Самодостатъчните жени

Сигурно всяка една от нас поне веднъж в живота си е срещала или се чувства като онзи тип жена, която си има всичко, с изключение на мъж до себе си, и този факт я прави много повече щастлива, отколкото разочарована. Да, има жени, които са си самодостатъчни. Дали след голямо разочарование са станали такива или просто имат твърде високо мнение за себе си и смятат, че никой не ги заслужава, причините не са толкова важни. Важно е това как тези жени се справят с обстоятелствата и как могат да ни бъдат пример, когато ние на свой ред сме твърде разочаровани от мъжете, минали като багери през живота ни и изкопали всичко хубаво, което сме притежавали. Понякога, дори без да се усетим, започваме да се превръщаме в този тип жени. Как се случва това? Кои са признаците, които ни подсказват, че можем да се справим и без мъж до себе си? И можем ли наистина?



Ако вече са минали няколко години от последната ви връзка, а вие дори не помисляте за нови запознанства и отбягвате всеки опит за флирт, вероятно се чувствате добре в кожата си. Или пък сте твърде страхливи да предприемете нещо, защото сте убедени в неприятния завършек. Каквато и да е причината, ако се чувствате наистина комфортно в това положение, никой не би ви съдил, стига да правите следните неща и да осъзнавате няколко други.

Какво правят жените, които са си самодостатъчни?

Обичат се. Всъщност това е всичко, което правят за себе си. Приемат статуса „необвързана“ за напълно нормален, следвайки само и единствено собствените си желания. Защото, когато си сам, имаш предостатъчно време за себе си. И това не е никак лошо. Жените, които са си самодостатъчни, правят следните неща:

Всеки ден се грижат за външния си вид подобаващо. Ходят на козметик, фризьор и маникюр достатъчно често. Правят диети и упражнения и не си позволяват да пълнеят. Стараят се да изглеждат добре заради самите себе си. Защото това повдига собствената им увереност. Жените, които са доволни от себе си, никога не се гласят заради мъже. Или по-точно те винаги са така нагласени, че почти никога не остават незабелязвани.

Заделят достатъчно средства и/или вкус, за да обновяват гардероба си. Обличат се стилно и изглеждат добре, както в анцуг, така и в официален делови костюм.

Имат достатъчно приятелки, с които да излизат на по питие, кино, разходка или театър. И се чувстват прекрасно в тази компания.

Интелигентни са. Работят това, което искат и се самоусъвършенстват. Имат време и желание за страничен курс или за да прочетат за новостите покрай техния професионален свят. Справят се добре в работата си, точни и изпълнителни са и това им носи огромно удовлетворение.

Независими са и разчитат само на себе си и собствените си възможности.

Когато останат сами вкъщи, нямат време за самосъжаление (те не изпитват такова), защото или привеждат дома си в приятен вид или просто четат книга, гледат хубав филм или чатят с приятелка в компанията на чаша вино, например. И това им носи също толкова голяма наслада, колкото и излизането с компания.

Мислят позитивно и не отхвърлят възможността един ден да бъдат с някого, да посветят живота си на някого. Просто в момента не търсят никого и се радват на времето, което имат изцяло за себе си. Обикновено мислят, че каквото трябва да ги намери, то ще дойде само в най-подходящия момент.

Няма нищо по-хубаво от това да имаш достатъчно лично пространство и да се чувстваш пълноценен със самия себе си. Това е и едно от задължителните условия, за да бъдеш щастлив, защото щастието започва от нас самите. Една самодостатъчна си жена винаги ще се чувства добре, когато партньорът и е на мач с приятели и ще си намери интересни занимания, пък били те и единствено в нейната си компания. Без капка излишен драматизъм, тя ще отиде на кино с приятели, ако партньорът и не може. Самодостатъчните жени не се чувстват пренебрегнати или изоставени. Затова е хубаво да се научим на това „умение“ още преди да срещнем онзи, с който решим да „делим“ живота си.

И въпреки това, дори тази липса на нужда от мъжко присъствие трябва да има граници. Защото самодостатъчността е до време. А когато остареем и партитата не са това, което бяха? Когато имаме нужда от някой, който да ни сипе чаша вода, защото не се чувстваме добре… какво правим тогава? Всяка от нас има право да избере да остане сама. Има много жени, които вече станали майки, избират да гледат децата си сами. И така се чувстват наистина добре. Но те не си дават сметка за времето, когато детето ще порасне и отлети в неговата си посока. Дали тогава няма да са самотни? Този вид самота нерядко рефлектира върху децата, които вече искат да имат собствен живот, а този вид майки ги задушават с прекаленото си внимание и изисквайки прекалено внимание от тях.

Затова самодостатъчен можеш да бъдеш до определена възраст. А и замисляйки се, от друга гледна точка, този вид саможивост е някак отчуждаваща. Тези хора губят способността си за истинско общуване. Понякога дори се озлобяват, защото повечето им приятели са семейни, имат собствени планове и „единаците“ след известно време остават встрани - неразбрани и даващи си сметка, че може би вече това не е „начинът“. Такъв вид жени, след прекалено дълго време, посветено само и единствено на тях, не могат да приемат никого с всичките му недостатъци. Дразнят ги и най-малките липси у другия. Самочувствието на такава жена може да бъде много лесно смачкано след определена възраст, защото тя вече не е млада, за да бъде забелязвана. Когато си си самодостатъчен, свикваш да си център не само на твоята вселена, а и на тази около теб. Не делиш, нямаш кой знае какви отговорности, не си свикнал да се грижиш за някого. В един момент разбираш, че не това е смисълът и че ти си малко или много Никой без останалите. В крайна сметка ние живеем най-вече общувайки, дарявайки внимание, грижа, обич. И съответно получавайки в замяна. В противен случай сме някак изолирани, непълноценни, странни и неразбрани. И по-лошото е, че в даден момент ставаме такива и за самите себе си.

Всичко има граници. Дори самодостатъчността. И ако към ден-днешен се гордеем с това, че можем да поправим крана на мивката в кухнята, това не означава, че това „аз мога сама“ няма да се превърне в „не мога повече да съм самотна“. А и не е лошо някои задължения да ги оставяме на мъжете. За да не ги превръщаме в разглезени момченца, които ни смятат за твърде силни и нямащи нужда от тях. Една жена е длъжна понякога да бъде и слаба. Защото еманципацията също има своите не особено добри страни.