Психосоматиката – болестта като изход

Моя близка е тежко болен човек. Тя има исхемична болест на сърцето, хипертония, ревматизъм, колит, бъбречна недостатъчност и проблеми с щитовидната жлеза. Всеки божи ден се оплаква от болки в гърдите, шум в ушите, скованост на ставите. Както и от безразличието на околните, особено на децата си. Откакто я познавам тя е в това състояние – живее с единия крак в гроба и поглъща огромно количество хапчета.

Обаче съществуват моменти, в които същата тази моя близка забравя за хроничните си болежки и демонстрира завидна енергия. Това се случва обикновено в екстремни ситуации. Но има и други случаи, в които състояние рязко се влошава и тя става, едва ли не, безпомощна. Забелязала съм, че това винаги се случва при гостуването на нейните деца, които са напуснали дома преди десетина години. Те живеят на другия край на страната, но макар и с неохота идват често, защото не искат да влошат здравословното състояние на майка си.

Всъщност тази жена се нуждае от своите болести. Те й дават това, към което се стреми с цялото си същество – вниманието и загрижеността на нейните деца. Точната й диагноза е психосоматика, което в превод означава душевно-телесна болест.

Но кои са психосоматиците? Симуланти, истерици, умели манипулатори? Съвсем не. Техните страдания са съвсем реални, но източникът на появата им не е тялото, а емоциите. Звучи ви прекалено фантастично? Но противно на налаганият възглед тялото не е механичен сбор от органи без централно управление, а взаимосвързана система управлявана от психиката. Затова какъвто научен и технологически напредък да отбелязва медицина, лекарите продължават да бъдат безсилни срещу психосоматичните болести, просто защото са забравили старият хипократов принцип, че трябва да се лекува не болестта, а болният.

Свикнали сме да мислим за емоциите като нещо субективно, но за тялото те са обективна реалност. На физическо ниво всяка мисъл и чувство се предават чрез секрецията на съответните хормони и импулсите на нервната система. И така достигат до всяка клетка на нашия организъм. Най-фатални за здравето ни са негативните и силно травмиращи емоции, които обикновено потискаме с идеята по-бързо „да забравим”. Но така само ги изтласкваме на физическо ниво и скоро те се проявяват под формата на някое упорито и трудно лечимо заболяване.

Болестта като изход
Представете си, че трябва да отидете на събитие, което ви е крайно неприятно, но нямате благовиден предлог, с които да откажете. Тогава кръвта нахлува в главата ви, вдигате висока температура, обхваща ви треска и трябва да останете на легло. Та кой няма да ви влезе в положението в тази ситуация!

Или мразите работата си, но поради финансови причини не ви стиска да напуснете. Както винаги вървите към офиса, обхванати от тягостни мисли, как ще издържите и този ден. Точно тогава кракът ви услужливо се подгъва, падате и го чупите. Дават ви 6 месеца болнични и това е така желаното спасение. Вярно, на твърде висока цена, но психическото здраве е с приоритет пред физическото.

Болка в сърцето или в душата
В повечето случаи обаче причината за психосоматическото заболяване е неосъзната. Тогава човекът дори не подозира, че се намира в депресия. Привидно в животът му всичко е наред, той е много активен, разхожда се бодър и весел. Докато един ден не го покосява инфаркт. Но откъде се е взела тази беда, та сърцето му винаги е било здраво? В действителност това е радикален метод, чрез които неговият организъм подава сигнал, че трябва да промени нещо в живота си.

За едни болката е начин за атака, за други – отстъпление. Изборът е наш. Можем да се обърнем към психотерапевт, хомеопат, дори народен лечител. Прочетената молитва още никому не е навредила. Валидолът също, стига да е изписан от лекар, на които имаме голямо доверие. Всичко това е само външна подкрепа, която ще ни помогне да осъзнаем истинската причина за своето страдание и да се изцелим сами.