Сексизъм и сексуалната освободеност на жените - митове и двойни стандарти

Сексуалността е неделима част от всеки здрав психически и физически човек. Темата за сексуалната освободеност и изразяването на сексуалността изобщо не табу - накъдето и да погледнем виждаме секс, голота, разкрепостеност на ръба и отвъд морала. Дали обаче тази освободеност е валидна и за двата пола или двойният стандарт по отношение на секса продължава да съществува въпреки разкрепостеното и еманципирано общество.

Подобна тема е твърде дълго проучвана от много феминистки и изследователи на женствеността и въпреки това, въпреки мястото, която жената си я извоювала в обществото и свободата, с която се ползва в личния си живот, оказва се, че двойният стандарт в мисленето и сексизмът трудно може да бъде изкоренен.



Срещу това дълбоко вкоренено разбиране жените се борят от десетилетия и законово е регламентирано, че във всяко едно отношение двата пола са равни. Дискриминацията може да бъде преодоляна по законов ред, уредено е условията на труд, заплащането за жените и мъжете да са както еднакви, така вече се съобразяват и други специфични роли на жената, като майчинството (все повече жени имат на разположение стая за кърмене, стая на жената и т.н.) С две думи - жената си е извоювала равнопоставеност, обществото я възприема като пълноценна личност, а не само сексуален обект и продължител на рода. Поне привидно е така.

Що се отнася до секса обаче нещата поемат рязък завой в обратна посока. Сексизмът тук излиза наяве с правото на всеки мъж да бъде сексуално освободен, но това право при жената е с негативен знак и по този пункт двата пола не са никак равноправни. Все още на една жена, която открито и свободно си търси мъж именно като сексуален партньор, не се гледа с добро око. Ако тя има нужди, каквито са много характерни за мъжете – секс без обвързване, „ходене на лов”, само заради лова и насладата от плячката, ако на сутринта същия този мъж, бъде „изритан” без много обяснения и вечерта тя отново е на лов – цялото общество настръхва срещу нея. Тя е пропаднала, без морал или става обект на съжаление, защото поведението й се тълкува като израз на душевен проблем – травма в миналото или сложни семейни отношения, все патологични състояния за това, което сме свикнали да мислим за "редно".

В същия този контекст мъжът се ползва със съвсем друг имидж. Ако един мъж е сексуално освободен и открито сменя партньорки – това се възприема, може би не точно и гласно положително, но определено внушава респект към мъжествеността му. И дори жените да се дразнят да бъдат сменяни, това сякаш е по-редно от това мъжете да бъдат сменяни като бройки.



Показателно е и самото отношение на двата пола към жените и към мъжете, които имат безразборни връзки. Жените в по-голяма степен осъждаме това поведение у жени, които често сменят партньори, отколкото мъжете към мъже, които правят същото.

Друг показателен пример за сексисзъм е езикът, който е съвършен инструмент на мисленето и отразява далеч повече несъзнателни асоциации, отколкото разумни доводи. Той е идеално огледало, в което лъсва двойният стандарт за сексуалната освободеност. Нека изброим някои от отрицателните и не толкова цинични определения, с които се сдобива жената, ако има множество кратки връзки – "уличница", "пачавра", "въртиопашка", "парясница", "брантия", "гювендия", "лека жена" , а дори не включваме и циничните. Положителните – когато една жена е сексуално активна, тя дори не се сдобива с определение в полжителен смисъл, който да отразява единствено сексуалността й, не външния й вид, който я изразява като сексуален обект, а не субект ("мацка", "яко парче" и т.н.).

Когато един мъж е сексуално активен, което повече се възприема с положителен знак, той също има много определения – "жребец", "женкар", "коцкар", "плейбой", "ромео", "донжуан", "казанова". Негативните не са толкова много, да не кажа дори, че дори "женкар" да е отрицателно определение – мъж, който често сменя партньорки, то не бива възприемано толкова отрицателно, а дори с възхищение. Последните три определения дори още повече задълбочават този стандарт, защото излиза, че литературата е много услужлива – тя дава цели три героя, с които сексуално активните мъже могат да се асоциират – и то това са произведения от литературната класика.

Ако трябва да задълбаем, може да подозираме и древните модели на поведение – мъжкият индивид е длъжен да разпръсне гените си във възможно най-обширен ареал, без особено подбиране, типично полигамно поведение, докато женската подбира по-внимателно и е единствено приемник на чуждите гени – т.е. тя остава моногамната. Отделно в съвсем нови времена жената все повече се възприема като сексуален обект, като вещ за удоволствия, трофей и е съвсем приемливо мъжът, който прибира най-много трофеи да бъде с висок обществен статус, дори и моралът привидно да го осъжда със зле прикрито възхищение.

Разбира се, цял мироглед трудно се изкоренява. Но двойният стандарт си съществува и децата ни ще живеят с него. Преди да осъдим, да залепим етикет, нека се замислим имаме ли моралното право да го направим, еднакво ли е отношението ни към мъжете и жените, които открито завяват своята сексуалност и дали нямаме и ние нужда от малко освободеност в това отношение.