Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда

Днешният човек трябва да бъде забавляван. Телевизията особено силно ни напомня това – шоута, сериали, риалити, реклами. Но и мобилните устройства стават все по-„забавни” – приложения, програми за снимки и бързо споделяне на всичко по-интересно, което реално или не толкова, ни се случва. Всичко в услуга и бърз достъп към свят на забава и забрава. Някои ще кажат, че така се отвлича вниманието от важните събития и новини, други ще кажат, че животът ни и без това е ужасно труден и сложен, малко забавление на кого е навредило все пак?



Защо толкова ни е страх да поскучаем малко? Какво толкова страшно има в минутата бездействие, когато сетивата ни си почиват? Хората днес толкова ги е страх от скуката, че се обграждат с ненужни забавления, хора и симулират интересен живот, само и само да не попаднат за миг дори в лепкавата й мрежа?

Скуката и самотата. Самотата сякаш е най-страшната страна на скуката. Да си самотен, това предизвиква криза у по-несигурните хора, които имат нужда от другите, за да се чувстват ценни и интересни, да си напомнят кои са. Самотата обаче е въпрос на перспектива и се превръща в чувство на самотност само ако изберем да е така. Защото реално винаги сме сами и като такива първои трябва да оцелеем, да се утвърдим в собствените си очи и присъствие, защото така никога няма да зависим от друг да бъдем щастливи.

Скуката и мисленето. Друга опасност дебне от скуката – че ще започнем да мислим, при това самостоятелно. Представете си ден без телевизия и смартфон. С какво ще занимаваме главите си? С мислене, със самоанализиране, с планове и мечти, с изкуство и природа. Толкова по-интересни и пълноценни начини да влезем във връзка с вътрешното си Аз и да подобрим живота си.

Скуката и мързела. Дали мързеливите хора скучаят, а работливите - не познават това състояние? Възможно е, защото има хора, които действително не могат да останат без работа в ръцете. Но дори и за най-дейните и продуктивни хора, скуката е полезно състояние на духа. Тя не е еквивалент на мързела, а по-скоро на състояние на покой, в който не знаеш коя да е следващата ти стъпка. Важното е да не се затъва в състоянието, а да откриваме начини за оползотворим енергията си.

Скуката и децата. Скуката е особено полезна за децата. За тях, особено за тинейджърите, скуката е като болест, но родителите трябва да се погрижат децата сами да намират начини на излизат от това състояние. Да им дават идеи за игри, да им дават интересна книга или да ги насочат към творчеството. Дете, което постоянно трябва да бъде забавлявано, се превръща във воденичен камък за всеки родител, докато дете, което само си прави да му е интересно е креативен възрастен, който знае какво да прави с живота си.



Не излизайте на разходка с много играчки – нека детето си намери подръчни материали за игра: шишарки, клечки, листа. Това стимулира и общителността с другите деца.
Не купувайте много интерактивни играчки, които пеят, свирят, шават и светят. Ограничавайте игрите "наготово", при които детето е пасивно, а поощрявайте игрите, които се раждат от нищото.
Правете списък на скуката – нека детето само си записва какво му е интересно: четене, игра на „Не се сърди...”, оцветяване, шиене и т.н. Ако случайно идеите му се изчерпят, да погледне в списъка и да се вдъхнови само.

Ние, порасналите скучаещи, винаги може да направим като това:

Спортувайте, бъдете на открито, общувайте. Все активности, които нямат може би общо, но имат посока, която да ни измъкне от „нищоправенето”. Зависи от вашия темепрамент. Интровертът ще предпочете самотното тичане, екстровертът – доброволчеството, но няма значение, стига денят да е динамичен. Ако ви е скучно, обадете се на някой, когото не сте чували отдавна.

Доверете се на изкуството, ако искате да канализирате мислите си. Някой беше сравнил гледането на телевизия след работа с гледането на огъня в пещерата след лов. Да, може би и двете дейности служат за канализиране на мислите и успокояване на съзнанието. Но телевизията, за разлика от пламъците, внушава, продава, оформя ценности и пълни нечии джобове от рейтинг. Затова пък изкуството, независимо дали като творец или като съзерцател, обогатява душевно и ангажира мисловно и душевно всеки човек. Толкова голямо разнообразие има в него, че няма оправдание да го игнорираме.

Осмислете живота си. Не е редно човек да скучае, значи животът му е непълноценен и затова го запълва с празни дейности. Намерете кауза, дейност, хоби, което да запълва празните мигове и почивката след работа или уикенда. Но не изгонвайте скуката изцяло, не на цената на истерична заетост с едва ли не всичко.

Скуката не е страшна, страшно е това, което правим със себе си когато скучаем. Състоянието „да бъда забавляван” не е обратното на „скучая”, обратното е „запълвам качествено свободното си време” и тогава скуката няма нужда да бъде анатемосана, а дори поощрявана, защото след нея винаги следва действие, а не голямото нищо.