Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Най-важната работа на децата - играта



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Неконтролираната, свободна игра е най-важната дейност за едно дете. Тя е неговият начин да учи за физическия свят в най-добрата възможна форма - чрез откривателство. Следващият етап е познат и на възрастните в техните житейски уроци - опит-грешка/успех-опит. При децата това са самоинициирани решения да направят нещо неправено дотогава, да опитат нещо неопитвано, да се хвърлят в неизвестното. И те го правят по най-добрия начин - без задръжки и скупули. Нeконтролираната игра дава време на детето само да осмисли резултата от опита като факт, но и като рефлексия в себе си - как това го кара да се чувства. Съответно то добива опит, както за физическата реалност, така и за своя вътрешен свят.

Детската игра е непрестанно разширяване, растеж на силите и възможностите, но така, че детето само, в свое темпо и чувство, стига по-далеч, тича по-бързо, катери се по-високо. Това дава еуфорично чувство на победа, на развиване (вчера не можех да се покатеря до този клон, но днес вече мога). Чувство, което то трябва да търси през целия си живот - това, което прави, работи като възрастен, трябва да го прави и щастлив. Отборната игра, като добрия стар мач, народната топка или волейбол, тренира колективната реакция, толерантността, компромисите. Излизат лидерите, последователите, ауtсайдерите. Това е непосредствена експресия на темперамента, която не бива да се потиска с наша намеса. Но при тревожни сигнали - агресия, ниско самочувствие, депресия - естествено, че трябва да реагираме. Но няма как да видим такъв сигнал, ако не оставяме децата свободно да играят, нали?

В днешно време свободната игра е цял лукс и децата дори не осъзнават от какво възрастните ги лишаваме. Когато правим безкрайните им графици, когато се месим за всяко нещо на площадката, когато дори не ги водим за няколко часа в парка или извън града. Съответно технологиите печелят с достъпността си и светът на децата става все по-малък, макар привидно да е много широк. От друга страна, алтернативни педагогически методи изглежда сякаш стимулират детското развитие, особено на по-малките деца, но пак ги поставят в схема на контрол - родителят избира кое занимание да предложи. Разбира се, и Монтесори, и Валдорфската методика повеляват, че ако детето не проявява интерес към някое занимание, не трябва да го принуждаваме.

Ето как играта - това най-есенциално и важно нещо за децата, става все по-опосредствена, контролирана, независеща от волята и поривите на детето. Какво можем да променим?

Да прекарваме повече време с тях в игра, като ги оставяме те да решават. Звучи лесно, но на практика е невероятно предизвикателство...за нас. Бързите обороти, в които се движим, стимулите и конкуренцията, ни крат да забравяме какво значи да правиш нищо, да бездействаш, да се отпуснеш и да "бъдеш глупав" понякога. Колкото повече време прекарваме в игра с децата, толкова по-свободни сме и ние, доближаваме се до простички неща, сближаваме се, опознаваме ги. Стимулраме положителната им самооценка с добре прицелено одобрени и критика.

Да спрем да се месим в игрите им. Добре, отиваме в парка с други родители и деца. Те започват да тичат, организират си някаква игра. Ние, вместо да си говорим и да си общуваме, започваме да ги ръководим и да ги ограничаваме: "Няма ли друго на какво да играете?, "Какви са тия глупости?", "Не ходете там, не правете онова". Ако не съществува опасност, децата нямат нужда от нашите напътствия за всяка стъпка. Нека просто ги оставим на мира. Всяка друга тяхна минута е под наш контрол, този на учители, на обществото.



Да ги учим да споделят за игрите си с нас. "На какво играхте в градината?, "Измислихте ли някоя нова игра?, "С кого си игра днес?" е част от задължителния "кръстосан разпит" в края на всеки ден. И нека ги слушаме внимателно. Техните модели са винаги многозначителни - за умственото им развитие, оригинална мисъл, емпатия, емоционална интелигентност. Без да даваме оценки като "Това е тъпо", дори и да го мислим, можем да ги хвалим, анализираме караниците и сдобряванията им, резултатите.

Да ги оставяме да грешат и да опознават риска. В опита си да предпазим децата от опасности - нещо нормално за всеки родител - ние ги изолираме изцяло от рискова среда, в която е полезно да стигат понякога. Опасностите са начин те да опознават и да изпитват собствените си сили, да разширяват възможностите си, да опитат и да познават инстинктите си, адреналина.

Да редуваме контролирана, развиваща игра с педагогическа цел, която ние предлагаме, със свободна. Децата обичат да имат свобода, но обичат и да имат дадени от нас стимули, в които да успяват и да заслужат одобрението на авторитетите си. Нека им предлагаме "умни" игри за фината моторика, логиката, сензорното развитие, но и да ги оставяме на мира. Да се занимават сами. И най-важното - да ги оставяме спокойно да скучаят.

Да не бързаме да пораснат. Приема се, че в края на детството - 10-11 г. не играят. Те повече учат, включват се в света на големите, общуват помежду си, вместо да тичат насам-натам, както до преди 1 или 2 години. Това е така, пубертетът настъпва, но играта не изчезва. Нека събираме порасналите си деца с по-малки и ще видим, как те с кеф се включват в игрите на малките - уж им показват, но всъщност играят наравно. Да не им се подиграваме и да казваме, че се държат детински, а вече трябва да са големи. Те се развиват чудесно, просто детското трудно си отива. А най-добре е изобщо да не ни напуска, нали?

На тези родители, които искат децата им да успеят в живота и ги тренират в извънкласни дейности, форсират ги да ходят по състезания, да изкарват оценки, мога да кажа, че ние нямаме представа дали това, към което ги тикаме, ще бъде тяхната реалност. Дали перспективите, които ние виждаме сега за тях, ще съществуат не само, когато пораснат, а дори още след 2-3 години. Светът се променя твърде бързо, за да сме сигурни, че успехът за нас сега е представата за успех за тях след време. Но едно нещо никога няма да се промени - желанието на човек да бъде свободен и щастлив с това, което е. Да има положителна представа за себе си, за детството си, за хората, които са край него. Нека те познаят това чувство сега, когато са малки и всичко се оформя. Защото счупените деца се превръщат в счупени възрастни и до известна степен от нас зависи това да не се случи.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· "Нов татко", нови правила
· Фразите, с които децата закодирано търсят помощ от нас
· Тормозът в училище - още една причина бащите да присъстват активно в живота на децата
· Да научим детето да играе само
· 7 дразнещи навика на поколение Z
· Детството в снимки, цитати и няколко думи от сърце
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· За какво да внимаваме при избор на детско яке
· Тротинетка за всяко дете – как да изберем
· Защо нараняваме близките си най-силно и как да спрем да го правим?
Петък
25
Април 2025
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Изневярата като диета
Някои казват, че семейният живот е като вечеря в ресторант – доволен си от него, докато не видиш, какво...
Динозавърът на цитрусите - помело
Когато за пръв път видях помело, не можах да реша, дали е пъпеш или грейпфрут. Беше сложено до цитрусите...
Хемороиди: Да намалим болката и дискомфорта!
Около половината население по света страда от хемороиди. Ако сте в „щастливата половина“, значи бегло...
Билковите приятели на кожата
Природата ни е дарила с много билки в помощ на кожата, които днес се използват широко в медицината и...
Качествата на зрелия човек и води ли съзряването до щастие?
Съзряването се случва два пъти в живота ни - един път физиологически, в пубертета. Съзряване от определени...
8 храни, които помагат за облекчаване на симптомите на алергия
След като пролетта най-накрая пристигне, много от нас се отправят навън, за да се насладят на по-топлото...
Изследване: Какво има в пакетираните сандвичи и какво продават край училищата у нас
От Асоциация „Активни потребители“ са направили тест на предлаганите край училищата готови пакетирани...
Непосилната лекота на килограмите
Живеем в несъвършен свят, в който най- много се цени съвършенството. Идеалите, които преследваме за външния...
Сакъз - свойствата на мастиковата смола
В наши дни сякаш малко сме позабравили сакъза - единствената дъвка от миналото. Но това е, защото може...
Дъвченето на храната
Още от детската градина са ни повтаряли, че трябва да дъвчем добре храната. В по-късна възраст дори...
Днес е най-потискащият ден в годината. Как да го преживеем?
Третият понеделник от януари е считан за най-потискащия ден в годината. Британски изследователи дори...
Как да се научим да контролираме тревожността си
Тревожността е състояние, което лесно може да се превърне в голям проблем, когато се свърже с други психологични...
Без отпуск тази година? Станете турист в собствения си град
Ако вие сте от тези щастливци, които нямат голям или никакъв годишен отпуск, трябва ви спешно идея как...
Смелостта и свободата да си поплачеш
Ние, жените, сме сочени като по-чувствителната половина на човечеството, която често си поплаква с повод...
Ябълката на раздора
Легендата разказва как богинята на раздора Ерида не била поканена на сватбата на Пелей и Тетида и от...
Учени: Пробиотиците в киселото мляко намаляват затлъстяването при децата
Италиански учени установиха, че пробиотиците в киселото мляко могат да намалят затлъстяването при децата...
Диагноза: Сладка зависимост
„Чувствам се толкова подтисната днес, дали да не хапна малко шоколад” – такива спасителни мисли често...
"Здравословен обяд за ученика" - питателно бурито, сини сливи и орехи
Това е ден трети от новия проект в помощ на родителите на ученици: "Здравословен обяд за ученика". От...
Полезните мазнини
В последните десетилетия човечеството е обхванато от истинска параноя към мазнините. Всички хора, загрижени...
3 изненадващи здравословни храни за сърцето
Храненето със здравословна диета може значително да намали риска от развитие на сърдечни проблеми. Това...
Плодове и зеленчуци в услуга на кариеса
От какво пазите зъбите си? "От сладко", сигурно ще ми отвърнете. А знаете ли, че е добре да не ги “подлагате”...
Благодарността – начин да бъдеш щастлив
Може би едно от първите неща, на които учим едва проговорилите си деца, е да казват “благодаря”. И колко...
Научете детето си на ... щастие
Трудно е да се даде определение за щастие. Може би, защото всеки открива своето или защото го търсим...
Сънят и възрастта
Забелязвате ли как се променя сънят ви с възрастта? При мен това е една от съществените промени, която...
Превъплъщенията на авокадото
Трудно може да се даде определение на авокадото. Официално се нарича плод, но вкусът му наподобява този...
"На другия ден". Или как да се преборим с махмурлука
Независимо, дали младежките буйни години отдавна са отминали или не, махмурлукът е нещо, което си същестува....
Защо да ставаме рано сутрин?
Какво мразите рано сутрин? Часовника? А може би всичко и всички? Колко познато! На не малка част от нас...
Предлагайте на момчетата и момичетата алтернативи
Имам дъщеря на 10 години. Тя е общително момиче с приятели момчета и момичета. Обича "народна топка",...
Прошката - съкровен акт на сърцето
Да простиш, истински и от сърце, за нанесената обида или стореното зло не е лесно, но ако се случи то...
Следродилни емоционални разстройства
Емоционалните проблеми на родилката могат да започнат от 3-4 ден след раждането, а могат да се появят...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook