнали...
 Да спрем да надскачаме себе си
Открай време ни е известно, че за жените е по- естествено да вършат няколко неща едновременно. Учените...
 Изгони "идеалната майка" от живота си и приеми себе си изцяло
Няма начин да бъдеш перфектна майка, но има милион начини да бъдеш просто добра майка. – Джил Чърчил
Когато...
  Как да победим страха от раждането?
Износването и раждане на дете е естествен процес, предопределен от самата природа. За съжаление подобен...
|