Без ум

Има моменти, в които се случва да се изгубим, из основи, доброволно или повлечени от някакво разрушително чувство. В тези моменти отричаме научени уроци, забравяме за придобито знание или опит, накратко загубваме ума си, или казано фолклорно: “Чавка ни изпива мозъка.”

Какво всъщност губим и предаваме на чавката? Сбор от невронни пътища, сложни взаимоотношения от химични съединения,  или онова вечно неизвестно в уравнението на науката, онази божа искра. За термините, на които да се спрем, за да определим какво е разума или съзнанието, може да се говори много, лабиринтът от значения е безкраен. Тук ще стане дума за нещо съвсем простичко, което е трудно да се обясни, но пък лесно интуитивно се долавя от всеки – ще стане дума за състоянието „на себе си“ и верния му приятел „извън себе си“.

„Няма ме“
Понякога правим неща, които буквално са извън нас. В някакъв момент яхваме конете на гнева или апатията и още преди да сме се усетили вече сме на друго място - сиво, враждебно, страшно, от което връщането е трудно и мъчително. Когато сме там, всичко, което правим, сякаш още повече задълбочава неприятната ситуация и ни отдалечава от нас самите.

„Тук съм“
Обратното, когато сме на себе си, изцяло съсредоточени и отдадени на това, което искаме да бъдем и искаме да постигнем, всичко е възможно. Разбира се, нещата не стават с магическа пръчица, но единствената стабилна основа за тях, е именно това състояние на духа, възможно най-близо до същността ни.
„На себе си „ обаче не е толкова лесно за постигане. Иска посвещаване и грижа. За разлика от него, излизането извън себе си може да се случи по всяко време, в размери, които зависят от способността ни да се владеем.

„Без ум“ – Не, благодаря...
Практиките ни, устойчивите действия и ритуали, които ни помагат да държим ума си буден, а духа си необезпокояван от състояния на афекти, са една от най-сигурните опорни точки. Те не само могат да ни върнат към спокойствието и разумността, но и да предотвратят залитането в крайности.

Обратно към себе си, без много сътресения
Както гласи максимата: „Грам превенция е повече от килограм лечение“. Eстествено, в забързания ни живот, когато се заемаме с какви ли не начинания и задачи, отдалечаването от нас самите е неизбежно. Ето защо, „при първите признаци“ на загубване в дела и излишни емоции, е добре да направим поне нещо, което да ни накара да се почувстваме в свои води, близо до същността си.

Въпреки че практиките на всеки са различни, принципите на това да избягваме замъглени, хаотични и разрушителни състояния могат да се сведат до три неща:

Бъди буден
Будността ни трябва първо, за да усетим, че познаем признаците на това, че започваме да излизаме извън себе си и второ, за да ни насочи навреме към справяне със състоянията, в които действаме неразумно и правим грешки.

Бъди съсредоточен
Фокусът е много важен за всичко. Към него трябва да прибавим и способността да не се разсейваме от неща, които не ни засягат и в момента не са обект на търсенията ни. Разпръсването на вниманието на хиляди посоки много често ни обърква и ни кара да се чувстваме безсилни.

Оглупявай разумно (Храни добрата чавка)
Звучи абсурдно, но е много полезно. Дългото време съсредоточаване, контролиране, планиране, изпълнение на срокове, задачи и очаквания, е най-прекият път до графа „Без ум“. Затова преди нея можем да си сложим буфер, като го използваме разумно. В него излизането от границите ни ще бъде доброволно, искано и дори ползотворно.