Какво не искат да чуват от нас хората, които скърбят най-тежко
 Всеки минава през тежки моменти в живота си. Някои от тях обаче, са далеч по-тежки от други и не се преживяват с две окуражителни думи от приятел. Понякога дори говоренето с хората сякаш прави тези моменти още по-трудни. Знаем, че единственото непоправимо нещо в този свят е смъртта. Когато наш близък е буквално на косъм от нея или вече си е отишъл от този свят и ние нямаме какво да сторим, освен да чакаме и да се надяваме тъгата поне малко да отшуми, най-малкото от което се нуждаем са клишетата от приятели. Да, безспорно тези, които ни обичат ще се опитат да ни покажат обичта си и загрижеността си, но понякога ситуацията наистина е твърде деликатна и ако те самите не са минавали през това, едва ли точно ще знаят какво да кажат и как да ни успокоят. А някои от думите, които ще изрекат, ще бъдат по-неподходящи и от мълчанието им. Затова е добре самите ние да знаем кога не е удачно да говорим много и какво точно не бива да казваме на човек, който скърби по близък.
„Времето лекува“
Ако някой ви каже, че времето е лечител тогава, когато точно времето, мигът ви е отнело близък човек, е по-вероятно да му се изсмеете цинично, отколкото да благодарите за утехата. Всички знаем, че времето ни помага постепенно да превъзмогнем страшните случки в живота ни. И все пак, за това е необходим доста дълъг период, а и да го кажеш на човек току-що сбогувал се с най-близкия си, не е най-доброто, което можеш да дадеш от себе си. Когато сме в плен на болката, ние не мислим по начина, по който го правим ежедневно. В такива ситуации човек изобщо дори не мисли, само чувства.
„Представям си какво ти е“
Никой не може точно да си представи през какво минаваш, ако самият той не е минал през същото. И дори да е минал, не е сигурно, че неговата душа е реагирала на случващото се, както твоята. Защото има по-силни и по-лесно приемащи тежките събития в живота си хора, но има и такива, които биха били емоционално смазани дори от лечима болест. Добре е да научим едно- най-вече да не съдим онези, които правят „от мухата слон“, защото не знаем какво в действителност се случва вътре в тях и колко силни са усещанията им. Преди време бях упрекнала близка, която започна да пие антидепресанти, след като майка и се разболя тежко. Преди седмици установих, че в опит да помогнеш на някого (както беше в случая- исках да я стресна, че след хапчетата положението ще се влоши), можеш да го нараниш още повече. Казвайки и, че не е достатъчно силна да се справи сама с мъката си, аз не съм и била опора по никакъв начин. В такива моменти човек няма нужда от упреци, защото ние не можем да влезем в душата му и да видим в действителност колко страшно е там.
„Той/тя е на по-добро място“
Често в моменти, в които някой ни напусне, губим вярата си. Или тя остава някъде там- дълбоко заровена под купчини гняв, тъга и болка. Затова не е хубаво да казваме на страдащия, че близкият му е на по-добро място. Когато болката е твърде силна, можем да получим в отговор „ти ходил ли си там, че да знаеш?“ или подобна иронична забележка. И нямаме право ни най-малко да се сърдим и да го чувстваме като подигравка спрямо опитите ни да помогнем, защото помощ в този момент не съществува. Или ако съществува тя е чисто материална, битова, но не и душевна. Да, разговорите помагат. Но не винаги. И ако те не са искани, не ги натрапвайте на скърбящия. Не го разпитвайте и не го съжалявайте, защото това може да направи гнева и мъката му двойни.
„Всяко зло за добро“
Не, не се смейте! Има хора, които биха употребили и този израз в опит да ви кажат, че нещата са такива каквито са, те се случват с причина и причината може да е за добро. Да, определено няма по-нелепо изказване от това , тъй като смъртта никога не може да бъде за добро. Краят, който няма връщане назад, е най-трудно преодолимото и най-страшното събитие в живота на всеки от нас. Ненужно е изобщо да го говорим.
„Поне знаеше, че идва краят, а не си отиде мигновено“
Един от най-неприятните изрази, които можем да използваме. Никога не сравнявайте тежко болен човек с такъв отишъл си внезапно. Място за сравнение няма. Дори в единия случай да имаме възможност да се сбогуваме и да бъдем заедно до края, предоставяйки цялата си грижа и внимание, това не прави загубата по-безболезнена. В повечето случаи дори е далеч по-тежко да гледаш как страда и постепенно си отива най-близкият ти човек. Наистина е хубаво това да е основното ни правило - да помним, че смъртта не търпи сравнения - на никого не му става по-леко, когато чуе, че този, който го е напуснал е бил достатъчно стар или пък много болен и така се е отървал от мъките. Тези опити да утешим са абсолютно ненужни, тъй като родител, брат или дете никога не се прежалват в действителност. Винаги боли, пък било то и малко по-малко с течение на времето.
“Питате се как трябва да постъпите тогава? Дали да търсите път до страдащия или да го оставите на мира за известно време? ”
Всичко зависи от самия човек. Някои хора искат да останат сами с мислите си, нямат сили и желание да разговарят с когото и да било. Други пък, в опит да избягат от черните мисли, окупирали съзнанието им, започват постоянно да търсят нечия компания, за да не се чувстват сами и да не се предадат на болката. Нима не сте чували хора, които казват „почина най-близкия му човек, а той по кафенета ходи“? Да, понякога защитната ни реакция срещу жестоката болка е...животът. Да опитваме да бъдем навсякъде и да се виждаме с всички, но не и да сме сами в оковите на скръбта.
Запомнете едно - каквото и да казвате на един човек, който страда, старайте се то да не звучи като упрек или съжаление, омаловажаващо или всезнаещо. И знайте, че нямате право да съдите ничии начин на страдание. Едни страдат сами. Други в компания. Едни бягат от себе си. Други се срещат очи в очи с безпомощността си. Но вие не знаете и никога няма да разберете какво всъщност изпитва един човек, докато не минете пътя, по който е минал и не влезете в душата му поне за ден. И пак това не може да се случи. Ако обичате този човек и ви е грижа за болката му - вижте я, чуйте го. Чуйте мълчанието му дори. Бъдете там. С малко, но покажете му го по начин, който той би разбрал. Това ще му покаже, че не е сам.
Лошото идва при всеки от нас. И винаги има някой, който да ни подаде ръка, но наш е изборът дали ще я приемем, или ще изберем да останем сами. За известен период от време. А истинските приятели винаги ще ни разберат, дори когато сме ги нарекли ненужни и обидили в болката си. Понякога това е най-жестоката проверка. |
Коментари
2021-07-09 #2  Валентина Миндова Извинете, Мая, сбърках името ви, но дори не предполагате, колко много ми помогнахте...
2021-07-09 #1  Валентина Миндова Мария, ако четете коментара ми , искам да знаете, че най- искрено да ви благодаря. Прочетох няколко ваши публикации . Толкова мъдро и същевременно достъпно написани.Вдъхвате спокойствие, увереност и надежда на онези, които имат нужда и способност да ви разберат. Благодаря ви! Бъдете здрава!
|
|
Събота 2 Юли 2022 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
|
Абонирай се за новости
 Соята – идеалната храна или опасност
В последните години соята присъства в повечето продукти, които се предлагат в търговската мрежа. В някои...
 Изследване: Хапваме повече по време на пандемията
Пандемията ускори консумацията на продуктите за хапване, показват данни от годишен доклад на международна...
  Интервю: Антония Карова от кулинарния блог Tony's Happy Kitchen
"Здравейте, казвам се Антония Карова. По професия съм дизайнер, в живота майка на тризначки и момче,...
  Пътища към интровертите
Днес сме убеждавани, че светът принадлежи на активните, пръскащи жизнерадост екстроверти. В тези интензивни...
 Защо арогантността е опасно заразна?
В края на 80-те години на миналия век, психологът с Джеймс Рийзън искал да разбере какво се крие в погрешното...
  Велоергометър. Защо пък не!
Дали, ако си купя велоергометър, няма бързо да ми омръзне и после само да ми пречи из къщи? Дали ще отслабна...
 Бахар - подправката за здрав стомах и храносмилане
Някои хора, срещали бахара само в мляно състояние, смятат, че той е смес от подправки. Други не се докосват...
 Защо още да обичаме ореха?
Орехите са любима ядка на много хора, като са характерни за нашия климатичен пояс и съдържат полезни...
 Уикенд извън града - време за активен туризъм
Около мен е пълно с хора, които практикуват уикенд туризъм. Какво значи това ли? Значи, че почти всяка...
 В сезона на подаръците подарете нещо и на себе си
"Най-големият дар, който можеш да дадеш на себе си, е малко от собственото си внимание." - Антъни Дж....
  Оризовата вода
Ако имате малки деца сигурно вече сте я изпробвали като ефикасно средство срещу диария. В Индия я ползват...
 Дренките - спомен от Златния век
Обикновеният дрян (лат. Cornus mas) е дървото, чиито цветове първи изпъстрят пейзажа през настъпващата...
  Масаж за извайване на тялото
Независимо, че в методиките за моделиране на тялото постоянно се множат, масажът остава един от най-предпочитаните...
  Стига вече компромиси
Постоянно ни учат, че да оцелеем в света на социалната джунгла, трябва да правим компромиси. Няма как...
  Енергийните вампири
Те не се страхуват от слънцето, не хапят и обичат чесън, но при все това са си вампири. След разговора...
 Защо захарта потиска имунитета?
Зимата е сезонът, когато болестите ни атакуват най-безмилостно. И една лека настинка води до отслабване...
  Децата в големия град - II
Как да ги защитите
Планирайте маршрутите си в страни от големите булеварди. Само на 50-на метра от...
 Хлорела – супер храна от дълбините на океана
Хлорела е синьо-зелено водорасло, определяна за “суперхрана” и богата на фитонутриенти (специфични съединения,...
 Коледните пости на едно момче: Какво да хапнем,ден 25
Ден 25 от Коледните пости. Вчера направих Супа от червена леща с мароканската подправка Рас ел ханут,...
 Всяка година над 7 милиона души умират в резултат на тютюнопушене
Тютюнопушенето ежегодно причинява смъртта на над 7 милиона души по света, се казва в доклад на Световната...
 Просто, вкусно и полезно...като леща
Пренебрегваме кафявата леща по куп неясни причини - не особено примамлив вънешен вид, ограничените рецепти...
 Месечният цикъл все още е тема табу
Този период от месеца когато жената е в месечния си цикъл е обвит с митериозност и сякаш никой не говори...
 Непосилната лекота на килограмите
Живеем в несъвършен свят, в който най- много се цени съвършенството. Идеалите, които преследваме за външния...
 Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
Днешният човек трябва да бъде забавляван. Телевизията особено силно ни напомня това – шоута, сериали,...
 Дали не съм лесбийка?
Кратка справка в тълковния речник показва, че думата лесбийка означава жителка на остров Лесбос. А думичката...
  Порасни косице!
Косата често става жертва на внезапно обладалото ни желание за кардинална промяна. Защото какво по-бързо...
 Привързаното родителство - следвай родителския си инстинкт
Както много актуални тенденции в днешно време, привързаното родителство е уж нещо ново, но всъщност е...
 Зеленият боб - защо не трябва да го пренебрегваме
Зеленият боб е една от най-полезните храни, които човечеството познава. Днес на фона на разнообразието,...
 Полезните свойства на физалиса (инка бери)
Отдавна познат в Америка и твърде малко известен у нас, този плод е колкото интересен, толкова и полезен....
  С една по-осъзнатата Коледа всеки може да даде и да получи шанс
Коледа е празникът, по който харчим най-много пари. Всички го знаем, всички го очакваме. Нашите грижливо...
 Първите признаци на преумората
Компютърът няма как да го накараш по-бързо да обработи информацията. Нито телевизорът по-бързо да превключва...
  Кога да посетим своя гинеколог
Откровено казано посещението на гинеколог не е най-приятното занимание. Но дори да нямаме никакви оплаквания,...
|