Филтърът за мисли и рутината

Той решава върху кои от общо 8-те млн. бита информация, които текат през мозъка ни да се концентрираме. От него зависи кои сигнали от външната среда ще приемем и кои не. Той е …. мозъчният ни филтър, т.нар мрежеста активираща система (англ. Reticular activating system - RAS).

Тази система, състояща се от рехава мрежа неврони и невронни вериги, е част от ретикуларната формация на мозъка и е разположена между гръбначния мозък и мозъчния ствол. Една от основните й функции е да поддържа нивото ни на активност и състоянието ни на будност. Мрежестата активираща система получава информация от всички сензорни функции на тялото и ги разпределя към различни части на мозъчната кора. Сред задачите, които изпълнява са контрол върху съня, ходенето, храненето, като една от функции й е отсяването. Тя действа буквално като сито, през което преминават определени сигнали от външния свят. В основата й е способността ни съзнателно да фокусираме вниманието си върху нещо.

Дъждът от стимули и ние

Тъй като сме постоянно в обсега на най-различни стимули и е невъзможно да обръщаме внимание на абсолютно всичко случващо се, имаме нужда да пренебрегнем определена информация и да насочим мислите си върху тази, която в момента ни интересува. Точно тук на помощ идва “мозъчният филтър”, който притъпявайки ефекта от външните информационни сигнали, действа като спам филтър и ни подава само информацията, която ни интересува.


Как работи тази системата?

Като пример за това как работи тази система, можем да си представим, че сме на летище. Вървим през шумните пълни зали, наоколо гъмжи от хиляди хора и всевъзможни случки, звуци и съобщения. Много малка част от този фон обаче достига до съзнанието ни. Ние не чуваме всеки звук по отделно, а чуваме само това, което ни интересува, като например кога излита нашия самолет. Точно в това се състои работата на филтъра - той е като автоматичен механизъм вътре в мозъка ни, който ни набавя информацията, която съзнателно търсим и по този начин пази сетивата ни от претоварване.



Като цяло, докато случващото се около нас ни е познато и сме свикнали с него, можем да си позволим да се насочим към други мисли, не към справяне с нова ситуация. В този случай мрежестата активираща система вижда обкръжаващото ни като познато, игнорира го и не подава сигнал “Внимание!”. Тогава мозъкът ни е в покой и се съсредоточаваме върху каквото пожелаем, като междувременно вършим познатото действие рутинно. Когато обаче постъпващата сензорна информация (образ, звук, допир, мирис, вкус) е неочаквана или необработвана досега, филтърът ни я пропуска и насочва фокусът ни към нея. Копчето на будността ни се включва и мозъкът ни се активира, за да може да отговори на новата реалност и да реагира.

Как да използваме системата?

И без да знаем на теория всичко казано за мрежестата активираща система дотук, много пъти сме се сблъсквали с това как ни действа рутината. Когато правим нещо за първи път, всичко ни изглежда ново, опитваме се да се съобразим с всеки детайл, проучваме обстановката и търсим схема за разбирането й. В последствие постепенно се нагаждаме към новите условия и започваме да действаме почти шаблонно.

И все пак, когато опознаем как действа мозъкът ни в позната и непозната среда, изглежда по-лесно да си служим с копчето на вниманието си и да го използваме за по-ефективно и по-будно преминаване през ситуациите, когато поискаме.

Защото рутината (“вече познато”=>изключено внимание) може и да дава спокойствие и чувство за сигурност, но в много случаи не ни позволява да видим многообразието на случващото се.