Страхът от бели престилки

С термина “страх от бели престилки” е обозначен проблем изключително мъчителен за родителите - когато детето се страхува от лекари и не иска да бъде лекувано. То дори не разрешава да бъде прегледано, започва да пищи и плаче още с приближаването на лекарския кабинет. Понякога този страх се прехвърля и към лелки в детската ясла, зъболекари, лаборанти въобще хора, носещи бяла престилка. Специалистите твърдят, че отключващият фактор обикновено е болезнена манипулация – вземане на кръв, ваксина или престой в болницата. Децата запомнят неприятното усещане и всяко следващо посещение при лекаря е свързано с плач и истерия. Как може да го преодолеете?

С малко положителна подготовка:

Не плашете детето с "Чичо доктор" – страхът може и да бъде провокиран, ако казвате например – “Не яж сладолед, защото ще се разболееш и после ще те водя да ти слагат инжекция”, “Ако не слушаш, ще извикам лекаря да те вземе в болницата”... Как ще поискате след това то спокойно да отива до кабинета.
Самите вие не споделяйте, ако ви предстои неприятна манипулация, която не харесвате. Ако чуе от вас как не обичате да ходите на лекар, няма как то с удоволствие да го прави.

Създайте положителен образ на лекаря – четете книжки, където докторът излекувал болното зайче, историята за доктор Охболи или доктор Дулитъл, книжката за костенурчето Франклин, което влиза в болницата и други подобни, където лекарите помагат и никак, ама никак не са страшни, дори са забавни.

Добрият пример - ако има батко или кака, които не се страхуват от посещението при лекаря, нека те минат първи през прегледа. Децата се успокояват, когато видят, че по-големите деца не плачат, щом лекарят ги преслушва или преглежда гърлото им и се успокояват. Съгласяват се по-лесно и те да бъдат прегледани след това.

Превърнете страха в игра – това е най-добрата терапия за децата, разбира се, ако имат желание. Купете му комплект “Чичо доктор”, облечете го в бяла престилка (ризата на тати върши страхотна работа в случая, макар че в търговската мрежа се предлагат и детски лекарски престилки) и вече имате дипломиран доктор Иванов, Петрова и т.н. Нека лекува играчките си или вас. Така ще успее най-добре да приеме необходимостта от ходенето на лекар, а и ще можете спокойно да му обясните, защо се извършват самите манипулации и какво точно представляват. Когато няма да ги правят на тях, децата са много по-склонни да слушат и приемат. Обяснявайте различните процедури и защо се налагат – вземане на кръв, слагане на инжекция, мерене на температура... Може да му купите детско печатче с весела картинка, което то да поставя върху издадените от него рецепти. Това ще провокира любопитството му да наблюдава как истинските лекари вършат работата си и може би ще приеме по-спокойно следващото посещение в кабинета.

Изкуството като терапия – децата обичат да рисуват. Помолете го да ви нарисува нещо по темата – портрет на лекаря, посещението на Мечо в поликлиниката. Много често върху белия лист по-лесно изразяват страховете си, отколкото да говорят за тях.

Разрешете му и то да ви лекува – но наистина. Нека ако се ударите, да ви слага лепенка, да ви впръсква спрей в носа или да ви мери температурата. Така де, нека има своята възможност за реванш. А и ще види, че геройски приемате нещата и следващия път ще се опита и то да бъде по-спокойно.

"Страшният" преглед:

Обяснете му какво ще му правят – децата се страхуват от неизвестното. Разкажете му подробно и честно в какво ще се състои прегледът. Когато са наясно, те са по-склонни да приемат нещата. Не го лъжете, че няма да боли. Бъдете честни, кажете, че ще го заболи малко и за кратко, например, ако ще му вземат кръв. Детското въображение чертае страшни картини, които дори не можете да си представите, когато неизвестността го провокира. Бъдете спокойни и търпеливи, отговаряйте на всички зададени въпроси, ако нещо не знаете, бъдете честни и си признайте. Най-важното е да не го лъжете. Подгответе се, че може да се наложи да обясните за десети пореден път какво точно ще се случи, децата имат нужда от това.

Помолете лекаря, ако е възможно, да сваля престилката си, докато преглежда детето. Този трик за съжаление действа при много малко от случаите, защото всъщност малките пациенти запомнят лицето и дори гласа на лекаря. Но не пречи да опитате.

Сменете мястото - ако медикът, който посещавате, преглежда в два кабинета, може да пробвате да отидете в този, в който не сте били. Новото място не е свързано с болка и неприятни спомени и децата са по-спокойни.

Занесете лакомство, което лекарят да даде на детето след прегледа, или пък дребна играчка, която да е награда за храброто държание. Децата са склонни да изтърпят неприятния преглед, ако знаят, че след това идва нещо хубаво. А и ще види “човека със слушалката” и в по-добра светлина. Друг вариант е, винаги след лекарския кабинет да го водите на любимо за него място или да му купувате любими неща. Това е по-трудно и трябва да прецените правилно каква да е тази награда, защото понякога състоянието на детето не позволява да го разкарвате или пък не винаги ще имате възможност да го правите. Изберете нещо, което то обича и същевременно ще можете винаги да изпълнявате като ритуал.

Бъдете с него, подкрепяйте го и му показвайте любовта си – понякога децата се страхуват от непозната обстановка и новата ситуация, в която попадат. Не го оставяйте само, дръжте ръката му, гушнете го, говорете му успокояващо, обяснявайте му какво става на разбираем за него език. Не му се карайте, че плаче и не го заплашвайте, нека излее емоциите си, вместо да ги задържа в себе си и да ги натрупва като негативи. Понякога, ако не бъде преодолян в детството, този страх остава и при възрастните вече пациенти.