Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Най-важната работа на децата - играта



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Неконтролираната, свободна игра е най-важната дейност за едно дете. Тя е неговият начин да учи за физическия свят в най-добрата възможна форма - чрез откривателство. Следващият етап е познат и на възрастните в техните житейски уроци - опит-грешка/успех-опит. При децата това са самоинициирани решения да направят нещо неправено дотогава, да опитат нещо неопитвано, да се хвърлят в неизвестното. И те го правят по най-добрия начин - без задръжки и скупули. Нeконтролираната игра дава време на детето само да осмисли резултата от опита като факт, но и като рефлексия в себе си - как това го кара да се чувства. Съответно то добива опит, както за физическата реалност, така и за своя вътрешен свят.

Детската игра е непрестанно разширяване, растеж на силите и възможностите, но така, че детето само, в свое темпо и чувство, стига по-далеч, тича по-бързо, катери се по-високо. Това дава еуфорично чувство на победа, на развиване (вчера не можех да се покатеря до този клон, но днес вече мога). Чувство, което то трябва да търси през целия си живот - това, което прави, работи като възрастен, трябва да го прави и щастлив. Отборната игра, като добрия стар мач, народната топка или волейбол, тренира колективната реакция, толерантността, компромисите. Излизат лидерите, последователите, ауtсайдерите. Това е непосредствена експресия на темперамента, която не бива да се потиска с наша намеса. Но при тревожни сигнали - агресия, ниско самочувствие, депресия - естествено, че трябва да реагираме. Но няма как да видим такъв сигнал, ако не оставяме децата свободно да играят, нали?

В днешно време свободната игра е цял лукс и децата дори не осъзнават от какво възрастните ги лишаваме. Когато правим безкрайните им графици, когато се месим за всяко нещо на площадката, когато дори не ги водим за няколко часа в парка или извън града. Съответно технологиите печелят с достъпността си и светът на децата става все по-малък, макар привидно да е много широк. От друга страна, алтернативни педагогически методи изглежда сякаш стимулират детското развитие, особено на по-малките деца, но пак ги поставят в схема на контрол - родителят избира кое занимание да предложи. Разбира се, и Монтесори, и Валдорфската методика повеляват, че ако детето не проявява интерес към някое занимание, не трябва да го принуждаваме.

Ето как играта - това най-есенциално и важно нещо за децата, става все по-опосредствена, контролирана, независеща от волята и поривите на детето. Какво можем да променим?

Да прекарваме повече време с тях в игра, като ги оставяме те да решават. Звучи лесно, но на практика е невероятно предизвикателство...за нас. Бързите обороти, в които се движим, стимулите и конкуренцията, ни крат да забравяме какво значи да правиш нищо, да бездействаш, да се отпуснеш и да "бъдеш глупав" понякога. Колкото повече време прекарваме в игра с децата, толкова по-свободни сме и ние, доближаваме се до простички неща, сближаваме се, опознаваме ги. Стимулраме положителната им самооценка с добре прицелено одобрени и критика.

Да спрем да се месим в игрите им. Добре, отиваме в парка с други родители и деца. Те започват да тичат, организират си някаква игра. Ние, вместо да си говорим и да си общуваме, започваме да ги ръководим и да ги ограничаваме: "Няма ли друго на какво да играете?, "Какви са тия глупости?", "Не ходете там, не правете онова". Ако не съществува опасност, децата нямат нужда от нашите напътствия за всяка стъпка. Нека просто ги оставим на мира. Всяка друга тяхна минута е под наш контрол, този на учители, на обществото.



Да ги учим да споделят за игрите си с нас. "На какво играхте в градината?, "Измислихте ли някоя нова игра?, "С кого си игра днес?" е част от задължителния "кръстосан разпит" в края на всеки ден. И нека ги слушаме внимателно. Техните модели са винаги многозначителни - за умственото им развитие, оригинална мисъл, емпатия, емоционална интелигентност. Без да даваме оценки като "Това е тъпо", дори и да го мислим, можем да ги хвалим, анализираме караниците и сдобряванията им, резултатите.

Да ги оставяме да грешат и да опознават риска. В опита си да предпазим децата от опасности - нещо нормално за всеки родител - ние ги изолираме изцяло от рискова среда, в която е полезно да стигат понякога. Опасностите са начин те да опознават и да изпитват собствените си сили, да разширяват възможностите си, да опитат и да познават инстинктите си, адреналина.

Да редуваме контролирана, развиваща игра с педагогическа цел, която ние предлагаме, със свободна. Децата обичат да имат свобода, но обичат и да имат дадени от нас стимули, в които да успяват и да заслужат одобрението на авторитетите си. Нека им предлагаме "умни" игри за фината моторика, логиката, сензорното развитие, но и да ги оставяме на мира. Да се занимават сами. И най-важното - да ги оставяме спокойно да скучаят.

Да не бързаме да пораснат. Приема се, че в края на детството - 10-11 г. не играят. Те повече учат, включват се в света на големите, общуват помежду си, вместо да тичат насам-натам, както до преди 1 или 2 години. Това е така, пубертетът настъпва, но играта не изчезва. Нека събираме порасналите си деца с по-малки и ще видим, как те с кеф се включват в игрите на малките - уж им показват, но всъщност играят наравно. Да не им се подиграваме и да казваме, че се държат детински, а вече трябва да са големи. Те се развиват чудесно, просто детското трудно си отива. А най-добре е изобщо да не ни напуска, нали?

На тези родители, които искат децата им да успеят в живота и ги тренират в извънкласни дейности, форсират ги да ходят по състезания, да изкарват оценки, мога да кажа, че ние нямаме представа дали това, към което ги тикаме, ще бъде тяхната реалност. Дали перспективите, които ние виждаме сега за тях, ще съществуат не само, когато пораснат, а дори още след 2-3 години. Светът се променя твърде бързо, за да сме сигурни, че успехът за нас сега е представата за успех за тях след време. Но едно нещо никога няма да се промени - желанието на човек да бъде свободен и щастлив с това, което е. Да има положителна представа за себе си, за детството си, за хората, които са край него. Нека те познаят това чувство сега, когато са малки и всичко се оформя. Защото счупените деца се превръщат в счупени възрастни и до известна степен от нас зависи това да не се случи.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· "Нов татко", нови правила
· Фразите, с които децата закодирано търсят помощ от нас
· Тормозът в училище - още една причина бащите да присъстват активно в живота на децата
· 7 дразнещи навика на поколение Z
· Детството в снимки, цитати и няколко думи от сърце
· Защо да насърчим детето да рисува, независимо колко е "добро"?
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· Най-важните съвети в помощ на родителите на първокласниците
· Еднакви дрехи за мама и бебе - да или не?
· Какво трябва да знаем при избора на летни колички?
Четвъртък
16
Септември 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Български учени направиха бира без глутен
Български учени от Института по криобиология и хранителни технологии (ИКХТ) разработиха безглутенова...
Меню "Aнти-стрес"
Когато ресурсите на организма са на изчерпване, а ние трябва да свършим още „малко” работа, да откраднем...
Лечение... с вода!
Никой от нас не би могъл да живее без вода. Самите ние сме съставени в по-голямата си част от нея. Но...
Къде отиват „ничиите” деца?
Всъщност, те не са ничии. Не са сираци, а изоставени. Някои дори познават родителите си, една част са...
Аврамово дърво (витекс) за женско здраве и хормонален баланс
Екстрактът от това растение отдавна се използва за лечението на женски болести. Дори се твърди, че той...
Повече за: Асафетида подправката - билка
Асафетида (Ferula asafoetida) е подправка-билка, идваща от националните кухни на Иран и Афганистан. Въпреки...
Чувството, че си неудачник
Чувството, че си неудачник, е именно чувство – може наистина да си такъв, а може и да не си. Независимо...
Китайски полъх в храненето
Чували сте за фън шуй, нали? Това древнокитайско изкуство е толкова «налагано» напоследък, че все повече...
Как силовите тренировки оформят мускулатурата и повишават тонуса - ползи и съвети
За силовите тренировки има изписано и изговорено много и въпреки всичко, често хората остават в заблуда...
Повече за класическата хомеопатия
Ако вече сте на етап, в който сте изоставили споровете за истинността на хомеопатията и сте решили да...
Спанакът - шампионът на пролетта
Спокойно можем да кажем, че спанакът е истински шампион на богатото зеленчуково царство и точно през...
Копривата - някои добре опазени тайни
Като чуем "коприва" всички се сещаме за шоковия ефект от допира с иначе нежните й, мъхести листенца....
Слезът - за стомашни проблеми и кашлица
Освен, че е една от най-красивите билки, слезът е и особено полезен. При проблеми със стомашно-чревния...
Бял трън за детокс на черния дроб и още ползи за здравето
Белият трън е билка, която има антиоксидантни и противовъзпалителни свойства, обикновено се използва...
В името на какво постоянно отлагаме радостта от живота си?
Обичате ли да се лишавате от разни неща? Никой не обича, но и някаква самопожертвователност и мъченичество...
7 начина да повишим имунитета си
Всеки иска целогодишно да е здрав. Информираме се оттук-оттам и уж знаем всичко, но стане ли дума да...
Европейска харта за правата на пациента
Европейският ден на правата на пациента се отбелязва от 2007 г., когато Active Citizenship Network, заедно...
Редът не е всичко или опит да оправдаем разпиляността
Вероятно, като родители не веднъж сте се ядосвали на разхвърляната стая на детето си или на разпилeните...
11 лични вещи, които са си наистина лични
Има лични вещи, които споделяме с приятелките си, които споделяме със сестра си и такива, които са си...
Как да ограничим нуждата от сладко?
Отровата, наречена захар, ни дебне отвсякъде. Голяма част от нас смятат, че тя е единствено в сладкишите...
Как да осъзнаем и използваме пълния си потенциал?
"Дали един човек е успешен или не, се определя не от способностите му, а от желанието му да достигне...
Когато усмивката е малко насила
Има моменти, в които хич не ти е до усмивка, но се усмихваш. За да скриеш своята уязвимост. За да покажеш,...
През целия месец юни можем да сменим личния си лекар
НЗОК напомня, че целият месец юни е периодът, в който можем да сменим личния си лекар, респективно -...
Безопасна храна през лятото
Лятото е „любимият“ сезон на бактериите - топлото време осигурява благодатни условия за техния растеж,...
Черните перли на гората
Семейство Бъзови включва над 25 рода растения, разпръснати по цялото земно кълбо. Към него се числи родът...
Говорите ли си сами? Спокойно, не сте луди!
Ако си говорите сами, това не означава непременно, че сте луди. Всъщност дори обратното – скорошно изследване...
Законите на съдбата
Вярвате ли в съдбата или сте привърженици на твърдението, че само ние отговаряме за собствените си решения...
Ден 3 - Постове и пости: Нашите навици не ни определят, само ни ограничават
Навикът – втора природа, навикът – границите на зоната ни на комфорт. Навикът, който ни обезличава и...
Глогът - още здраве от есента
Глогът е сред онези полезни есенни плодове, от които имаме възможност да се възползваме точно сега. Той...
Блатен аир - полезен за стомаха и храносмилането, при борба с косопада
Kоренищата му са традиционна подправка в индийската и арабската кухня и в същото време от тях се приготвят...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook